Страсбург: В България все още всеки може да е жертва на незаконно подслушване

В България все още са възможни злоупотреби със специалните разузнавателни средства. Това на практика констатира Съветът на министрите, наблюдаващ как страната ни изпълнява решението на Европейския съд по правата на човека по делото "Екимджиев и други срещу България".
Съдът в Страсбург излезе с решение по това дело през 2022 г., като единодушно прие, че е нарушено правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от конвенцията за правата на човека - веднъж чрез самата система на специалните разузнавателни средства и втори път със съхранението и употребата на данните, събрани със специални разузнавателни средства. Решението на Страсбург потвърди системните, структурни проблеми със СРС-тата, които има България.
4 години по-късно, те са все същите.
С решение от тази седмица Комитетът на министрите отбелязва със съжаление, че властите не са предоставили информация или ясни публични правила за това как информацията от тайно наблюдение се филтрира, защитава или унищожава. Българските власти са призовани да регламентират по-ясно тези области, както и да въведат гаранции за тайното наблюдение, което може да е засегнало материали, които попадат под защитата на адвокатската тайна. 
Настоява се и за ясни правила за това дали тайното наблюдение може да се използва за защита на националната сигурност дори при липса на подозрение за престъпление, или за съдебен контрол в тази област.
Комитетът отбелязва, че въпреки предишните му призиви, новото Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) е сформирано през 2025 г. в рамка, критикувана от Съда в Страсбург, и настойчиво призовава властите да приемат законодателни промени за засилване на гаранциите за квалификацията и независимостта на членовете на Бюрото. Освен това се искат гаранции, че Бюрото има пълен достъп до всички документи и материали, на които се основават исканията за СРС и да има възможност да разпорежда мерки, като например унищожаване на материали.
Трябва да има и правила, предвиждащи физическите и юридическите лица да бъдат уведомявани за наблюдението във всички случаи, когато това е възможно, без да се застрашава целта му, а Бюрото да уведомява и юридически лица.
Съдилищата трябва да проверяват не само за формални недостатъци в исканията за СРС, но и дали наблюдението е било основано на разумно подозрение и е било пропорционално.
Адвокат Екимджиев: Това бездействие обслужва дълбоката държава
Налице са поне три сфери в българското право, в които българските власти проявяват удивително упорство да се съобразят с решенията на ЕСПЧ. Първото е статутът на главния прокурор. Втората е свързана с признаването на юридическата промяна на пола, която няма сила, която да накара властите да се съобразят със стандартите на Съда в Страсбург и Съда на ЕС. Третата сфера е злоупотребата със СРС. Това коментира пред "Сега" адвокат Михаил Екимджиев и припомни, че в третата сфера "има две осъдителни решения по наши жалби. Първата е моя, втората участваме с адвокат Александър Кашъмов".
Той посочи още, че в резултат на първото решение от 2007 г. имаше съществени промени в Закона за СРС, беше създадено бюрото за контрол. "То работеше известно време активно и адекватно и свърши много работа. Тогава излязоха най-фрапиращите данни за злоупотреби. След това се случи, че Бюрото беше взето на мушка от главния прокурор Сотир Цацаров и политическите му стопани и беше маргинализирано, обезглавено. Бяха ограничени правомощията му с вътрешни заповеди на главния прокурор, с които се отказа достъп до досъдебни производства", каза адвокатът.
А решението, чието прилагане сега следи Комитетът на министрите, освен че установи обезсмислянето на добрите законодателни промени, надгради с оплакванията за злоупотреба с обработката на трафични данни и с безкронтролния достъп на прокуратурата и службите до тях, което всъщност профилира хората и е брутална намеса в правото на личен живот, посочи Екимджиев.
И допълни, че след решението на ЕСПЧ от 2022 г. нищо не се е променило. И това е "в интерес дълбоката държава, прокуратурата и службите". 
"Очевидно е, че този регламент се поддържа не да въоръжи службите за противодействие срещу шпионаж и хибридни атаки, а да се ровят в мръсното ни бельо и да изкарват компромати срещу политически и икономически опоненти", смята той. И призовава гражданите да настояват за законови промени. В този контекст се и учудва от "съюзяването" на заявената от бившия президент Румен Радев с ВМРО. "И Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки яростно бранеха Гешев и прокуратурата в най-мракобесния ѝ период. Дали Радев ще постави условие да се променят, или дава знак, че съдебната реформа ще бъде родена мъртва", пита се адвокатът.