До момента САЩ са похарчили $29 милиарда за войната срещу Иран

Пентагонът заяви, че цената на войната с Иран е нараснала до 29 милиарда долара, което е с около 4 милиарда долара повече в сравнение с оценката, предоставена преди две седмици.
Актуализираната оценка идва на фона на нарастващите опасения на американските законодатели относно цената на войната и нейното въздействие върху намаляващите оръжейни запаси на САЩ, съобщава АР.
Голяма част от сумата е отишла за подмяна на боеприпаси и ремонт на оборудване. Според контрольора на Пентагона Джей Хърст, оценката не отчита разходите за ремонт или възстановяване на повредени американски военни обекти в региона.
Министърът на отбраната Пийт Хегсет отново се сблъска с критики във вторник от законодатели в Конгреса относно намаляващите оръжейни запаси на САЩ, нарастващата цена на войната и крайната цел на президента Доналд Тръмп.
Въпреки че Хегсет смекчи тона си в сравнение със сесията миналия месец, където получи подобни критики, беше забележително, че ръководителят на Пентагона получи много по-голяма съпротива от собствената си Републиканска партия този път.
Хегсет отхвърли твърденията, че Вашингтон изчерпва запасите си от оръжия: "Не съм доволен от характеристиката, че боеприпасите се изчерпват на публичен форум. Това не е вярно".
В същото време министърът на отбраната заяви пред законодателите от Камарата на представителите и Сената, отговарящи за разходите за отбрана, че администрацията на Тръмп работи за увеличаване на производството на оръжия.
Хегсет също така се сблъска с въпроси относно предложението на администрацията за военен бюджет за 2027 г., както и относно въздействието на войната върху военното финансиране.
Републиканският представител от Калифорния Кен Калвърт, председател на подкомисията на Камарата на представителите, постави под въпрос дали войната с Иран може да отслабва дългосрочната готовност на Вашингтон.
На въпрос за евентуален план за прекратяване на войната – усилия, които досега не успяват да получат подкрепа в Конгреса – Хегсет каза, че Вашингтон има "план за ескалация, ако е необходимо“.
"Имаме план за ретроградиране, ако е необходимо. Имаме план за прехвърляне на активи“, добави Хегсет, без да дава повече подробности.
По време на четиричасовото изслушване министърът на отбраната се сблъска и с негативни реакции относно обтегнатите отношения на Вашингтон с дългогодишни съюзници.
"Струва ми се, че много европейски страни смятат, че намаляваме влиянието си там, че те са някак си сами. И някак си американското лидерство не е от съществено значение за бъдещето на НАТО“, каза сенаторът от Кентъки Мич Макконъл пред Хегсет.
"Бих казал, че със сигурност е от съществено значение за нас да продължим да бъдем лидер“, добави Макконъл, описвайки НАТО като "най-важния военен съюз в световната история“.
Отношенията между Тръмп и НАТО се влошиха, след като държавите членки отхвърлиха призивите да помогнат на него и на израелския премиер Бенямин Нетаняху за възстановяване на сигурността на Ормузкия проток, след като те започнаха удари срещу Иран през февруари.
Лидерите на Обединеното кралство, Германия, Франция, както и финландският президент Александър Стуб категорично отказаха да се притекат на помощ на Тръмп, заявявайки, че НАТО е отбранителен съюз и че не са задължени да участват в агресивна война.
САЩ и Иран остават в конфликт в Ормузкия проток, през който обикновено се транспортира приблизително една пета от световния петрол и газ. Затварянето на водния път разтърси световните пазари, като повиши цените на енергията и засили опасенията от недостиг на доставки.