В Деня на гората: Погребаха загиналия на Околчица Ивайло Калушев

Погребаха Ивайло Калушев в Деня на гората, научи агенция BulNews.
Припомняме, че майка му - проф. Стела Димитрова-Майсторова отмени погребението на сина си, което бе предвидено за 22 март. Целта за това е била да не се помрачава този ритуал с медийни изяви и хора с омраза в сърцата си. 
Тялото на 51-годишния Ивайло Калушев бе открито в изоставен под връх Околчица кемпер заедно с труповете на 22-годишния Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев. 
Обяснителна бележка за решението на майката бе споделена в профила на поета Румен Леонидов във Фейсбук. 

„Моля те, прости ми“: Майката на Калушев отмени погребението му

Вчера Леонидов е бил един от присъстващите на церемонията, която е била в София. 
Вижте прощалните му думи без редакторска намеса:
"ПОГРЕБАХМЕ ИВО КАЛУШЕВ
Скъпи Иво, днес сме се събрали около твоето име, но не да ти кажем Сбогом, а Довиждане, не да ти кажем Бог да те прости, а да ти кажем Здравей, да кажем Здравей на твоя извисен Дух и същина, да прошепнем Здравей на твоята безсмъртна Душа, която е тук някъде около нас и ни наблюдава с разбиране и съпричастие…
Ти тук не си сам, ти си заедно с Ивей, с Пламен, с Дечо, с Ники и Сашо… Вие сте били, бяхте и ще бъдете завинаги заедно във Висшето съзнание на Светлината, в която се събират всички просветени човешки души. За мнозина от нас имената ви ще останат задълго като дълбоки кървави разрези върху лицето на днешното общество, и няма лесно и бързо да зараснат, нито белезите от тях скоро ще бъдат забравени.
Макар че Националното ни самосъзнание отдавна е поробено от Силите на Мрака, народът ни свикна да живее в духовен Мрак, да диша не чист въздух, а тъмнина и чернота, свикна да бъде примитиви да ненавижда различното, необяснимото, другостта. Това общество е загърбило звездната карта над себе си, забило е поглед в земята, и гази в себе уличната кал, от която си мисли, че е създадено.
Както казва дякон Лъвский, незаконното дете на Свободата, вие, днешните българи свикнахте да криете гузната си съвест зад моите портрети, ковете ги по стените на кабинетите си, и се кълнете, че никога няма да ме забравите, но докато търсите моя предател,вие отдавна забравихте моето дело, и го предадохте като го оставихте недовършено…
Вие свикнахте да живеете в Мрак, да бъдете част от вашия вътрешен Мрак, и затова в днешната ни национална леха виреят само бурени и плевели, също рожби на Мрака. И ако случайно между тях изникне някое цветно цвете, някое различно лютиче, вие веднага го убивате в мрачната си сенчеста прегръдка, защото не прилича на вас.
Скъпи на болката ми Иво, Ивей, Пламене, Дечо, Ники и Сашо!
Вие знаехте и знаете, че смърт няма – тя не е нищо повече от една планетарна съблекалня, където, много рано или много късно всеки от нас съблича горната си дреха от плът, жили, кости и кръв и голите ни души поемат по обратния път към Светлината, откъдето са дошли. Там те дават отчет за земните си дела, за личните си мисии, постъпки, вдъхновения и престъпления. Там просветените като вас продължават своето духовно израстване и усъвършенстване, защото просветлението като явление няма таван, то не е един единствен връх, който може завинаги да изкачен и покорен.
Този Небесен Еверест има различни ИМЕНА и различните ясновиждащи нации се изкачват към Него по различни стръмни и опасни за неподготвените люде маршрути. Особено непристъпен е този Вселенски връх за масата людоеди живеещи и сега между земляните, недостъпен е и за милионите озверели човекоподобия, за онези нещастни съществат, чиято душа е изчегъртана от нейното Лоно, от Началото на всички Начала. Като вашите преки извършители и техните поръчители.
За тях няма да има втори живот. Те още на знаят това, но ще го узнаят, когато ще бъде късно.
Сега те и техните медийни съучастници ни се присмиват със злоботворната си, изгнила още в зародиш същина, но утре ще молят за милост с кървава сълзи. И векове на ред ще зъзнат в самота в космическата пустош.
Днес за безпросветната тълпа тяхното престъпно злодеяние изглежда ненакърнимо, мнозина вярват, че високопоставените повелители на убийствата са абсолютно недосегаеми, ала съдбата не винаги оставя въздаянието си за утре. И не винаги тайните на Мрака остават приживе неосветени. Ние няма да си оставим правото на възмездие единствено с ръцете на Бъдещето. Ние, макар и все още да сме малцинство, не сме трето качество като мнозинството в тази държава. Ние сме първо качество граждани и искаме първокачествено следствие, първокачествена прокуратура и екстра качествено правосъдие!
Скъпи Иво, ти и твоите момчета, ни завещавате огромна духовна енергия, огромни количества духовна материя, за което свидетелства реакциите на хилядите български жени, които боледуват и съпреживяват скръбта от загубата заедно с вашите майки. За мен това е свидетелство Свише, че господарите на Мрака не са ослепили съзнанието на всички наши сънародници, че Свещената вродена интуиция на по-голямата част от българките е все още дишаща, все така древна и разярена.
В бездуховното ни време вие ни завещавате и част от своята духовна храна, която ни предстои да преосмислим поотделно и заедно.Но ще ни е адски трудно – в нашата нисша цивилизация ние, и аз включително, все още делим света на „добро“ и „зло“, не можем да възприемем, че е възможно човек да утолява глада на духа си с всичко, което реалността ни поднася — болка, радост, объркване и яснота. .
Но за нас е ясно, че вие не сте самоубийци. Самоубийци са вашите джелати, те са кармични убийци на себе си и на своите родени и неродени деца.
За това не ви казваме Сбогом, защото и смъртта не може да ни раздели. Оставаме завинаги заедно. От името на всички присъстващи и отсъстващи, аз ви казвам: Довиждане ,братлета! Да са живи и здрави чистите ви души, все така неугасими, осветени и просветлени и чието вечно безсмъртие предстои.
Бъдете! Бъдете! Бъдете!
Обичаме ви!
Поклон пред паметта ви!"

