Цветница е! Отбелязваме един от най-обичаните пролетни празници, любими имена черпят

Днес е Цветница! Празникът, който е известен и като Връбница, се пада в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. 
Празникът Цветница се отбелязва не само в православната, но и в католическата и протестантската църква.
Според евангелските текстове, Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като месиански цар. Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител.
Иисус Христос доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот.
На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки - вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер.
След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.
Венчета от върбови клонки
Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обичая "кумичене".
Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.
На този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри.
Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица. В нея християните съпреживяват мъките на Христос.
Българите наричат празника още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.

Имен ден празнуват всички цветни имена: Аглика, Божура, Виолета, Върба, Върбан, 
Върбинка, Гергин, 
Гроздена, Далия, Дафина, Делян, 
Деляна, Дилян, Диляна, Детелина, Елица, Жасмина, 
Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглена, Иглика, 
Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, 
Китка, Латин, Латинка, Лилия, Лиляна, Лила, Лили, 
Лоза, Люлина, Магнолия, Малина, Маргарит, Невен, Невена, Невян, Невянка, Ненка, Ненко, Ненчо, 
Орхидея, Ралица, Ренета, 
Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, 
Цветелина, Цветан, Цветелин, Цветомила, Цветомир, Цвятко, Явор, Ясен, Ясенка.