Сметната палата спря грешки за 3.37 млрд. лева в отчетите на бюджетните организации

Предотвратени са грешки за 3,37 млрд. лева, като след одиторска намеса са отстранени 87 на сто от общо установените неправилни отчитания в годишните финансови отчети (ГФО) на министерства, ведомства, държавни висши училища и общини.
Това е финансовият ефект от извършените от Сметната палата през 2025 г. одити на ГФО на бюджетните организации за 2024 г., показват данните в обобщения доклад на Сметната палата. Той е публикуван на интернет страницата на одитната институция и се изпраща за сведение на министъра на финансите и на председателя и членовете на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание. 
Сметната палата е приела общо 337 одитни доклада за извършени финансови одити на ГФО на бюджетните организации за 2024 г. Одитирани са всички централни органи, а делът на одитирания бюджет на общините е 98,74 на сто (близо 15,4 млрд. лв.).
Анализът на данните показва устойчива тенденция за подобряване на финансовата отчетност благодарение на навременното коригиране на грешките още по време на финансовия одит. За последните три години (2022-2024 г.) общият спад на неправилните отчитания е с 43 на сто: през 2022 г. те са били в размер на 6,8 млрд. лева, през 2023 г. намаляват до 4,55 млрд. лева, а през 2024 г. - до 3,86 млрд. лв.
В същото време относителният дял на некоригираните неправилни отчитания бележи слаб ръст спрямо предходната година. Сред причините в ГФО да остават некоригирани неправилни отчитания са различия в мненията на одитора и ръководството на одитираните организации по отношение на счетоводното признаване на определени събития, трансакции и операции; невъзможност да се коригират неправилни отчитания от предходни периоди, които продължават да оказват влияние на ГФО през одитирания период; констатации, че размерът на неправилните отчитания не е съществен и няма да повлияе на одитора при преценката за вида на одитното мнение – независима оценка дали ГФО на бюджетната организация е изготвен в съответствие с приложимата обща рамка за финансово отчитане.
Одитното мнение може да бъде немодифицирано - изцяло позитивно, квалифицирано – при установени съществени неправилно отчетени суми или пропуски на важна нефинансова информация, но с ограничен ефект, отрицателно - изцяло негативно, или да се даде отказ от мнение - когато одиторът не може да направи извод заради някакви обстоятелства. 
82 на сто от одитните доклади за ГФО за 2024 г. завършват с немодифицирано мнение. Това означава, че отчетите на бюджетните организации дават вярна и честна представа за финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на бюджетната организация и са надеждна база за вземане на управленски решения на институционално, регионално и национално ниво.
Системни слабости
Сметната палата е установила някои системни слабости при финансовото отчитане в публичния сектор, като е проследен седемгодишен период – от 2017 до 2023 г. Сред причините за допускането им се посочват честите промени на правилата и недостатъчно изчерпателни указания от министерството на финансите, критичен недостиг на административен капацитет и липса на унифицирана дигитална база данни в малките общини, недобра организация на счетоводната отчетност, неефективен вътрешен контрол.
• Липса на административен капацитет: Най-висок процент модифицирани мнения се наблюдава при общините с население под 100 000 жители, което е индикатор за недостатъчен капацитет
• Недостатъчен вътрешен контрол: Първостепенните разпоредители често не упражняват ефективен контрол върху отчетността на по-ниските нива и разчитат изцяло на Сметната палата за откриване на грешки.
• Липса на единна база данни: Няма изискване за генериране на унифицирана електронна база данни за счетоводните записвания, което създава риск от технически грешки при консолидирането на отчетите.
• Методологически трудности: Честите промени в нормативната уредба и недостатъчно изчерпателните указания от Министерството на финансите водят до сходни грешки в различните групи организации

Най-често срещани грешки
При общините:
• Амортизации: Неправилно определяне на разходите за амортизация
• Имоти и активи:.Неправилно отразяване при преактуване на имоти и признаване на общинска собственост по данъчна оценка вместо по справедлива стойност и неизвършване на задължителен преглед за обезценка, което води до подценяване на активите
• Инвестиции: Неточно отразяване на дяловото участие в търговски дружества
• Капиталови разходи: Неправилно класифициране на строителство и основни ремонти
При министерствата, ведомствата и държавните висши училища (ДВУ):
• Класификация: Неправилно разпределяне на активи, пасиви, приходи и разходи по параграфите на Единната бюджетна класификация (ЕБК) и сметките от Сметкоплана на бюджетните организации (СБО).
• Аванси към доставчици: Липса на анализ на предоставените аванси, които често се изписват директно като текущ разход без реална доставка.
• Амортизации: Грешки при определяне на амортизируемата стойност и полезния срок на активите след основен ремонт или обезценка.
• Задбалансови позиции: Неправилно осчетоводяване на гаранции, обезпечения и поети ангажименти.
• Средства от ЕС: Грешки при отчитането на авансово получени и разходвани средства по европейски програми

Сезиране на други институции
При констатирани по време на одитите случаи на несъобразяване със законите и нормативните разпоредби Сметната палата уведомява съответните компетентни органи за проверка и последващ контрол. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е сезирана за три министерства (МРРБ, МЗ и Министерството на младежта и спорта) и за три държавни висши училища (Техническия и икономическия университети във Варна и Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ в София). Заради съмнения за престъпления за едно министерство (на културата) и една община (Струмяни) е уведомена Прокуратурата. Одитните доклади за 125 общини са изпратени на Министерството на финансите, за 51 общини – на Националното сдружение на общините в България, 38 са дадени на АДФИ, за шест общини е докладвано на Националната агенция за приходите (НАП), за една община (Якоруда) – на Комисията за противодействие на корупцията. Всички приети одитни доклади за ГФО на общините са изпратени и на съответните общински съвети.

Препоръки 
Сметната палата отбелязва, че въпреки изискванията на закона, до настоящия момент счетоводни стандарти за публичния сектор в България не са утвърдени и публикувани, което прави наложително ускоряването на този процес.
Одитната институция констатира, че удовлетворяването на високите изисквания от международно признатата рамка за финансово отчитане е поставено под риск и препоръчва по-скоро да започне подготовката за приемане на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор, като се вземат предвид изискванията на Закона за публичните финанси или на Европейски счетоводни стандарти за публичния сектор.