Подобни новини
Когато лекарите за първи път започват да поставят на Ноела Мукумби инжекции с инсулин те вярват, че спасяват живота ѝ. Вместо това тя се чувства толкова зле от терапията, че започва да мисли, че умира.
Ноела, 30-годишна фризьорка и майка на две деца от Демократична република Конго, получава диагноза „диабет тип 1“ през 2023 г. По думите ѝ още от самото начало има усещането, че нещо не е наред.
След започване на стандартните ежедневни инжекции с инсулин тя започва да изпитва световъртеж и загуба на равновесие. По-късно припада.
„Подреждах детски дрехи, а после съпругът ми ме намери на пода - крещях“, разказва тя пред Би Би Си.
Три години по-късно специалисти ѝ съобщават, че вероятно страда от диабет тип 5.
Диабетът, от който по света страдат над 830 милиона души, се развива, когато организмът не може правилно да регулира кръвната захар чрез инсулин, което води до опасно повишаване на нивата ѝ. Диабет тип 5 е форма на заболяването, която се смята, че се развива след продължително недохранване, особено в детството и юношеството. Миналата година той е официално признат от Международната диабетна федерация (IDF), която обединява 251 национални асоциации за борба с диабета. Световната здравна организация (СЗО) обаче все още не го признава като отделна форма, тъй като според нея няма достатъчно доказателства.
Някои учени смятат, че диабет тип 5 може да засяга до 25 милиона души и предупреждават, че погрешното му диагностициране като други форми на диабет може да бъде опасно за пациентите.
Директорът на Глобалния институт по диабет към Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“ д-р Мередит Хокинс казва, че неправилната класификация е широко разпространен проблем, който може да доведе до смърт вследствие на неподходящо лечение с инсулин.
„Знаем за много случаи, в които млади хора просто не се събуждат сутрин“, казва тя.
Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, при което организмът спира да произвежда инсулин, докато диабет тип 2 е свързан с инсулинова резистентност. Учените предполагат, че диабет тип 5 може да е свързан с хронично недохранване, което влияе върху развитието на панкреаса - органа, който произвежда инсулин. При тези пациенти инсулинът все още може да се произвежда, но в недостатъчни количества, като организмът може да бъде необичайно чувствителен към него.
Затова стандартното лечение не винаги е ефективно и понякога може дори да навреди. Както в случая с Ноела, обичайната доза инсулин може да предизвика хипогликемия - опасно понижаване на кръвната захар, което може да доведе до смърт.
Както и при другите форми на заболяването, диабет тип 5 може да причини сериозни усложнения, включително слепота, бъбречна недостатъчност, увреждане на нервите и трудно зарастващи рани, които понякога водят до ампутации.
Тъй като заболяването често се среща при силно изтощени млади хора с много висока кръвна захар, лесно може да бъде объркано с диабет тип 1. Симптомите също са сходни.
Ноела, която в момента живее в Уганда, казва, че при нея се е случило именно това. Откакто се помни, винаги е била слаба, а скоро след раждането на второто си дете започва да се чувства зле.
„Устата ми постоянно пресъхваше. Пиех много вода и дори се будех два-три пъти през нощта“, разказва тя.
Тя бързо губи тегло - от 58 до 49 кг - и постоянно изпитва силна умора, типичен симптом за диабет тип 1.
Диабет тип 5 най-често се среща в части на Азия и в страните от Африка на юг от Сахара, където детското недохранване все още е широко разпространено. Данни обаче показват, че той все по-често се открива и при хора с ниско тегло в други региони.
Изследване, публикувано през 2023 г. в списание Diabetes Care и базирано на данни от над 2,6 милиона възрастни в САЩ, отчита увеличение на случаите на т.нар. „диабет при слаби хора“ (lean diabetes) сред хора без затлъстяване.
