„Картографиране на удоволствието“: Методът, който може да преобрази сексуалния ви живот

Сексът е много повече от просто достигане до финалната линия.
Макар някои да смятат, че постигането на оргазъм е върхът на удоволствието, реалността често е по-различна.
Проучване на YouGov разкрива, че едва 30% от жените достигат до оргазъм всеки път, когато правят секс с партньор, в сравнение с 61% от мъжете. Твърде често прибързването и стремежът към „свършване на работата“ пречат на хората да открият какъв тип докосване наистина ги възбужда.
В търсене на по-дълбоко удоволствие: както самостоятелно, така и с партньор, експерти препоръчват техника, известна като „картографиране на удоволствието“.

Какво представлява „картографирането на удоволствието“
Джиджи Енгъл, сертифициран секс терапевт и клиничен сексолог, обяснява, че това е „практика, която може да промени начина, по който човек възприема тялото и сексуалността си“. Вместо фокусът да е единствено върху гениталиите, „картографирането на удоволствието“ премахва напрежението от задължителното постигане на оргазъм.
Методът включва бавно изследване на цялото тяло с ръце – ръце, корем, бедра, врат – без да се преминава веднага към интимните зони.
„Единият партньор докосва, докато другият получава, без целта да е секс или оргазъм. Получаващият може да дава нежна обратна връзка като „по-леко“, „по-бавно“ или „остани тук“, което изгражда по-добра комуникация относно удоволствието“, обяснява Енгъл.
И добавя: „След това ролите се разменят".
Този процес не е предназначен само за двойки – той може да бъде също толкова удовлетворяващ и при самостоятелно изследване.

Защо тази техника е ефективна
„Картографирането на удоволствието“ насърчава двойките да се отдръпнат от секса, ориентиран към постигане на цел, и да се насочат към усещанията и осъзнаването на тялото.
„Секс терапевтите често го препоръчват, защото много хора не са имали възможност да изследват какво всъщност им доставя удоволствие, извън заучените сценарии от партньори или културни послания“, отбелязва експертът.
Чрез експериментиране с различни видове докосване, натиск или усещания, хората се насърчават просто да отбелязват реакциите си.

Какво е приятно? Какво е неутрално? А кое носи най-голямо удоволствие?
„Силата на този подход е, че той дава контрол“, казва Джиджи.
И допълва: „Вместо да гадаят какво може да хареса на партньора, хората получават конкретна информация за собствените си тела. Това ни дава възможност не просто да кажем „харесва ми“, а как, къде и при какви условия нещо ни доставя удоволствие".
Техниката е особено полезна и за всеки, който се чувства откъснат от тялото си поради стрес, срам или навика да прибързва по време на секс. „Картографирането на удоволствието“ създава пространство без напрежение, където няма „правилна“ реакция. Целта е просто да се събере информация – за партньора, да, но най-вече за самите вас.

Как да започнете?
Един от най-лесните начини да започнете е чрез „сканиране на тялото“ с докосване. Ако започвате сами, Джиджи Енгъл съветва първо да си „осигурите време, в което никой няма да ви безпокои“, след което да изследвате цялото си тяло.
„Променяйте натиска, скоростта и вида на докосването и мислено отбелязвайте кое усещате като неутрално, кое като приятно и от кое бихте искали още. Целта е по-скоро осъзнаване на тялото, отколкото възбуда. С времето ще започнете да забелязвате модели, като например предпочитание към по-бавно натрупване на напрежение или удоволствие в зони, които не сте смятали за ерогенни", обяснява експертът.
Друг подход е да включите различни усещания, като използвате мека тъкан, масло за тяло или различни температури. Двойките могат да водят отчет за откритията си, като „картографират зони“ заедно. При този метод тялото се разглежда като съвкупност от различни региони, които се изследват с течение на времето. Една сесия може да се фокусира върху горната част на тялото, друга – върху вътрешната страна на бедрата или гърба. Независимо от начина, според Джиджи общото между всички методи е „целенасочеността“.
Става дума за „забавяне на темпото, премахване на напрежението и възприемане на удоволствието като нещо, което трябва да се изследва, а не като цел, която трябва да се постигне“.