Прокуратурата крие какво е подписвал Борислав Сарафов, откакто е незаконен

Прокуратурата не събира и не обобщава информация за това какви актове се подписват от главния прокурор. Това е отговора, получен от "Сега" на заявление по Закона за достъп до обществена информация. С него се търсеха данни за това колко и какви актове е подписал Борислав Сарафов като изпълняващ функциите главен прокурор след 21 юли 2025 г. На тази дата изтекоха шестте месеца от промяната в закона, регламентираща, че той трябва да освободи поста. Сарафов обаче не го е направил и досега, въпреки че и Върховният касационен съд постанови, че след 21 юли 2025 г. той няма легитимност като изпълняващ функциите главен прокурор.
"Сега" опита да разбере какви инструкции и указания, заповеди, предложения до върховните съдилища, искания до Конституционния съд и актове по конкретни дела е подписал Сарафов след тази дата, защото в един момент може да се окаже, че е заложил мини, парафирайки документи.
Вместо решение по Закона за достъп до обществена информация обаче Росица Иванова-Кръстанова, директор на дирекция "Административно-правна" при Администрацията на главния прокурор, е изпратила уведомително писмо. В него обяснява, че за да е обществена една информация тя трябва да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за съответната институция. Директорката смята, че по ЗДОИ могат да се търсят само актове, които са част от извършваната административноправна дейност. И освен това информацията се предоставя, ако е налична. А случаят не бил такъв. 
"Задължението и правомощията на държавните органи, в това число и прокуратурата, да създава и съхранява информация, не се изчерпват със статистиката, както излиза от този отговор. Доста притеснително е, ако в прокуратурата, които са призвани да пазят закона и законността, не се наясно с това", коментира пред "Сега" адвокат Александър Кашъмов, шеф на Програма достъп до информация. Той допълни, че гражданите имат право на достъп до всеки документ и до всяка информация, стига тя да се създава или да се съхранява от дадена публична институция.
Ако прокуратурата свежда това само до статистиката, това я прави да прилича на "онези отдели по агитация и пропаганда, които съществуваха към учрежденията във времето на комунизма", посочи още юристът.  
Според него всичко това е пореден ход на прокуратурата да избегне от задължението си да предостави достъп до информация и то информация от висока обществена значимост. "Цялото общество в момента е вперило поглед да разбере дали са легитимни изобщо документите, издавани и подписвани от главния прокурор. Този отказ на информация е поредна стъпка в огромната борба на прокуратурата, ръководена от нелегитимния изпълняващ функциите главен прокурор Борислав Сарафов, да ощети конституционното право на гражданите на достъп до обществена информация", каза още Кашъмов.
Сарафов дори поиска тълкувателно решение от Върховния административен съд, за да ограничи достъпа до информация. "А група очевидно приятелски настроени депутати от ГЕРБ, внесоха изменения в АПК, за да бетонират спирането на тези дела в съда", каза той.

И още един случай
Междувременно Българският хелзинкски комитет поиска по ЗДОИ от прокуратурата всички актове на главния прокурор по надзора за законност, вътрешноведомствените му актове, както и актовете му, с които е организирал Върховната касационна прокуратура.
От прокуратурата пращат линк на БХК, където са актовете по надзора за законност. За другите актове на Сарафов се казва, че не са обществена информация. 
"Сарафовата прокуратура остава затворена и непрозрачна. Въпреки историята ни да търсим актовете на главния прокурор и едва след решение на съда да ги получаваме, прокуратурата продължава да не иска да спази закона. В случая на Сарафов това не ни изненадва, но е все толкова фрустриращо", коментира пред "Сега" адвокат Адела Качаунова от БХК.