Между Русия и ЕС: Ключови парламентарни избори в Армения

Днес в Армения се провеждат парламентарни избори. Основната интрига е дали премиерът Никол Пашинян, който ръководи правителството от 2018 г. и се опитва постепенно да извърши завой на страната си към Запада, ще успее да запази поста си и какво влияние ще получат основните опозиционни партии, които говорят за запазване на връзките на Армения с Русия и контролираните от нея интеграционни организации като Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и Евразийски икономически съюз (ЕАИС). 
Брой избиратели и секции
На настоящите избори право на глас имат 2 489 031 души, според данните на Службата по миграция и гражданство към МВР. Според публикуваните предварителни данни, 843 278 души имат право да гласуват в Ереван, докато 1 645 753 са избирателите в останалата част от страната, информира БТА.
В цялата страна са открити приблизително 2500 изборни секции. От тях около 1700 са оборудвани с видеокамери - за хода на гласуването може да се следи и онлайн. Изборите започват в 8 часа местно време (7 българско време). Изборният ден продължава до 20 часа местно време (19 часа българско време).
Очаква се приблизително 5200 полицаи да дежурят на изборните секции. Поради наплива на избиратели от чужбина, граничният контрол на летище "Звартноц" в Ереван отнема приблизително два часа, съобщават местните медии. 
Как се провеждат изборите?
Армения е парламентарна република. Народното събрание, състоящо се от най-малко 101 депутати с петгодишен мандат, формира правителството. То се ръководи от министър-председателя, назначен от президента по предложение на парламентарно мнозинство.
Изборите за Народното събрание се провеждат по пропорционална система, тоест избирателни листи. За да влезе в парламента, самостоятелна партия трябва да осигури най-малко 4% от гласовете, блок от две или три партии трябва да осигури 8%, а по-голям блок - 10%. Ако, теоретично погледнато, прагът бъде прескочен от само една или две партии, то в законодателния орган се допускат първите три, независимо от представянето им. 
Ключова характеристика е така наречената бонусна система. Тя предвижда, че водещата партия, която получи по-малко от 54% от гласовете, получава допълнителни места (до 54% ​​от мандатите в парламента). Ако получи повече от 66%, допълнителни места се прехвърлят на другите участници, обяснява тънкостите на националната избирателна система местното издание "НюзАрмения". 

Прогнозите на социолозите
Според експерти и социологически проучвания, проведени в страната, начело ще излезе настоящата управляваща партия "Граждански договор" на премиера Никол Пашинян. Бизнесменът Самвел Карапетян, лидер на блока „Силна Армения“, ще бъде един от основните му съперници. На трето място най-вероятно ще влезе и бившият президент Роберт Кочарян, който стои начело на блока „Армения“.
Социолозите смятат, че шанс да прескочат прага за влизане в парламента имат и ПП „Просперираща Армения“ на бизнесмена Гагик Царукян и ПП „Криле на единството“ на бившия омбудсман Арман Татоян. На изборите участват общо 18 политически сили: два блока и 16 партии.

Между Русия и ЕС
Външната политика се превърна в централна тема на предизборния дебат. Правителството на Пашинян пое курс на постепенно дистанциране от Русия и сближаване с ЕС, въпреки че Армения формално остава член на ОДКС, ЕАИС и Общност на независимите държави (ОНД). Арменските власти прокламират политика на баланс, но опонентите на премиера, считани за проруски, се противопоставят на ускорената европейска интеграция. Те предупреждават за фатални последици за икономиката на страната, ако връзките с Русия бъдат прекъснати, предвид високата зависимост на Армения от руския пазар и енергийни ресурси.
„Това са първите избори в историята на Армения, при които геополитическата ориентация се превърна в решаващ въпрос“, заяви пред Асошиейтед прес от Ереван Микаел Золян, анализатор и бивш депутат в арменския парламент. „Досега Армения оставаше в сферата на влияние на Русия и това се приемаше за даденост, но сега, за първи път, това се поставя под въпрос", допълва той.
Пашинян започна предпазливо да отслабва връзките си с Москва, като се присъедини към Международния наказателен съд през 2023 г. и преустанови участието си в доминираната от Москва ОДКС през 2024 г. Армения също официално обяви стремежите си да се присъедини към ЕС и беше домакин на срещата на върха на Европейската политическа общност в Ереван в началото на май. Убедителна победа на парламентарния вот би дала на Пашинян мандат да продължи тенденцията, отбелязва АП.
„Армения трябва да има избор – да бъде част от ЕАИС или ЕС. Не аз ще реша това, а вие, гражданите на Армения“, обясни Пашинян по време на предизборната кампания, цитиран от "Интерфакс". В отговор Москва предупреди за сериозните икономически последици, пред които ще се изправи републиката, ако напусне ЕАRС и започне да ограничава вноса на арменски цветя, алкохол, риба и селскостопански продукти. Пашинян настоява, че няма намерение да предприема „никакви радикални действия в отношенията с Русия“. „Имам приятелски отношения с президента на Руската федерация в най-чистия смисъл на думата", заяви той, цитиран от АРМЕНПРЕС.
На свой ред опозиционните сили твърдят, че възстановяването на дълбоките военни и икономически връзки с Русия е единственият път на Армения към националната сигурност, отбелязва Би Би Си. Британската медия отбелязва,  че ако кандидатите на опозицията работеха заедно, те биха могли да задминат Пашинян по гласове, но разделени не могат да го победят.
"Изборите се превръщат в референдум", анализира ситуацията издаваният в Амстердам руски опозиционен вестник "Москоу Таймс". „Самата Русия, със своята пропаганда и ултиматуми, превърна тези избори в референдум за европейската интеграция на Армения. Кремъл не може да си позволи още едно поражение след тези в Молдова и Унгария. За всички е очевидно, че Русия полага огромни усилия, за да попречи на Никол Пашинян да остане министър-председател или поне да си осигури значително мнозинство. Следователно,  все по-често се разпространяват мрачни прогнози за икономически и културен колапс на Армения", отбелязва авторът на статията Александър Шулга. 
В статията си в молдовския портал "Язиар", политологът Лаурентиу Плешка отбелязва, че реакцията на Кремъл "не е тонът на някой, убеден в привлекателността на проекта си". "Това е тонът на човек, който разбира, че вече не може да убеди никого и има само едно останало оръжие: сплашването. Ако Евразийският икономически съюз беше наистина привлекателен, Армения нямаше да гледа към Брюксел. Ако ОДКС беше истински съюз, Ереван нямаше да замрази членството си. Ако партньорството с Москва беше донесло просперитет на региона, дискусията щеше да бъде съвсем различна!“, отбелязва експертът. 
Промяната в курса ще засегне силно арменската икономика, отбелязва латвийският вестник "Диена".  „Благодарение на членството си в ЕАИС, Ереван получава руски газ, петролни продукти, необработени диаманти и много други стоки на цени под пазарните. В същото време арменски граждани – приблизително половин милион – живеят и работят в Русия. Паричните преводи, които изпращат у дома, представляват поне десет процента от БВП на Армения. Като се обърне към ЕС, Армения автоматично ще загуби тези и много други икономически предимства. Освен това много доставки не могат да бъдат заменени в краткосрочен план, дори на пазарни цени. Песимистичните оценки сочат, че при такъв сценарий БВП на Армения може да намалее с 30 или дори 40 процента", отбелязва авторът на статията Андис Седленекс.