Подобни новини
Станислав Шопов се раздели с ЦСКА през лятото на 2025 г. и премина в хърватския „Осиек“. Повече от 3 години от живота на талантливия халф преминаха при „червените“, а той се раздаде за 31-кратните шампиони в 106 мача, в които отбеляза над 10 гола и подаде двойно повече асистенции.
Силните му изяви го направиха национален състезател.
Малко след като се присъедини към новия си тим, Станислав преживя тежка контузия, от която сега се възстановява с 5 часови тренировки на ден.
Около приключването на отношенията му с „армейците“ се носеха различни слухове, които обиколиха множество сайтове и телевизии.
Станислав Шопов застана пред камерата на БЛИЦ и управителя на медията Ивайло Крачунов, за да каже своята истина от първо лице!
В сърцето на Станислав Шопов България означава всичко! Това е и повода да бъде поканен на интервю на връх националния празник на нашата Родина.
- Разговаряме със Станислав Шопов на националния празник на България. Добър ден, Слави!
- Добър ден, за мен е удоволствие да съм тук. Честит национален празник. Пожелавам здраве, мир и да не забравяме корените си.
- Ти си истински българин, винаги вярваш в националните добродетели. Реши да отидеш в Хърватия, приемайки предложението на Осиек. В края на миналата година получи сериозна контузия. Как премина операцията?
- Слава Богу премина успешно. Оперираха ме в Загреб - доктор Янкович. Благодарен съм на него и на екипа му. Сега протича възстановяването ми.
- От известно време си в Пловдив, където правиш физиотерапия и тренираш упорито. Как преминава възстановяването ти?
- Сега е още по-тежко, отколкото когато са футболни тренировки. Като един нормален тренировъчен ден - ставам рано сутрин, първата ми работа след закуската е да отида на възстановяване. Тренирам 2 часа чисто като терапия - упражнения за крака, след това още час и половина-два във фитнеса горна част и всякакъв вид упражнения. Не се оплаквам, за мен е удоволствие да тренирам, за да мога по-бързо да се възстановя.
- Пожелавам ти го от цялото си сърце! Ти си набожен човек, като знак от съдбата или като изпитание прие контузията?
- По-скоро го приемам, че така е трябвало да се случи. Щом се случи, значи е за добро - за да ме предпази от нещо друго. Изпитание си е, разбира се, не само физически, а и психически. Защото както в един момент абсолютно всеки ден бягаш, тичаш, на следващия ден се озоваваш в болнично легло и след определен период от време започват наново да ходиш, след това започваш леко да тичаш, по-късно и да спринтираш, така че мога да кажа, че е изпитание. Вярвам, че това ще ме направи по-силен и психически, и физически.
- Какви мисли ти минаваха през съзнанието, когато се събуди след операцията?
- В началото въобще не исках да повярвам, че се случи тази контузия. Не исках да се случва. След това вече стана ясно, че няма начин да няма операция. Тя мина, бях подготвен чисто психически. След като се събудих от операцията мислите ми в главата бяха единствено и само как да започна да се възстановявам, каквото зависи от мен да го направя, за да може възстановяването да протича по-бързо и по-лесно.
Искам да благодаря на семейството ми, приятелите ми, на съотборниците ми - в Осиек и в националния отбор. Подкрепата им ми даде голяма сила. Единствено мотивация, след като се събудих след операцията да започна да се възстановявам и да се върна на терена.
- Разкажи за първите мачове за Осиек и впечатленията ти от Хърватия.
- Хърватия е прекрасна страна. Първите ми мачове с Осиек бяха срещу много силни противници - Динамо (Загреб), Риека, Хайдук (Сплит). Страхотно усещане, невероятна атмосфера. Футболът е по-различен, нещо ново за мен. Предизвикателство, по-трудно е, което ми харесва. Вярвам, че това е правилният път за развитието ми.
- Обичаш да носиш отговорност, не се страхувашот дербита. Как се "сби" с футболистите по време на дербитата в Хърватия?
- С характер, така се влиза в нова съблекалня, в нови мачове, нови дербита. Но на първо място трябва да си извоюваш мястото в собствената съблекалня и след това идват важните дербита. С много работа, постоянство и характер. Това е ключът за успеха.
- Преди да преминеш в Осиек беше важна част от ЦСКА. Носеха се различни спекулации за напускането ти, включително неразбирателства за размера на
заплатата, за закъснели преговори. Кажи от първо лице истината за раздялата ти с „армейците“?
