Европа изготвя план за следвоенен контрол на Ормузкия проток без участието на САЩ

Европейски страни създават международна коалиция, която да осигури корабоплаването през Ормузкия проток след края на военните действия в региона, но без участието на САЩ, съобщава американският вестник "Уолстрийт Джърнал", цитиран от БГНЕС.
Коалицията ще изпрати миночистачи и други военни кораби след прекратяването на огъня. Френският президент Емануел Макрон заяви във вторник, че става дума за международна отбранителна мисия, която изключва „воюващите" страни САЩ, Израел и Иран.
Европейски дипломати, запознати с плана, уточняват, че европейските кораби няма да бъдат под американско командване.
В петък Макрон и британският министър-председател Кейр Стармър ще проведат онлайн среща с представители на няколко десетки страни в Париж, за да обсъдят механизмите за контрол над протока след края на военните действия.
Стармър ще присъства лично, докато повечето останали страни ще се включат по видеоконферентна връзка. САЩ няма да вземат участие, а Китай и Индия са поканени, но присъствието им остава неясно.
„Мисията, за която говорим, може да бъде разгърната единствено след като спокойствието бъде възстановено и военните действия прекратени", заяви френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро във вторник.
Той добави, че коалицията ще координира действията си с държавите, граничещи с протока, включително Иран и Оман. Това подсказва, че никаква мисия не би тръгнала без иранско одобрение.
Планът има за основни цели осигуряване на корабоплаването, което може да стане безопасно само след разминиране. Иран минира части от Ормузкия проток в началото на войната със САЩ и Израел.
Третата цел на европейската мисия е осигуряването на редовни военни ескорти и наблюдение чрез фрегати и разрушители, за да се вдъхне увереност на корабоплавателните компании.
Разминирането е сфера, в която Европа има значително предимство . западноевропейските флотилии разполага с над 150 миночистачи, докато американският флот от този вид кораби е до голяма степен е изведен от употреба.
„На определен етап ще е необходима система за ескорт или конвой за защита на корабите", заяви Муджтаба Рахман, ръководител на европейския отдел на Eurasia Group. „Застрахователните компании и корабособствениците вероятно ще изискват такава защита."
Германия вероятно също ще се включи в мисията и може да оповести ангажимента си още в четвъртък. Берлин разполага с по-голям финансов ресурс от Великобритания и Франция, както и с някои ключови военни активи за тази конкретна мисия.
Германската ескадра от миночистачи е базирана в пристанището на Кил на балтийското крайбрежие и включва около 12 кораба за търсене и унищожаване на мини.
Германският военноморски флот в момента е разгърнат в Балтийско море и Северния Атлантик за възпиране на Русия, поради което Берлин ще трябва да се увери, че прехвърлянето на активи към Близкия изток няма да застраши тази мисия. Друга сфера, в която Германия би могла да допринесе, е наблюдението - страната разполагаше с поне един разузнавателен самолет, базиран в Джибути, участвал в мисията в Червено море.
Някои разногласия между европейците все още трябва да бъдат преодолени. Френските дипломати смятат, че каквото и да е участие на САЩ ще направи операцията по-неприемлива за Техеран, докато британските официални лица се опасяват, че изключването на американците ще разгневи президента Тръмп и ще ограничи обхвата на мисията.
Планът се основава в широк смисъл и на концепцията за „Коалицията на желаещите" в Украйна, при която няколко европейски страни предлагат да разгърнат ограничен брой военни части в страната след подписването на траен мирен договор.