Вучич иска да превърне Черна гора в "Сръбски мафиотски свят" и да блокира членството й в ЕС

На 3-ти март европейският комисар по разширяване Марта Кос каза, че е настъпило време за преговори за Договора за присъединяване на Черна гора към Европейски съюз.
"Комисията е в заключителната фаза на подготовката на проекта на договора. Следващата стъпка е определянето на „защитни мерки, за да се гарантира, че бъдещите членки ще спазват поетите задължения след присъединяването“, каза Кос, намеквайки за горчивия опит от предишни разширявания. Макар да не се споменава директно, основната причина за тези „защитни мерки“ и „политиката за застраховане срещу троянски коне в ЕС“ са Унгария и Словакия, които се присъединиха през 2004 г. С наближаването на изборите в Унгария на 12 април има вероятност Виктор Орбан вече да не играе ролята на "Троянски кон“ на Кремъл. Москва обаче може и занапред да разчита на словашкия премиер Роберт Фицо, въпреки различните корупционни скандали около неговия режим.
Съветникът на Фицо и бивш министър на външните работи (до 2020 г.) Мирослав Лайчак подаде оставка заради разкритите му близки връзки със сексуалния престъпник Джефри Епстийн. В Черна гора Лайчак е запомнен с близките си отношения с бившия лидер на режима Мило Джуканович, на когото този възпитаник на московската академия МГИМО е помагал около референдума за независимост, който Кремъл е подкрепял отвън.
По времето на Джуканович Черна гора се профилира като сигурно убежище за руските разузнавателни служби и престъпния свят близък до Кремъл, чиито ценностни системи са вградени в основите на възстановената държавност. Затова не е изненадващо, че основните пречки по пътя на Черна гора към ЕС идват от външни и вътрешни фактори, които споделят същите стандарти и ценности като Русия и близките до нея леви националистически партии в Европа.
В края на февруари в германски вестник "Frankfurter Allgemeine Zeitung" беше публикувана авторска статия на президента на Сърбия Александър Вучич и премиера на Албания Еди Рама. В статията те апологетично се обръщат към ЕС, с който Западните Балкани са географски обкръжени, и подчертават, че „перспективата за членство остава най-важният двигател на реформите, инвестициите и помирението“.
Вучич и Рама също изразяват благодарност към ЕС за финансовата подкрепа, политическия диалог и стъпките към интеграция. Повечето наблюдатели в Брюксел и региона смятат, че именно европейската финансова подкрепа е това, което най-силно интересува двамата лидери. Те твърдят, че целта за присъединяване може да се съчетае с опасенията на някои държави членки, че приемането на нови страни може да отслаби единството на ЕС по ключови въпроси.  "Тези две неща могат да бъдат съвместени“, твърдят Вучич и Рама. Те пишат, че се застъпват за ускорена интеграция на подготвените страни кандидати в общия пазар и в Шенгенската зона. Така гражданите биха получили осезаеми ползи, докато икономическата и геополитическата позиция на ЕС би се засилила "без да се натоварва“ процесът на вземане на решения в съюза.
"Няма да има право на вето, нито допълнителни комисари, депутати в Европейския парламент или промени в структурите на вземане на решения“, е предложението на Рама и Вучич. Тяхната логика е, че това ще улесни всеки европейски политик да подкрепи по-бързо разширяване и да го обясни на своите избиратели. Според тях, "противниците на Европа живеят от наратива за упадък и разделение“, а силата на Европа е в способността ѝ да „превръща кризите в интеграция, а разнообразието – в единство“.
Тази статия във FAZ се появява след посещението на Вучич в Брюксел в началото на декември миналата година, когато на среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен той предложи целият Западен Балкан да влезе заедно в ЕС. По-късно Вучич поясни: „Може би не сме говорили за това дори две минути, аз просто изложих идеята си, нарисувах я и показах защо така мисля“. Той добави, че са го „изслушали като възпитани хора, но не са казали нищо по въпроса“. И наистина — нито Европейската комисия, нито Съветът на ЕС реагираха официално на предложението, нито го разгледаха по-нататък. Премиерът на Черна гора Милойко Спайич отхвърли идеята на Вучич, заявявайки, че Черна гора ще чака Сърбия в ЕС като негова нова членка още през 2028 г.
Това изобщо не се хареса на сръбския лидер, който се стреми да бъде водач на всички сърби. „Ако мислите само за себе си и не виждате съседа си и казвате – вижте какво постигнах, а вашият съсед не е богат и не му върви… това е различно“, отвърна Вучич. Така той косвено обясни какво се крие зад продължаващата кампания и разузнавателно-подривната дейност на официален Белград, насочена към изкарването на Черна гора от европейския път и повторното ѝ криминализиране — този път като „сръбски мафиотски свят“.
Това, което Вучич и Рама предлагат в статията си във FAZ, на практика представлява присъединяване към Европейското икономическо пространство, макар да не го споменават директно. ЕИП включва 27-те държави членки на ЕС плюс Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. Той предвижда общ пазар със свободно движение на стоки, услуги, капитал и хора, както и възможност за свободна работа и живот. Швейцария също е част от общия пазар, макар да не е член на ЕИП. Договорът за ЕИП включва основното законодателство на ЕС и осигурява хармонизиране на правилата за конкуренция, търговия и защита на потребителите. Земеделието и рибарството са изключени от договора заради специфичните интереси на Исландия и Норвегия.  Швейцария и трите държави от ЕИП нямат право на вето или глас в ЕС, въпреки че се ползват от предимствата на общия пазар. Те също така правят финансови вноски в бюджета на ЕС чрез специални механизми като компенсация за достъпа до единния европейски пазар.
Идеята за присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕИП беше предложена преди няколко години от базирания в Берлин аналитичен център European Stability Initiative. Това е неправителствен изследователски институт, който анализира политики и насърчава стабилността и просперитета в Европа. ESI още тогава предвиждаше европейския скептицизъм към разширяването и проблемите, които би създало приемането на нови нестабилни държави с право на глас и вето. Въпреки това предложението не предизвика особена реакция нито в ЕС, нито на Балканите. Дори без пълноправно членство, страните от Западните Балкани пак биха трябвало да преминат през строг процес на хармонизиране със законодателството на ЕС.
Статията с предложенията на Вучич и Рама засега не е коментирана официално от институциите на ЕС, но според неофициална информация европейските дипломати в Брюксел и региона не са особено въодушевени от идеята. Според тях свободното движение в рамките на единния европейски пазар би означавало и свобода за действие и придвижване на криминални картели, близки до властите в Сърбия и Албания. Наскоро режимите на братята Вучич и братята Рама предприеха остри атаки срещу независими прокурори, които работят професионално и според закона — нещо, което предизвика сериозна тревога в Брюксел.
В Сърбия през януари бяха приети т.нар. „"Закони на Мърдич“ — по името на депутата от управляващата партия на Вучич Углеша Мърдич, които позволяват прочистване на политически неудобни прокурори, особено в прокуратурата за борба с организираната престъпност. Подобна ситуация има и в Албания. Специалната прокуратура SPAK започна разследвания срещу близки сътрудници на премиера Рама, което предизвика неговия гняв и обвинения, че прокурорите се намесват в независимостта на изпълнителната власт. В края на февруари, след месеци съпротива, Рама под натиск освободи своята заместничка Белинда Балуку, която е заподозряна в манипулиране на обществени търгове за над 200 милиона евро. Черна гора вече пет години се опитва да се справи с тежкото наследство от управлението на Джуканович и проруското влияние. Нейното присъединяване към ЕС и преодоляването на пречките от съседните страни би било истинско чудо.