- Ще бъда точен и ясен. Моето желание беше да остана в ЦСКА, защото знаеш, че кариерата ми в клуба преминаваше през хубави и трудни периоди, което е нормално в такъв отбор, но истината е, че разговорите закъсняха. Имах трудни моменти - играех, не играех, а точно последната година от договора ми пак започна трудно, бях във втория отбор. Реално погледнато това е годината, в която играех най-много и се чувствах най-добре. От тази гледна точка няма логика да искам да си тръгна от ЦСКА, но преговорите закъсняха Получих предложение малко преди да ми свърши договорът. Никога не е ставало въпрос за пари. Това могат да го потвърдят хората, които ме познават. Това е важно да се уточни, защото много се изписа - никога не е ставало въпрос за пари. Но когато ти остават по-малко от 6 месеца от договора, и още по-малко време, и тогава за първи път видиш предложението, смятам, че ситуацията е закъсняла.
- Моето мнение се покрива с твоето. Още повече, че доколкото знам, и по информация на колегите ми, преговорите са се забавили по вина на ръководството тогава, което е груба грешка от тяхна страна, при положение, че беше основен футболист - вкара 6 гола, подаде 11 асистенции, сработи се с Йоанис Питас, направихте отличен тандем. Директно казано това е престъпление от страна на ръководството - само няколко месеца преди края на договора ти да отправят офертата към теб…
- Точно така. Преди да дойде Питас, се бяхме сработили и с Коялипу, който беше продаден. Чувствах се прекрасно в отбора, в игрова форма. Направихме много хубави мачове. Представях си, че ако желаеш да подпишеш с някой футболист, трябва да започнеш по-рано, а не да чакаш последния момент. Лично мен това ме спря. Изчака се прекалено много, много се закъсня. Ако искаш да задържиш някого, трябва да започнеш по-рано.
- Taка правят големите европейски клубове - и Барселона, и Реал. Когато имат талантливи футболисти, които показват качества, помагат на отбора и му придават добавена стойност, сядат на масата за преговори дори година и половина преди изтичането на договора. Това е пълно безумие и слава Богу тези хора, които тогава бяха в ЦСКА, днес вече не са в клуба и с нищо добро няма да бъдат запомнени. Какво е отношението ти със старши треньора по това време Александър Томаш, с когото ЦСКА загуби всичките си важни мачове, и по мое мнение, което съм писал в коментари и стоя зад всяка моя дума, той правеше груби грешки със състава и тактиката. Пример за това е, когато ти правеше силен мач, избиран си за Играч на кръга, а в следващия двубой си резерва. Как приемаше всичко това?
- Неприятно е със сигурност. Случваха се тези неща. Но никога не съм се оплаквал, не съм го афиширал по медии. Абсолютно винаги съм гледал първо себе си, да се преборя със ситуацията и да помогна на отбора. Отборът винаги е на първо място. Не беше приятно. Претърпяхме много болезнени загуби. Имам болезнени моменти, още в първата ми година в ЦСКА бяхме на една точка от това да станем шампиони. Последната ми година загубихме Купата на България, баражът за Европа също.
Относно Александър Томаш - при него започнах, първо изиграх един мач, след това месец и половина въобще не получих игрово време. След това започнах в един мач с Ботев (Враца), направих асистенция и нещата започнаха да си идват на мястото и да показвам силни игри. Но имаше и неприятни моменти, това, което визираш - силен мач, след това резерва. Неприятно е за един спортист, но това са негови решения. Той е вярвал, че това е по-добре. Аз като футболист винаги съм вярвал, че заслужавам и винаги съм искал да играя. Не мога да отрека също, че най-силният ми сезон е при него като треньор.
- При него или въпреки него?
- Всеки може да го погледне от различна страна. Аз съм човек, който винаги казва директно нещата. И както казах, че този сезон ми е бил при него, така мога да кажа и минусите, които са се случвали - когато направиш силен мач и следващия си на скамейката. Човек трябва да се бори с тези неща. Смятам, че успях да се преборя, защото в най-важните мачове играех. Минали моменти. За тази ситуация държа да кажа, че никога не е ставало въпрос за пари, те никога не са били водещото при мен. Винаги съм вярвал, че първо човек трябва да бъде щастлив, да се чувства оценяван на работното си място, и след това всичко друго ще си дойде на мястото.
- Животът е един кръговрат между радостни и тъжни, скръбни и щастливи моменти. Каза, че си изживял болезнени моменти, един от тях беше загубата от Лудогорец на финала за Купата пред 40 хиляди фенове на ЦСКА. Как влезе в този мач, каква беше атмосферата на терена и даде ли ЦСКА достатъчно, за да спечели?
