Вижте какво реши Министерски съвет на днешното си заседание

Правителството ще подкрепи над 1 600 000  пенсионери с допълнителна сума за Великден

Над 1 600 000 възрастни хора ще бъдат подкрепени с допълнителна сума към пенсиите си за април по повод предстоящите великденски празници, реши правителството. За изплащане на надбавките кабинетът осигури 57 800 000 евро, които ще бъдат преведени по бюджета на държавното обществено осигуряване.   
Допълнителната сума ще се определя в зависимост от размера на пенсиите за април. По 50 евро ще получат възрастните, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях е в размер до 390,63 евро включително, колкото е линията на бедност в страната за 2026 г.
По 20 евро ще получат пенсионерите, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях е от 390,64 евро до 620,20 евро включително, т.е. до размера на минималната работна заплата. 
Предложението беше внесено от министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов в координация с Министерството на финансите и след обсъждане на всички възможни варианти.

Одобрени са резултатите от участието на България в неформално заседание на Съвета на ЕС по заетост и социална политика

Правителството одобри резултатите от участието на България в неформално заседание на министрите по заетостта и социалните въпроси, което се проведе на 12 и 13 февруари 2026 г. в град Никозия, Кипър. В рамките на откриващата пленарна сесия на събитието беше разгледана темата „Справедлива заетост за социална справедливост“. Министрите обсъдиха още Европейската стратегия за борба с бедността и темата за дългосрочната грижа и активното стареене.
България сподели важността и необходимостта от консолидирани и координирани усилия на заинтересованите страни и ефективни мерки на ниво ЕС за постигане на справедлива заетост и осигуряването на дългосрочна грижа, предвид усложнената демографска ситуация у нас. Страната ни се включи активно и в процеса по подготовка на първата в историята Стратегия на ЕС за борба с бедността, чието приемане се предвижда през втората половина на 2026 г.

Правителството одобри резултатите от участието на България в неформалното заседание на Съвета на ЕС по външни работи

Правителството одобри резултатите от участието на България в неформалното заседание на Съвета на ЕС по външни работи (част „Търговия”), което се проведе на 19-20 февруари 2026 г. в гр. Никозия, Кипър.
По време на работната сесия Съветът обсъди подготовка на 14-та Министерска конференция на Световната търговска организация (СТО), както и търговските отношения между ЕС и Китай.
Мнозинството от държавите членки, включително България, са изразили широка подкрепа за подхода и визията на ЕС за амбициозна реформа на СТО, основана на предвидимост, справедливост и гъвкавост, за възстановяване на баланса между права и задължения, осъвременяване на правилата и гарантиране на равнопоставени условия чрез по-строги дисциплини по субсидиите и ограничаване на нелоялните търговски практики.
ЕС ще настоява за приемане на работен план за реформа, удължаване (или трайно приемане) на мораториума върху митата за електронните трансмисии и напредък по споразуменията за улесняване на инвестициите и електронната търговия. България е подчертала значението на запазването на многостранната търговска система, възстановяването на ефективен механизъм за уреждане на спорове, справянето със съвременните предизвикателства и дисбалансите в правата и задълженията, и гарантирането на равнопоставени условия. Отбелязана е и необходимостта от изграждането на широка коалиция в подкрепа на реформата, включително със съмишленици (ключови развиващи се и нововъзникващи икономики), за да се изготви жизнеспособен работен план.
От страна на Европейската комисия е посочено, че Китай остава едновременно партньор, икономически конкурент и системен съперник на ЕС. Държавите членки са подкрепили необходимостта от балансиран диалог, постигане на реципрочност в отношенията, и едновременно с това да се предприемат стъпки за укрепване на вътрешния капацитет, намаляване на зависимостите в критични сектори, стратегическа диверсификация на веригите за доставки и по-активно използване на търговските инструменти за защита.

Одобрено е финансиране на Министерството на туризма за настоящата 2026  година 

Министерският съвет прие Решение за одобряване финансиране на Министерството на туризма за 2026 г. С Решението се осигуряват финансови средства за изпълнение на поетите ангажименти по участието на България в международни туристически изложения, включително произтичащите договорни задължения към международни организатори. 
Участието на страната в международни туристически форуми е ключов инструмент за позициониране на българския туристически продукт на стратегически пазари и за утвърждаване на международната разпознаваемост на марката „България“. Осигуряването на финансиране гарантира навременно и пълноценно участие на страната в планираните международни туристически изложения през 2026 г.

