Григор Сарийски: Мерките на служебния кабинет са по-добре насочени от предишни

Мерките, представени от служебния кабинет помощи за справяне с кризата след войната в Близкия изток, са по-добре таргетирани от предишни, но принципно субсидиите остават проблематични.
Това каза икономистът доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания при БАН.
Положителното в новите мерки е, че се прави опит за насочване към уязвими групи, за разлика от 2022 г.
Той обаче остава скептичен към начина, по който ще бъдат подпомагани предприятията.
„Не може да третирате всички енергоемки предприятия под един калпак. Чисто и просто, защото заради пазарната конюнктура едните печелят, а другите – не толкова."
По думите му държавата от години отлага създаването на ясни правила за подпомагане, тъй като в началото на 2022 г. помощи са получавали всички небитови потребители, включително банки. Григор Сарийски подчерта, че самата логика на подпомагането противоречи на пазарните принципи:
„Субсидията е нещо, което е непазарно. Ако ще говорим за пазар – или оставяме предприятията да се оправят сами, или ако въвеждаме субсидии, те трябва да бъдат отпускани при строго определени критерии."
Проблем остава и липсата на определение за "енергийна бедност". Икономистът обясни, че Институт за икономически изследвания е разработил още по-широк индекс - енергийна уязвимост, който отчита редица фактори – доходи, безработица, климат и състояние на жилищата. По думите му близо 30% от населението в България попада в категорията на енергийно уязвимите, като проблемът не е ограничен само до по-малките населени места. Той посочи, че съществува и т.нар. „скрита енергийна бедност“:
„Хората намаляват до минимум потреблението на електроенергия, просто защото не могат да си позволят разходите.", заяви Сарийски.