- Атмосферата беше невероятна - 40 хиляди на стадиона, уникално изживяване. Всеки искаше да даде максимума, но очевидно не сме дали това, което трябва, защото загубихме финала. Анализирах след това - срещата, събитията преди нея, някак се внуши на хората по медиите, че едва ли не ние излизаме и този мач го взимаме на 100%. За мен това не беше правилно. Вкарваше излишно напрежение за нас като отбор. Реално Лудогорец е отбор, който 14 поредни години е шампион. Трябва да вярваш, че ще го вземеш този мач, но отстрани изглеждаше, че едва ли не този финал вече е взет. Труден, много труден момент в кариерата ми. Защото това остава завинаги в историята - дали ще спечелиш или загубиш финал, остава ти зад името. Това е животът, това е футболът, след трудни моменти важното е да се изправиш.
- Но успя ли Томаш да мотивира футболистите достатъчно добре, така че да имате криле на терена и да се биете на живот и смърт?
- Това е продукцията, която показахме. Без да критикувам другите момчета смятам, че всеки си преценя и знае за себе си - не показахме това, което трябваше. На много места нишката се е скъсала, дали мотивация, дали подготовката за мача, всеки един трябва да поеме отговорност и да каже, че е виновен. За мен всеки един е виновен в тази ситуация. Специално в такъв мач, пред 40 хиляди, трябва да си мотивиран.
- Бях на стадиона, спомням си, че Стоичков излетя бесен след мача. Неговите остри стрели, като на една кама, бяха насочени към сърцето на
Томаш. Той обаче не пое отговорност. Успяваше ли Томаш да поема отговорност и да защитава играчите си, когато ЦСКА при него допусна
много поражения?
- Лично за себе си той трябва да отговори - дали е успял да каже как се е чувствал, дали е успял да защити отбора си. Аз за себе си и от наблюденията върху съблекалнята, мога да коментирам, че бяхме съкрушени. Тежък момент, дълго чакан, борехме се за Купата, всички момчета много я искахме. Стадионът беше пълен, невероятен, прекрасен момент, всичко подсказваше да се вземе тази така искана и чакана Купа на България, но не се случи.
- За съжаление това е един черен период от славната история на ЦСКА. Хората, които тогава закъсняха фатално тогава да ти предложат нов договор, вече са аут от ръководството на ЦСКА. В момента има други хора, които мое мнение действат много по-професионално. За това говорят и по-високите резултати. Съжаляваш ли, че нямаше шанса при новите хора да бъдеш в ЦСКА?
- Сега имам единствено странично наблюдение в клуба. Определено нещата най-вероятно се случват по по-добър начин, защото ЦСКА върви напред. Да съжалявам не обичам, защото смятам, че съжалението те изяжда отвътре. Станалото, станало, минало, заминало, единствено мога да пожелая успех на ЦСКА.
- Прави впечатление, че ЦСКА започна да поправя грешките от недалечното минало и предложи договор на Петко Панайотов - един от талантливите играчи, година и половина преди изтичането на контракта му. Означава ли това, че управата на "армейците" си е взела поука от скъпата цена, която плати с теб?
- Ако сравним нещата по този начин, това означава "да". Играх с Петко Панайотов - изключително момче, трудолюбиво, заслужава всички неща, които му се случват. ЦСКА е имал и винаги ще има талантливи български играчи. Въпросът е колко шанс ще им се дава и те да се възползват от него, и да успеят. Отговорът ми е "да", точно така се работи - когато някой покаже и вярваш в него, трябва да го засвидетелстваш това нещо - с договор и да му покажеш уважението.
- Какви съвети би дал за българския футбол по отношение на това дали клубовете достатъчно добре използват своите млади играчи като примери и
маркетингови продукти, така както гледаме в Бундеслигата, Премиършип и Примера дивисион?
- Темата е много широка, може много да се коментира. Сега мога да сравя, когато съм вече в Хърватия. Там във всеки отбор изключително много си ценят собствените кадри, няма значение от възрастта. За мен е редно и ще помогне много на футбола ни да играят повече български момчета. Не да им се дава наготово, а да им се даде шанс. Шансът не е да играеш в един мач, след това 5 мача да не играеш. Шансът е да играеш няколко поредни срещи и след това да се прецени дали можеш да изпълниш задачите или не можеш. В нашето първенство трябва да играят повече българи, за да може да имаме по-силен национален отбор. В Хърватия е така. Те във всеки отбор имат поне по 6-7 хървати.
- И виждаме, че на последните световни първенства в едното са втори, на другото трети. И това никак не е случайно.
- Точно така.
- България постави ново начало на националния отбор с привличането в тима на Александър Димитров. Беше ти треньор в младежкия отбор, след това ти гласува доверие и в мъжкия. Очакваш ли да постигне успехи начело на първата ни формация?
- Дай Боже да се постигнат успехи. Имаме нужда като нация да зарадваме хората, всички българи. Липсват ни успехи. Да, работя с Александър Димитров вече 4 години. Вярвам, че рано или късно успехите ще дойдат. Те идват след поредица от малки крачки, които трябва да се направят.