Одобрена е позицията на България за участие в редовно заседание на енергийните министри на ЕС

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовното заседание на Съвета на ЕС „Транспорт, телекомуникации, енергетика“, част „Енергетика", което ще се проведе в белгийската столица Брюксел на 16 март 2026 г.
По време на заседанието се предвижда да бъде проведен политически дебат по Европейския пакет за мрежите, включващ предложение за Регламент относно насоките за трансевропейската енергийна инфраструктура и предложение за Директива относно ускоряването на процедурите за издаване на разрешения.
Одобрената от МС позиция заявява подкрепа за развитието на европейската трансгранична енергийна инфраструктура и мерките за по-ефективно планиране, ускоряване на разрешителните процедури, намаляване на административната тежест и по-справедливо разпределение на разходите и ползите от проектите с трансгранично значение. Същевременно се подчертава необходимостта от по-силен регионален подход, активно участие на националните регулатори и запазване на ролята на държавите членки, включително чрез по-гъвкаво прилагане на актовете и гарантиране на принципите на субсидиарност, технологична неутралност и запазване на екологичния интегритет.
Планира се също обмяна на мнения по Плана за действие за достъпна енергия - една година по-късно, както и по отношение на повишаването на взаимната енергийна сигурност чрез интеграция и споделени уроци с Украйна и Молдова.
В позицията по тези две теми България информира, че подкрепя усилията за намаляване на разходите за енергия и ограничаване на ценовата волатилност, особено в региона на Югоизточна Европа, чрез координирани действия на равнище ЕС за диверсификация на доставките, развитие на мрежовата инфраструктура и внимателна оценка на въздействието на енергийните и климатичните политики върху цените и конкурентоспособността. По отношение на Украйна и Молдова страната ни счита за стратегически приоритет засилването на енергийната сигурност чрез по- тясна енергийна интеграция и сътрудничество с двете държави.

Одобрени са резултатите от неформално заседание на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“

Министерският съвет одобри резултатите от неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“), проведено на 26 февруари 2026 г. в гр. Никозия, Кипър. Министрите на здравеопазването проведоха политически дебат по актуални здравни теми в Европейския съюз.
По време на първата сесия държавите членки на ЕС обсъдиха идеята на Кипър за създаване на Европейски център за върхови клинични постижения при лекарствените продукти. Позицията на България беше в синхрон с тази на мнозинството държави членки, които изтъкнаха, че идеята за нова структура на европейско равнище изисква внимателна преценка и яснота за цел и мандат, като същевременно България призова за отчитане важната роля на научните дружества в Европа.
В рамките на втората сесия бе обсъдена темата относно психичното здраве и приобщаването. Общото послание на държавите членки се сведе до нуждата от обмен на добри практики, гъвкавост и зачитане на националните инициативи. Беше потвърдена необходимостта от прилагането на междусекторен подход, тъй като овладяването на проблема не е задача само на здравната система. България изрази подкрепа към усилията на ЕС за изграждане на интегриран, междуинституционален подход към психичното здраве, основан на принципите на равнопоставеност, достъпност, недискриминация и активно участие на уязвимите групи.
По време на заседанието беше обсъдена темата относно осигуряване прилагането на Регламента за Европейското пространство за здравни данни. Редица държави членки, вкл. България, откроиха финансовите и технически трудности по прилагане на акта, с призив за подкрепа и съдействие на европейско равнище. Общ акцент беше и посланието за запазване на доверието на пациентите в системата.

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвета на ЕС по околна среда

Правителството одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда, което ще се проведе на 17 март в Брюксел.
В дневния ред е предвидено министрите да обменят мнения по ревизията на Регламента за стандартите за емисиите на СО2 от леки и лекотоварни автомобили. За България е важно измененията да осигурят подход, който едновременно не компрометира намаляването на емисиите на парникови газове и в същото време подкрепя конкурентоспособността, заетостта и индустриалния капацитет в ЕС.
Министрите ще проведат дискусия относно бъдещите мерки за декарбонизация в контекста на постигането на междинната климатична цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 90% до 2040 г. България ще подчертае, че климатичната рамка на ЕС след 2030 г. следва ясно да утвърди декарбонизацията като основен двигател на икономическата модернизация и енергийната сигурност на Европа.
В контекста на настоящата геополитическа нестабилност, икономическа конкуренция и засилено напрежение в международната система министрите ще обсъдят как Европейският съюз да продължи да укрепва ролята си като надежден и предвидим лидер в глобалното управление на околната среда. България ще акцентира върху необходимостта от по-тясно свързване на науката с дипломацията, поддържането на високи вътрешни стандарти и прилагането на гъвкав и прагматичен подход в международните преговори.
Очаква се министрите да приемат Заключения на Съвета относно Стратегическата рамка за конкурентоспособна и устойчива биоикономика на ЕС. България ще подкрепи Заключенията, разглеждайки биоикономиката като важен инструмент за постигането на климатичните цели на Съюза, включително за намаляването на емисиите, устойчивото управление на ресурсите и устойчивия икономически растеж.

