Шефът на НАТО: Европа подкрепя ударите срещу Иран, но няма да участва в тях

Иран представлява "заплаха" за Европа, Израел и страните от Близкия изток и Европа "напълно подкрепя" действията на САЩ срещу тази страна, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте в понеделник пред Би Би Си.
Същевременно европейските страни се стараят да останат настрана от военните действия и не са готови да помагат на САЩ. Това вече предизвика упреци от страна на Доналд Тръмп и неговия министър на отбраната Пийт Хегсет.
На въпрос на Би Би Си дали войски на НАТО ще бъдат включени в операцията срещу Иран, Рюте заяви: "Не, очевидно е, че това е кампания, която се води от американците и израелците". "Сега виждаме" как съюзниците от НАТО и "приятелите в [близкоизточния] регион" са подложени на "безразборни атаки" от страна на Иран, затова те правят всичко възможно в тази ситуация", добави той.
Иранските ответни удари засегнаха не само страните в Персийския залив; ирански дронове достигнаха до британската авиобаза в Кипър, където бяха свалени. След това Гърция изпрати в Кипър две фрегати и два изтребителя F-16.
В интервю за Fox News Рюте добави, че Европа "прави всичко необходимо за осигуряването на тази операция и предоставя всички необходими средства". Той заяви, че е разговарял с европейските лидери и те подкрепят действията на Тръмп.
"От страна на САЩ постъпи ясно искане... да се осигури възможност за използване от тяхна страна на бази и други спомагателни операции в Европа... Има се предвид достъп. Има се предвид логистика", каза Рюте.
Испания обаче отказа да предостави своята територия. От двете американски военни бази в страната не е била оказана "абсолютно никаква" помощ за операциите срещу Иран, заяви министърът на отбраната Маргарита Роблес.
"В момента операцията, провеждана от въоръжените сили на САЩ и Израел, се осъществява едностранно, без подкрепата на международна резолюция, и затова тези бази не се използват", каза Роблес, цитирана от Файненшъл таймс.
Великобритания първоначално също отказа да предостави базите си на САЩ. Тръмп заяви по този повод, че е "много разочарован" и че министър-председателят Киър Стармър "твърде дълго" е вземал решението да се съгласи с искането на САЩ за използване на британските военни бази за "отбранителни" удари по ирански ракетни обекти.
Ръководителят на Пентагона Хегсет се оплака на пресконференция в понеделник от ненадеждността на съюзниците. Те, по думите му, би трябвало да бъдат "добри партньори – за разлика от много наши традиционни съюзници, които кършат ръце, хващат се за главите и се колебаят относно прилагането на сила".
"Мое задължение е да преценя какво отговаря на националните интереси на Великобритания", заяви в понеделник Стармър, потвърждавайки, че Тръмп е изразил недоволство от решението му да не участва в операцията срещу Иран на началния етап.
Великобритания се е поучила от "грешките в Ирак", затова не се е присъединила към САЩ в началото и "няма да се присъедини към настъпателни операции сега", заяви Стармър.
Той се съгласи да помогне на САЩ само в "отбранителни" действия при удари по ирански ракетни обекти. По информация на Би Би Си, САЩ вероятно ще използват за тази цел две бази на британските ВВС – в Глостършър и в Индийския океан.
По този въпрос Рюте коментира, че доколкото разбира, за Лондон е било необходимо да реши "правни въпроси", преди да даде такова разрешение.
Участието на Германия във военните действия в Близкия изток ще бъде ограничено до защитата на намиращите се там нейни собствени войници, заяви Стефан Корнелиус, говорител на канцлера Фридрих Мерц. В международните бази в региона се намират около 500 германски военнослужещи.
Генералният секретар на НАТО отказа да отговори на въпроса на Би Би Си дали е бил информиран предварително за началото на обстрелите срещу Иран от страна на американските и израелските войски. По думите му, той е имал "много разговори" с американски служители, а Вашингтон и НАТО "си взаимодействат тясно".