Аспиринът може да намали риска от рак

Ник Джеймс, британски производител на мебели на около 40 години, започнал да се тревожи за здравето си, след като майка му починала от рак, а по-късно брат му и още няколко членове на семейството развили рак на дебелото черво. Той решил да се подложи на генетично изследване и се оказало, че носи дефектен ген, който причинява синдрома на Линч – състояние, което значително увеличава риска от развитие на този вид рак.
Помощта обаче дошла от неочаквано място, когато Джеймс станал първият участник в клинично изпитване, което имало за цел да провери дали ежедневният прием на аспирин – широко достъпно болкоуспокояващо – може да предпази от развитие на рак.
В зависимост от вида на генната мутация между 10% и 80% от хората със синдром на Линч развиват рак на дебелото черво през живота си. Засега обаче резултатите при Джеймс са обнадеждаващи. „Той приема аспирин при нас вече 10 години и досега не е развил рак“, казва пред BBC Джон Бърн, професор по клинична генетика в Университета в Нюкасъл, който ръководи изследването.
Това звучи почти невероятно, но отдавна има индикации, че този медикамент може да намали вероятността колоректалният рак да се разпространи или дори да възникне изобщо. През последната година редица клинични изпитвания и проучвания засилиха тези доказателства. Някои държави вече промениха медицинските си препоръки, включвайки аспирина като първа линия на защита за хора с висок риск (макар експертите да подчертават, че това трябва да става само под лекарски контрол). Едва сега започваме да разбираме и причините за този на пръв поглед загадъчен ефект.

Древни корени
Най-новите открития придават нов обрат на историята на едно от най-старите и ефективни лекарства. В края на XIX век археолози откриват 4400-годишни глинени плочки от древния месопотамски град Нипур (днешен Ирак), съдържащи списъци с лекарства от растителен, животински и минерален произход. Сред тях има и указания за вещество, извлечено от върбата.
Днес знаем, че то съдържа салицин – химично съединение, което организмът превръща в салицилова киселина, облекчаваща болката. То е много сходно по структура със съвременния аспирин (ацетилсалицилова киселина), но е по-дразнещо за стомаха. Подобни средства са използвали и други древни цивилизации, включително египтяните, гърците и римляните.
Съвременното изследване на съединението започва през 1763 г., когато английският духовник Едуард Стоун описва пред Кралското дружество свойствата на изсушената и стрита върбова кора като средство срещу треска. Около век по-късно учените успяват да синтезират салициловата киселина в по-малко агресивната ацетилсалицилова киселина и я пускат на пазара под марката Bayer.
Още един век по-късно учените започват да забелязват и други неочаквани ползи от аспирина – особено за превенция на сърдечносъдови заболявания. Той намалява риска от образуване на кръвни съсиреци, като разрежда кръвта и прави тромбоцитите по-малко „лепкави“. Затова организации като британската Национална здравна служба препоръчват ниски дози при хора с висок риск от инфаркт или инсулт.
През 1972 г. се появяват и първите данни за възможната му роля в превенцията на рак. Американски учени установяват при експерименти с мишки, че добавянето на аспирин във водата им значително намалява риска от разпространение на туморните клетки (метастази).
Въпреки първоначалния интерес, не било ясно дали този ефект важи и за хората. Пробив настъпва през 2010 г., когато професор Питър Ротуел от Оксфорд анализира отново данни за аспирина и сърдечносъдовите заболявания. Резултатите показват, че лекарството намалява както честотата, така и разпространението на рак, което подновява изследването на медикамента.

Натрупващи се доказателства
Доказването на ефекта при общата популация обаче е трудно, тъй като ракът се развива бавно и подобни проучвания биха отнели десетилетия. Затова учените се фокусират върху рискови групи – като хора със синдром на Линч.
През 2020 г. екипът на Джон Бърн публикува резултатите от мащабно проучване с 861 пациенти. Проследяването им в продължение на 10 години показва, че тези, които са приемали ежедневно 600 мг аспирин поне две години, са намалили риска от колоректален рак наполовина.
По-ново изследване сочи, че дори по-ниска доза (75–100 мг) може да бъде също толкова ефективна. „Хората, които приемаха аспирин две години, имаха с 50% по-малко случаи на рак на дебелото черво“, отбелязва Бърн.
Подобни резултати са наблюдавани и при пациенти, които вече са диагностицирани с рак. Проучване на Анна Мартлинг от Каролинския институт в Швеция показва, че аспиринът може значително да намали риска от повторна поява на заболяването.
Въпреки това лекарството не е без рискове – може да причини стомашни проблеми, вътрешни кръвоизливи и други усложнения, затова употребата му трябва да бъде строго контролирана от лекар.

Как действа?
Механизмът, по който аспиринът влияе на рака, дълго време остава неясен. Смята се, че той блокира ензима COX-2, който участва в процеси, водещи до неконтролируем растеж на клетките.

Друго възможно обяснение е свързано с имунната система. Нови изследвания показват, че аспиринът може да направи раковите клетки по-видими за имунните клетки, като блокира вещества, свързани със съсирването на кръвта.

Кой трябва да го приема?
Все още няма единно мнение дали аспиринът трябва да се използва масово като превантивно средство. Някои учени виждат потенциал за по-широко приложение, но други предупреждават, че рисковете не бива да се подценяват.
Засега препоръката е той да се използва основно при хора с повишен риск – например със синдром на Линч или след прекаран рак на дебелото черво – и винаги след консултация с лекар.
С натрупването на нови изследвания е възможно ролята на аспирина да стане още по-ясна. А дългата история на това лекарство подсказва, че бъдещето му може да крие още неочаквани приложения.