Правителството одобри позицията на България за предстоящо заседание на Съвет „Общи въпроси“

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовното заседание на Съвет „Общи въпроси“, което ще се проведе на 17 март 2026 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.
Темите, които ще бъдат обсъдени са Многогодишна финансова рамка (МФР) 2028-2034 г., Изменение на Акта за избиране на членове на Европейския парламент (ЕП), Подготовка на заседанието на Европейския съвет на 19 и 20 март 2026 г. и Европейския семестър за 2026 г.
Във връзка с подготовката на заседанието на Европейския съвет на 19 и 20 март 2026 г. се очаква СОВ да обмени мнения по проекта на заключения.

Кабинетът прие решение за промяна на представителите на държавата в Надзорния съвет на НЗОК

Министерският съвет прие решение за промяна на представителите на държавата в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
За представители на държавата са определени Станимир Михайлов - заместник-министър на финансите, Владимир Афенлиев - заместник-министър на здравеопазването, Мария Беломорова - е директор на дирекция „Бюджет и финанси“ в Министерството на здравеопазването и Милена Кръстанова - изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. 
За председател на Надзорния съвет на НЗОК е определен Станимир Михайлов.

Правителството одобри проект на Закон за представителство на интереси пред органите на публична власт

Министерският съвет одобри проект на Закон за представителство на интереси пред органите на публична власт и ще го внесе за разглеждане в Народното събрание.
За да се преодолее съществуващата негативна нагласа към думата „лобизъм“ и да се избегне неяснота при тълкуването, в законопроекта като синоним се използва изразът „представителство на интереси“.
Предлаганата уредба на представителството на интереси има за цел да го легитимира, като осигури прозрачност на контактите на упражняващите публична власт, равноправен достъп на всички заинтересовани физически и юридически лица - представители на интереси, за да изразяват позициите си и да имат достъп до органите на публична власт и осигуряване на широка представителност при формулирането на проекти на нормативни, стратегически и засягащи широк кръг лица актове.
Създаването на нормативна уредба, която да регламентира лобистката дейност, е залегнала като мярка в Националния план за възстановяване и устойчивост (етап IV), тя е и ангажимент в процеса на присъединяване към ОИСР.
Предвижда се, че представителството на интереси е всяка устна или писмена комуникация в полза на обществени, групови или частни интереси, адресирана до конкретно посочени публични органи. Целта е да се окаже влияние върху решенията за създаването, съдържанието, изменението на нормативните актове, общите административни актове, стратегически планове, програми и други документи с такава характеристика - национални или на Европейския съюз. В обсега на представителството на интереси попадат и актове за устройство на територията, защита на територии с екологични или други цели, актове за отчуждаване на държавна или общинска недвижима собственост.
Адресати на представителството на интереси са:
- Народното събрание, народните представители, експертите и съветниците към парламентарните комисии и парламентарните групи;
- президентът и вицепрезидентът на Република България, техните съветници и секретари;
- Министерският съвет, министър-председателят, заместник министър- председателите, министрите, заместник-министрите и членовете на политическите кабинети, включително съветниците и експертите към тях;
- областните управители;
- кметовете, председателите на общински съвети и общинските съветници;
- ръководителите и членовете на други публични институции, които имат правомощия да приемат или издават нормативни и общи административни актове.
Представител на интереси или заинтересовано лице е всяко физическо или юридическо лице, включително негов клон, независимо от правната му форма, което в защита на обществен, групов или частен интерес се стреми да окаже влияние на изброените по-горе органи и лица. Представители на интереси могат също да са и групи лица.
Предлага се личните срещи с представители на интереси да се отразяват в календари за срещи на лицата, пред които се осъществява представителството, на страницата на съответната институция в интернет.
Предвидено е създаването на законодателен отпечатък — възможност за проследяване, документиране и оповестяване на основните външни интервенции от началото до края на процеса по изготвяне на нормативните и други актове, уредени в закона.
Създава се и регистър за прозрачност към Сметната палата. Представителите на интереси ще се вписват в него, само ако осъществяват представителство на интереси редовно по занятие (поне девет контакта за период от три месеца), представителството на интереси се осъществява по търговски начин за трети лица или е възложено срещу възнаграждение. Вписаните лични данни - като ЕГН - няма да са публично достъпни.
Предвидени са изключения от изискванията за вписване в регистъра за прозрачност с цел да не бъдат ограничавани конституционно гарантирани права.