Над 80 млн. евро за медицинските хеликоптери по ПВУ са под риск

Има риск България да изгуби финансиране за над 80 млн. евро за спешната медицинска помощ по въздух по плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) заради забавяне, съобщи в петък министърът на здравеопазването Михаил Околийски. За да се спасят по-голямата част от средства, държавата ще иска от Европейската комисия изграждането на шестте оперативни бази на стойност 6.3 млн. евро да бъде извадено от плана и да се прави от държавния бюджет. Целта е държавата да се опита да спаси финансирането за самите хеликоптери, което е на стойност 80 млн. евро. Околийски съобщи, че до момента са доставени 6 хеликоптера и предстои доставката на още два, което трябва да се случи най-късно до август тази година, в противен случай парите могат да бъдат загубени. 
При изграждането на оперативните бази дейностите се движат с огромно закъснение и няма никакъв шанс да приключат в срок, отчете още той. Околийски съобщи, че част от процедурите са на етап административна подготовка, а на едно от местата няма дори осигурен терен. “Две години след старта реалното строителство на постоянните бази не е започнало и не могат да бъдат реализирани в посочените срокове“, заяви той.
“Част от предвидените терени за бази са в нищото, има даже компрометиран път към базата в Габровница, община Монтана. Имаме притеснения за това как ще се случва ефективно цялата комуникация, транспорта на хората, които работят там, къде ще живеят те и семействата им, как ще бъдат мотивирани“, коментира министърът.
По проблема екипът на МЗ е имал среща с министъра на транспорта Корман Исмаилов, министъра на финансите Георги Клисурски и компанията, която оперира хеликоптерите “Хели Мед“, на която е предложен план за спешни мерки за спасяване на инвестицията.
“Предложението до ЕК е базите да се извадят от ПВУ, за да се избегне загубата на 80 млн. евро за хеликоптерите и базите да се обособят в отделна мярка и да се довършат с държавно финансиране. Правим нов план график, защото тези закъснения са извън всякакви хипотези за професионализъм и нормална работа. Щ предприемем конкретни стъпки за това спешната помощ по въздух да стане по-ефективна“, каза министър Околийски.
Той допълни, че има нужда от осигуряване на нальот на пилотите на хеликоптерите и понякога, за да го осигурят, машините летят без пациенти, което от МЗ искат да го минимизират като практика. Проблем е също така че на част от пилотите им предстои пенсиониране и е необходимо осигуряването на нови пилоти.
Мисиите, които са изпълнени до момента са общо 202 и средно се осъществяват по 3-4 полета на седмица. В момента 4 хеликоптера изпълняват дежурства в две оперативни бази – в София и Сливен.
Относно това, че медицинските хеликоптери изпълняват предимно вторични мисии от болница до болница, зам.-министър Петър Грибнев коментира, че пилотите са подготвени да кацат на терен, различен от хеликоптерна площадка именно с цел осъществяване на първични мисии от мястото на инцидента. “Това, че не се изпълняват първични мисии се дължи на факта, че хеликоптерите летят две години и е нужно време да се стиковат процесите, защото такава мисия изисква повече организация. Освен това към момента спешната помощ е организирана така, че достъпът на линейка до инцидента е по-бърз отколкото с хеликоптер. Първични мисии ще се изпълняват, но водещото е бързината“, обясни Грибнев.
Преминаването към нощно летене на медицинските хеликоптери се очаква след около година, когато ще се навършат три години от подготовката на пилотите.