България настигна Гърция по покупателна способност на доходите

През 1997 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателната способност (ППС) на България е едва 30% от средния в Европейския съюз, но според публикувани наскоро данни от Евростат през 2025 г. вече е 68%. При това покупателната способност на фактическото индивидуално потребление (ФИП) на човек системно изпреварва нивата на вътрешното производство. Тази особеност на икономиката, съчетана с високи нива на пазарна концентрация в ключови сектори като търговията на дребно, комуникациите и банковия сектор, създава уникална среда, в която ценовите равнища не винаги следват развитието на производителността.
През 2025 г. България почти се изравнява с Гърция по показателя реални разходи на човек - съответно 28 300 срещу 28 500 единици по стандарт на покупателна способност (при 41 600 средно за ЕС). Това сближаване е резултат от два противоположни процеса - от една страна, България поддържа среден годишен темп на наваксване спрямо ЕС от 1.44 процентни пункта от 2000 г. насам.
През този период в България се наблюдава възходяща тенденция, която почти не се различава от права линия, дори в периода на Световната финансова криза или при кризата поради COVID-19. От друга страна, Гърция преминава през дълбока депресия и продължителен период на бавно възстановяване, когато нейният индекс на БВП спрямо ЕС спада от 95% през 2004 г. до 68% през 2025 г.
Скоростта на конвергенция в България се повишава след 2020 г., темповете надвишават тренда поради преминаването към бюджетни дефицити и натрупването на държавен дълг. Само че този процес създава неустойчив икономически растеж, базиран на потреблението. Показателят, който се използва за международни сравнения, е фактическото индивидуално потребление. То измерва покупателната способност в стоки и услуги, консумирани от домакинствата, независимо дали са платени директно от тях или от правителството.
През 2024 г. България достига 73% от средното за ЕС, с което официално леко изпреварва Унгария, която от своя страна има по-висок БВП на глава от населението в сравнение с България. Последният показател измерва пазарната стойност на производството в икономиката, докато ФИП дава по-добра представа за жизнения стандарт. Изравняването на нивата на потребление подсказва, че българският икономически модел е по-силно ориентиран към потреблението на домакинствата или че в България съществува по-висок дял на разполагаемия доход, който се превежда директно в материално благосъстояние, докато в Унгария по-голяма част от БВП се генерира от индустриално производство, чиято добавена стойност не достига в същата степен до крайния потребител.
Несъответствието между двата индикатора може да бъде обяснено чрез няколко взаимосвързани фактора, които са характерни за българската икономическа среда. Според повечето оценки неформалната икономика и недекларираните доходи в България надхвърлят 20% от БВП. Тези доходи не се отчитат в официалната статистика за производството (БВП), но голяма част от тях се отразяват директно в покупките на домакинствата, които формират ФИП. Освен това значителна част от потреблението се финансира от парични преводи на българи, работещи в чужбина. Тези средства подкрепят вътрешното търсене, без да са продукт на местната икономическа активност.
България има относително нисък дял на инвестициите (бруто образуване на основен капитал) в БВП в сравнение с държави като Чехия или Унгария. Когато по-малка част от БВП се заделя за инвестиции, остатъкът за потребление е пропорционално по-висок. Тъй като ФИП включва услуги, предоставяни от държавата (образование, здравеопазване), по-високата стойност на ФИП спрямо БВП може да отразява и специфичното преразпределение на публични средства към домакинствата.
Този модел на развитие, макар и подкрепящ жизнения стандарт, крие рискове за дългосрочната устойчивост, тъй като растежът, воден предимно от потребление, без адекватна инвестиционна база, е уязвим на външни шокове и инфлационен натиск.
Интересно е и разминаването между българската и румънската икономика. Според ефекта на Баласа-Самюелсън в държави с бърза реална конвергенция растежът на производителността в сектора на търгуемите стоки (индустрията) води до повишаване на заплатите в цялата икономика, включително в сектора на нетъргуемите стоки (услугите). Това неизбежно предизвиква по-висока инфлация в услугите и общо повишаване на ценовото равнище. Сравнението между България и Румъния разкрива аномалия в действието на този ефект. Въпреки че и двете страни са в процес на относително бърза конвергенция, ценовите им равнища се движат по различни траектории. Така през 2025 г. Румъния остава държавата в ЕС с най-нисък общ индекс на цените - 61.3% от средния, докато България е на ниво 63.7% спрямо ЕС.