- Кога ще бъдеш готов отново да си на терена?
- Дай Боже всичко да бъде наред и ще мога в началото на новия сезон да запиша първите си минути след контузията. Най-важното е да се възстановя добре.
- Би ли направил паралел между манталитета в Хърватия и нашенския?
- Аз съм позитивен човек и не искам да го изкарвам така, че ние сме зле. Вярвам, че ние също имаме много добри български футболисти. Това, което ми е направило впечатление е, че за хърватите един Лука Модрич е всичко. Говорят с голямо възхищение за него, с една дума Бог. Смятам, че ние имаме страхотни български футболисти - в далечното минало и по-близкото, но през годините съм усещал, че някак си не говорим за тях с това възхищение, с което хърватите го правят. Чисто като манталитет това ни е разликата - те страшно много уважават своите спортисти. Ние като български народ трябва да уважаваме повече това, което сме имали през годините, и това което имаме.
- Някои от легендите ни си отидоха последните месец и дни. Познаваше се с Георги Велинов и Димитър Пенев - славни футболисти от историята на ЦСКА и националния отбор. Би ли споделил мигове, които си прекарвал с тях?
- Да почиват в мир! Легенди не само за клубовете, в които са играли, а за българския спорт. Ще ги запомня само с добро. Димитър Пенев, Джони Велинов - страхотни, позитивни и добри. Винаги ще те посрещнат със закачка и шега. Димитър Пенев никога не идваше с празни ръце при отбора, винаги носеше уникална баница. Джони Велинов изключително позитивен човек, винаги ще те попита как си, добре ли си, и с чужденците се шегуваше. Невероятни спортисти и хора, дай Боже в бъдеще да имаме повече като тях.
- Призова за мир. Виждаме, че в Близкия Изток има военни действия, в Украйна също се води война. Какво смяташ за военните действия и какво е разбирането ти за тези ожесточени конфликти?
- Контузията ми е тежка и неприятна, но не и отдавам толкова голямо значение, заради това и казах случилото се е случило точно поради тези причини, виждайки какво се случва по света. Постоянно войни. Не съм за тези неща, това не е правилното нещо. Светът трябва да е място, изпълнено с мир и любов, да няма войни, против тях съм.
- Красивата ти приятелка Деница е с теб в Хърватия. За разлика от много други съвременни жени тя не прояви егоизъм и се съгласи да сподели живота ти в чужбина. Може ли да разкажеш няколко думи и за нея?
- Каквото и да кажа за нея е малко. Изключително много съм й благодарен, защото беше с мен преди операцията. Тогава ми беше най-трудният период - от ден първи след операцията е с мен. Винаги е била с мен, откакто сме заедно. Много съм й благодарен и да знае, че абсолютно по същия начин ще постъпя с нея - винаги ще й помогна.
- Къде обичате да ходите?
- На различни места. Обичаме спокойствието и да си прекарваме времето заедно. Повечето време сме вкъщи, защото тренировките ми са по 2-3 на ден и е много важно как се възстановявам между тях.
- Какво не знае за теб широката публика, коя е малката тайна, която те зарежда и те кара да се чувстваш добре и да се усмихваш?
- Аз съм човек, който се радва на малките неща в живота. Първото нещо сутрин, което ме радва, е чашата кафе. Любимото ми нещо. Зарежда ме за целия ден. 20 минути да си изпия кафето на спокойствие, е едно от нещата, което ме радва. Смятам, че подобен тип малки неща не се знаят за мен.
- А кое е мястото на планетата, на което би изпил чаша кафе?
- В моето село, там се наслаждавам. Най-прекрасното място на света.
- Мислех, че ще кажеш Малдивите или Карибите...
- Не, не. Страхотни места, уникално, но човек вкъщи винаги се чувства най-добре.
- Любимият ти отбор извън българските е Барселона. Мечтаеш ли някой ден да облечеш екипа му?
- Мечтая, разбира се. Човек трябва да мечтае смело, да мечтая много. Мечтая да облека екипа на Барселона. Реалист съм, знам, че е много, много трудно, но не и невъзможно. Мечтите са безплатни, никой не може да ме спре да мечтая за това нещо.
- Пожелавам ти, когато ходя на мачовете на "Сантиаго Бернабеу", да те видя с екипа на Барселона, и ти пожелавам да вдигаш много трофеи, колкото се може по-бързо да се възстановиш и да радваш почитателите на футбола.
ИВАЙЛО КРАЧУНОВ
Оператор: СЪЙКО СЪЕВ
Монтаж: АНТОН ТОНЧЕВ
|
|