Жителката на Лондон София Шарер смята, че може да попада в тази група. На 23 години рутинен кръвен тест показва неочаквано високи нива на кръвната захар, съответстващи на диабет. Сега София е на 26 години и работи като журналист. По думите ѝ в детството и юношеството е била с поднормено тегло, а веднъж дори е била приета в болница. Когато на 19 години започва да наддава, започва да се чувства зле.
„Много бързо започвах да изпитвам силен глад, треперене и усещане, че ще припадна“, казва тя.
След изключване на диабет тип 1 и редки генетични форми на заболяването лекарите я насочват към клиника за пациенти с диабет тип 2, „просто защото друг вариант няма“.
Един от учените, участвали в описването на диабет тип 5, казва на София, че вероятно има признаци на това състояние. Но тъй като във Великобритания няма официален диагностичен тест, диагнозата остава непотвърдена.
Липсата на ясен тест отчасти обяснява защо около това заболяване няма консенсус.
През 1985 г. СЗО го признава като „диабет, свързан с недохранване“, но 12 години по-късно го изключва от класификацията, тъй като лекарите не постигат съгласие дали се различава от диабет тип 2. След това заболяването почти изчезва от учебниците и клиничните ръководства. Ситуацията се променя през април 2025 г., когато Международната диабетна федерация (IDF) официално го признава. Това е подпомогнато от изследване на над 50 учени, публикувано в списание The Lancet. СЗО от своя страна заявява, че прегледите на класификацията през 1999 и 2006 г. не са открили достатъчно научни доказателства, за да бъде обособена отделна категория. В същото време организацията признава, че настоящата ѝ класификация не обхваща всички клинични прояви на диабета и допуска, че диабет тип 5 може в бъдеще да бъде включен, ако се появят достатъчно доказателства.
Поддръжниците на признаването на заболяването твърдят, че решението на IDF вече помага на пациентите да получават по-подходящо лечение.
„За първи път за това състояние скоро ще има отделна глава в учебника DeGroot’s Endocrinology“, казва д-р Мередит Хокинс, директор на Глобалния институт по диабет в Ню Йорк, визирайки един от основните медицински учебници.
Някои големи международни организации, включително СЗО и Американската диабетна асоциация, както и част от учените, поставят под съмнение дали диабет тип 5 съществува като отделно заболяване.
Специалист по диабет от Индия смята, че така нареченият диабет тип 5 всъщност е форма на диабет тип 2 при хора с ниско тегло или вариант на диабет тип 1, а не самостоятелно заболяване.
„Ако това е диабет тип 5, покажете ми как се диагностицира“, казва д-р В. Мохан, ръководител на Центъра по диабетология в Ченай. „Покажете ми поне един маркер“.
Тъй като няма единен диагностичен тест, лекарите се опират на съвкупност от признаци - включително недохранване в детството, ниско телесно тегло и необичайно силна реакция към инсулин.
IDF вече създава работна група за разработване на официални диагностични критерии и препоръки за лечение. Първите проучвания показват, че за някои пациенти може да са полезни подобрено хранене и внимателно подбрана медикаментозна терапия.
Сериозно предизвикателство за изследователите остава финансирането, тъй като глобалните здравни вноски, включително от големи донори като САЩ и Великобритания, намаляват.
Някои учени се опасяват, че това заболяване може да стане по-разпространено в региони, засегнати от войни, глад и недостиг на храна.
„Изглежда сме на прага на много сериозна световна продоволствена криза“, казва професор Хокинс. „За следващото поколение това вещае много лоши новини“.
Що се отнася до Ноела, след преразглеждане на диагнозата лекарите намаляват дозата ѝ инсулин и ѝ предписват метформин - таблетен препарат, който често се използва при диабет тип 2. По думите ѝ състоянието ѝ се е подобрило значително, зрението ѝ се е възстановило, а теглото ѝ започва да се нормализира.
„Чувствах се много слаба“, казва тя и добавя: „Но сега се чувствам много по-силна“.
