Ударите по газови находища вещаят години енергиен шок и растящи цени

В края на март конфликтът между Израел и Иран навлезе в най-опасната си фаза, след като двете страни нанесоха удари по ключови газови находища в Персийския залив. Това е най-сериозната ескалация досега и според анализатори на Foreignaffairs гарантира, че войната ще има дългосрочни глобални последици, дори ако обявеното примирие се запази.
Унищожената енергийна инфраструктура може да отнеме до пет години за възстановяване, а при провал на примирието рискът от още по-мащабни щети остава висок. В свят с ограничени ресурси това означава едно: богатите държави ще могат да си позволят по-скъпата енергия, а най-бедните ще понесат най-тежкия удар.
Според икономически анализи атаките – заедно с по-широките сътресения в енергийния сектор, породени от войната – практически гарантират глобален шок в доставките на енергия. Това ще доведе до нова вълна на инфлация. Всяко допълнително посегателство върху инфраструктура, критична за добива и разпределението на енергия, би задълбочило кризата.
Пазарите реагираха мигновено: инвеститорите започнаха да залагат, че Федералният резерв на САЩ ще повиши лихвените проценти – основният инструмент за борба с инфлацията. Това означава по-скъпи кредити, по-високи разходи за домакинствата и допълнителен натиск върху цените на енергията.
Но ефектът няма да се ограничи в рамките на САЩ. Повечето държави по света имат дългове, деноминирани в щатски долари – включително страни, които през последните две десетилетия са вземали заеми от Китай. Повишаването на лихвите в САЩ автоматично оскъпява обслужването на тези дългове. За държавите с ниски доходи това означава двойна тежест: по-скъпа енергия и по-скъпо финансиране.
Много от тези страни вече са на ръба. Делът на държавите, изпаднали в дългова криза, се е удвоил – от 24% през 2013 г. до 54% през 2024 г. Ако геополитическото напрежение продължи да расте, масови фалити сред развиващите се икономики могат да заличат години напредък в борбата с бедността, здравеопазването и индустриализацията. Най-уязвими ще бъдат децата и възрастните хора.
Експерти предупреждават, че ситуацията напомня за голямата дългова криза от 80‑те години. Реакцията на кредиторите – било то финансови институции в Пекин, мениджъри на активи в Лондон или многостранни банки във Вашингтон – ще бъде решаваща за това дали светът ще избегне повторение на тези грешки.