Майката на загиналия 22-годишен Николай Златков Ралица Асенова също излезе с прощален адрес:
"Днес изпратихме Иво Калушев!
И днес е световният ден на гората.
Дали беше планирано да е точно в деня на гората - не не беше! Дали е случайно - Иво ми е казвал не веднъж, че такова нещо като случайност просто не съществува!
Гората не е място. Тя е памет.
Тя помни стъпките на онези, които са обичали без да притежават.
Които са давали, без да искат нищо обратно.
Които са стояли между брадвата и живота — тихо, но непоколебимо.
Той беше такъв човек.
Ходеше бавно, сякаш не искаше да нарани дори тревата.
Говореше малко, но когато го правеше — думите му бяха като корени: дълбоки, истински.
Обичаше не шумно, а устойчиво — като дърво, което остава, дори когато всичко друго си тръгва.
Когато си отиде, никой не чу вик.
Само вятърът премина по върховете на дърветата…
като обещание, че нищо от него не е загубено.
Днес гората още го носи.
Във всяка сянка.
Във всяко листо.
Във всяка тишина, която ни кара да се спрем и да си спомним кои сме.
И може би това е истината —
че не умират тези, които са живели в защита на живота и природата.
Те просто стават част от живота, от природата и от съзнанието, на тези след тях!

Оставям тук един цитат от пост на Иво направен на 01.01.2023г
“Казали са по-мъдри хора от мен, че постоянният малък напредък е по-добър от постоянното отлагане на съвършенството. Затова по случай новата година пожелавам на всички ни да поддържаме този малък напредък, да следваме стремежите си без страх и да успеем да станем едни по-добри човешки същества. Защото в крайна сметка добротата е единственото, което си заслужава, другото е прах и вятър.”
Иво Калушев"

Припоняме, че по повод погребението на сина си, Ралица Асенова излезе с шокиращи разкрития, с които се установява, че момчето е било с охлузвания и сериозни рани.

Сагата „Петрохан“ и „Околчица“: Погребаха Ники, по тялото имало много охлузвания

Смъртта на шестимата край "Петрохан" и Околчица остави редица въпроси, на които агенцията ни и хората се стремят да открият правилните отговори.

Галерия

Гробът на Ивайло Калушев. Снимката е на Румен Леонидов