Влизаме в процедура по свръхдефицит: Георги Клисурски твърди, че този сценарий може да се избегне

Очаква се страната ни да влезев процедура в прекомерен дефицит заради нахвърлянето на лимита от 3% бюджетен дефицит спрямо БВП.
„Процедурата по свръхдефицит не е просто административна мярка от Брюксел. Това е предупреждение, че държавата харчи повече, отколкото икономиката може устойчиво да понесе. Когато дефицитът се превърне в навик, дългът започва да расте бързо, а сметката винаги се плаща от хората — чрез данъци, инфлация, по-скъпо финансиране или по-малко публични услуги“, коментира Макс Баклаян, основател на Tavex и финансов експерт.
Според предварителните данни за 2025 г. бюджетният дефицитът достига 3,5% от БВП, при 3,0% година по-рано. В същото време държавният дълг на България нараства от 23,8% от БВП през 2024 г. до 29,9% през 2025 г.
Това не означава фалит, но е сигнал за проблем. Публичните финанси излизат извън рамката на устойчивата бюджетна дисциплина. Страната ще бъде поставена под засилен фискален мониторинг от страна на европейските институции. България е изправена пред няколко избора - или да ограничи разходите, или да увеличи приходите, или да продължи да финансира дефицита с нов дълг. И трите решения имат цена, която в крайна сметка се поема от гражданите и бизнеса.
„Държавният дълг често звучи като далечна статистика, но всъщност това е бъдещ доход, който вече е похарчен. Колкото повече дълг се трупа днес, толкова по-малко свобода ще има утре — за инвестиции, за по-ниски данъци, за по-добра инфраструктура и за реално увеличение на доходите. България все още има сравнително ниска дългова тежест спрямо много държави в ЕС, но точно затова е важно да не пропуснем момента, в който тенденцията започва да се обръща“, допълва Баклаян.
За гражданите ефектът от подобна процедура няма да се усети като еднократно събитие, а като по-дълъг период на ограничена бюджетна свобода. Възможни са замразяване или по-бавен ръст на заплатите в публичния сектор, ограничаване на част от разходите, отлагане на проекти и по-строг контрол върху новите ангажименти на държавата. Ако дефицитът продължи да се финансира чрез нови заеми, това може да доведе и до по-високи разходи за обслужване на дълга в бъдеще.
От Tavex посочват, че в подобна среда финансовата грамотност става още по-важна. Гражданите трябва да
разбират не само личните си финанси, но и как държавните решения влияят върху покупателната способност, данъците, инфлацията и дългосрочната икономическа стабилност.

Позиция на финансовия министър Георги Клисурски
България не е в процедура по свръхдефицит и все още разполага с всички инструменти да избегне подобен сценарий. Това заяви бившият служебен финансов министър Георги Клисурски.
По думите му официално потвърденият от Евростат дефицит за 2024 г. е 3%, което позволява на страната да изпълни един от основните критерии за членство в еврозоната.
„За 2025 г. дефицитът е 3,5%, но ако се приложи изключението за разходите за отбрана, България отново ще се вмести в допустимите 3%“, обясни Клисурски.
Според него опасенията на Европейската комисия са свързани не с настоящата година, а с прогнозите за 2026 и 2027 г.
„Комисията прогнозира дефицит от около 4% и през двете години, ако не бъдат предприети мерки и се запази сегашната политика“, каза Клисурски.
Той подчерта, че тези прогнози не са базирани на бъдещ бюджет, а на предположението, че няма да има промени във фискалната политика.
„Правителството има всички инструменти да направи бюджет, с който тази процедура изобщо да не започне“, допълни той.
Бившият финансов министър коментира и критиките на премиера Румен Радев, който обвини предишните управления във финансови манипулации и оставено тежко наследство.
„Не е коректно да се внушава, че данните за дефицита са манипулирани. Те са проверени и верифицирани от Евростат и Европейската комисия“, заяви Клисурски.
По думите му подобни твърдения подкопават доверието както към българските институции, така и към европейските партньори на страната.
Клисурски посочи, че към края на април държавата разполага с над 6,8 млрд. евро във фискалния резерв.
Бившият финансов министър обвини кабинета, че подготвя обществото за нов дълг и защити пътя към еврозоната
Той призна, че текущият дефицит е по-висок от този през предходни години, но според него остава напълно управляем.
„Приходите се увеличават с близо 3 млрд. лева спрямо същия период на миналата година. Натискът идва основно от по-високите разходи за персонал и инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост“, обясни той.
В качеството си на заместник-кмет по финансите на Столичната община Клисурски коментира и ситуацията в София.
По думите му през следващата година се очаква да бъде преодолян недостигът на места за първа градинска група в детските градини.
„Тази година недостигът е около 300 места за тригодишните деца. С новите детски градини, които се строят, догодина този проблем трябва да бъде решен“, каза той.
Според Клисурски една от основните причини е липсата на медицински сестри.
„Дори да построим още ясли, няма достатъчно персонал, който да работи в тях. Това е национален проблем, свързан и с ниското заплащане в сектора“, коментира той.
Георги Клисурски заяви още, че не съжалява за решението си да напусне „Продължаваме промяната“.
„Не съжалявам. Споделих своите критики и мотиви пред ръководството на партията. Разделихме се с уважение“, каза той.
По думите му остава готов да работи с представители на демократичната общност по теми като икономическото развитие на страната и реформите в съдебната система.