Душата на Тома Трифоновски полетя над Лом: Показаха за първи път последната му картина

Отлитащата душа на големия художник Тома Трифоновски, изобразена под формата на гларус в последната нарисувана от него и никога неизлагана картина, показаха в Лом. Творбата е собственост на семейството и е част от ретроспективна изложба в памет на „Томата“, която се откри в Общинската художествена галерия.
Голямо изкуство, хармония от цветове, неподражаем колорит, уникален художествен разказ, лиричен изказ и поетичен сюрреализъм, изпъстрен с коне, луни, птици, риби, църкви, певци, голи дамски тела и митологични образи, изглеждащи едновременно реални и сънувани. До всичко това се докоснаха ломчани в незабравимата понеделнишна вечер на 18 май при досега си с извисеното творчество на уникалния български художник Тома Трифоновски.
Последната му творба бе показана в една трогателна изповед пред ломската публика от дъщерята на художника Невена Трифоновска. Преди да я нарисува, Маестрото помолил щерка си да му покаже снимка на гларус. Нарисувал го и… самият той отлетял.
Неговата съпруга Светлана Трифоновска пък разкри удивителната история зад всяка една картина на своя талантлив съпруг. Портрети на най-близките му хора, характерните за Трифоновски мадони, пластични, голи женски тела, натюрморти и пейзажи от непрежалимото му родно село Драничево, което днес се нарича Кронохори и остава завинаги в Гърция, съдържа още заредената с особен емоционален заряд изложба на големия автор.
Останал без родно място невръстен, Томата е едно от 20-те хиляди българчета, които по време на Гражданската война в Гърция през 1948 г. са отделени от семействата си и са изведени от страната. Предлогът е бил да ги спасят от войната, но целта е била да бъдат македонизирани. Попада в Чехословакия, където учи и живее в детски домове, а по-късно Червеният кръст събира семейството му в Унгария. В Будапеща се запознава с български студенти, които му дават да чете поезията на Христо Ботев и му припомнят това, което знае от дядо си Никола — че е българин. Представят го на големия художник Ендре Домановски, който го обучава. Налага се семейството да тръгне за България и се установява в Плевен. През 1966 г. Тома Трифоновски завършва Художествената академия в София. Живее в Плевен, Враца и София. Налага свой уникален и разпознаваем стил и се превръща в един от най-популярните български художници за всички времена.
Гробът му се намира на Алеята на творците на Централните софийски гробища (1939–2010).
Останал без родно място, художникът разпознава като такова родното село на своята съпруга – с. Владимирово (Люта). Там изгражда своето лятно ателие, откъдето често прескача до близкия Лом на гости при своя колега – художника Стефан Първанов Байката, за когото говори със суперлативи.
Определян като един от най-големите художници от края на миналия век, картините на Тома Трифоновски се отличават с изключително разпознаваем, поетичен и съзерцателен свят, в който реалното и символичното непрекъснато се преплитат. Той е сред онези български художници, чиито платна се разпознават веднага — по колорита, по женските образи и по особения вътрешен покой, който излъчват.
"Неговите мадони, момичета и майки са едновременно земни и мистични. Често са изобразени със спокойни лица, големи очи и почти иконна одухотвореност. Луни, нощни небеса и мека светлина присъстват постоянно в платната му. Те създават усещане за сън, спомен и тиха меланхолия. Преобладава топлият, мек колорит — охри, земни тонове, керемидено червено, синьо и златисто. Цветовете при него не крещят, а „дишат“, докато творбите изглеждат едновременно реални и сънувани. Балканската и средиземноморска чувствителност в картините му носят духа на юга, на старите балкански градове и на една почти изгубена човешка мекота. Чувството за тишина — дори когато композициите са наситени с образи — излъчва спокойствие и вътрешно съзерцание. В късния му период платната стават още по-светли, символични и почти извънвремеви. Критиката често го определя като художник, витаещ „между съня, спомена и поезията“. Неговите работи обитават балканския магически реализъм, модерната иконност и лиричния символизъм", каза кураторът на изложбата – писателят Бисер Тошев. Той благодари на кмета Цветан Петров за поканата към сем. Трифоновски, както и за подкрепата в областта на културата и разбирането за това, че в Лом все пак има естетически и културен глад, който може и трябва да бъде удовлетворен.
Въодушевени от незабравимата изразителност на творбите, ломчани останаха да съзерцават до късна вечер изложбата на чаша вино.
Експозицията ще бъде изложена до края на месеца. В галерията е на разположение и сборника от живи спомени за художника Тома Трифоновски. 

Галерия