Парадоксът тук е, че България поддържа по-високи ценови нива за БВП от Румъния през целия период, въпреки че Румъния има по-висок БВП на глава от населението (78% спрямо 68% за 2025 г.). Според споменатата теория в държавата с по-големи доходи (Румъния) би трябвало ценовото равнище да е по-високо. Фактът, че България е “по-скъпа” спрямо своя доход в сравнение с Румъния, подсказва, че инфлацията в България не е само функция на производителността, а на други фактори като пазарна неефективност и наличие на олигополни структури.
Най-яркото отклонение се наблюдава при цените на храните. През 2024 г. хранителните стоки в Румъния са най-евтините в ЕС (78% от средното), докато в България те са на ниво 88.8%. Това означава, че българските потребители плащат по-високи цени за основни стоки в сравнение с румънските въпреки по-ниските си средни доходи. Това разминаване подчертава липсата на ефективна конкуренция по веригата на доставки в България и по-високата данъчна тежест (20% ДДС върху храните в България срещу 9% в Румъния тогава).
Високите цени на дребно в България, които често надхвърлят нивата в еврозоната за базови продукти, се обясняват със специфичната структура на пазара, характеризираща се с висока концентрация и ограничени възможности за конкуренция. Секторният анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), публикуван в края на 2025 г., разкрива дълбоки изкривявания при бързооборотните стоки. Модерната търговия, доминирана от големи международни вериги, контролира близо две трети от пазара на храни. Петте най-големи търговци държат около 60% от общия оборот и това им позволява да диктуват цените.
Данните за надценките са особено показателни за липсата на ценова конкуренция при млечните продукти, минералната вода, месото и яйцата. Големите надценки при тези стоки създават изкуствено високо ценово равнище, което потиска потреблението на по-качествени български продукти. В резултат се наблюдава заместване на местното производство с по-евтин внос - вносът на мляко е нараснал с 43% за четири години, докато българското производство на сурово мляко е спаднало с 25%.
Сериозна пазарна концентрация в резултат от държавната политика се наблюдава и при банковия сектор, където четирите най-големи банки управляват над 2/3 от активите, а също при телекомуникациите, електроразпределението и др.
Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през последните години претърпяха качествена промяна, преминавайки от входящ поток на свеж капитал към доминиране на реинвестираната печалба на вече установени компании. Данните за 2025 г. напълно потвърждават тази тенденция. Този модел показва, че чуждестранните инвеститори в България са печеливши и предпочитат да задържат ресурсите си в страната, но липсват нови мащабни проекти “на зелено”, които да трансформират икономическата структура.
Липсата на нови инвестиции се обяснява с няколко критични фактора: демографската криза и породеният от това дефицит на кадри на пазара на труда, слабо върховенство на закона и нов режим за наблюдение на чуждестранните инвестиции, въведен заради членството в ЕС.
До 2020 г. България поддържа една от най-стабилните фискални позиции в ЕС, което е ключово за нейната подготовка за еврозоната. Държавният дълг остава на нива около 23.8% от БВП през 2024 г., което е второто най-ниско ниво в съюза. Въпреки ниския дълг, бюджетният дефицит е подложен на натиск през 2025 г. поради значителни увеличения на разходите за заплати в публичния сектор (особено в отбраната, сигурността и образованието) и социалните трансфери. Правителството се стреми да удържи дефицита до 3% от БВП, но са налице структурни проблеми, които се усложняват от политическата нестабилност, очакваните мащабни военни покупки, инфраструктурни проекти и най-вече от цялостната ниска ефективност на бюджетните разходи. Това ще допринесе за увеличаване на дълга, което налага внимателно управление на публичните финанси, за да не се подклажда допълнително вътрешната инфлация.
Сериозен проблем за българската икономика представлява и неравномерното разпределение на доходите в отделните региони. Според данните за 2024 г. покупателната способност на дохода на човек от населението в Северозападния район за планиране е 42% от средната за ЕС, в Северен централен и в Южен централен е 43%, в Североизточен 51%, в Югоизточен 57%, а в Югозападния район на планиране е достигнал 107% от средния за ЕС, приносът за което е изцяло на София. Следователно в столицата покупателната способност е около 2.5 пъти по-голяма от тази в три от регионите и около 2 пъти по-голяма отколкото в останалите два.
Наличните данни за 2025 г. са показателни за равнищата на доходите (покупателната способност) и на цените, с които България се присъедини към еврозоната. Според тези стойности все още предстои продължителен период на настигане както в реално изражение (производителност и покупателна способност), така и в номинално (цени). Конвергенцията и по двата показателя ще допринася за трайно по-висок темп на инфлация в страната от средната в ЕС. Проблемът ще се усложнява от висока пазарна концентрация и изкривявания в ценообразуването и би могъл да се отрази негативно върху икономическия растеж и покупателната способност на населението.