Новите европейски правила слагат край на неясното етикетиране на меда

Сега Европейският съюз ще подпомогне и ще може България да е спокойна, че медът е безопасен и е точно това, което пише на етикета, това коментира председателят на сдружение "За достъпна и качествена храна" Андрей Велчев в ефира на NOVA NEWS. По думите му в директивата е предвидено продуктите да могат да се проверяват в скъпи лаборатории за установяване на процентното им съдържание. Велчев обясни, че до момента е имало оправдания с невъзможността да се позволят тези изследвания, чиято стойност понякога надминава 1 000 евро.
В Европейския съюз влязоха в сила нови правила за етикетирането на меда и медните смеси. Те заменят досегашното общо обозначение „смес от мед от ЕС и извън ЕС”, като върху етикета вече трябва ясно да се посочват всички държави на произход и съответното процентно съдържание на продукта.
„България беше сред държавите, които през годините бяхме сериозно засегнати от фалшивите пчелни продукти”, коментира пчеларят Любомир Любомиров и допълни, че тези продукти са убиецът на българското пчеларство и ограбват труда на производителите. Според него новите правила са важни както за пчеларите, така и за потребителите в България, които ще могат да правят по-добър избор за пазарската си количка. Той обаче постави въпроса дали Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ще извършва нужните проверки и ефективно проследяване на заложения в етикетирането произход.
Андрей Велчев определи новите европейски изисквания като историческа победа, тъй като медът дълги години е бил подценяван. Той направи съпоставка с предишни случаи в сектора, при които след изчезването на сиренето тип „смес” се е доказало, че производителите продават по-евтиното за по-скъпо, а потребителите не са имали яснота за точното процентно съдържание. „Тази директива, която вече е задължителна, ще помогне на малко по-скъпия мед, който наистина се различава от този, който можем да си купим от по-малките производители”, обясни председателят на сдружение "За достъпна и качествена храна".
По отношение на цената Велчев посочи, че браншовите организации говорят за оскъпяване отдавна, като всяка година се отчита ръст от поне 1–2 евро поради неблагоприятни метеорологични условия. Като пример той даде случаите, в които годината започва с минусови температури и това убива пчелни семейства.
„Агенцията по храните има проблем с административния капацитет”, коментира Андрей Велчев по повод исканията за по-строг контрол на пазара. Той отбеляза, че институцията изнемогва с проверките в магазинната мрежа и никой не си представя, че един инспектор ще тръгне да проверява всеки кошер един по един. Поради тази причина Велчев апелира към пчеларските асоциации да оповестяват случаите на недобросъвестни колеги, за да може регламентът да се спазва от самите производители, а не просто да се търси по-голяма членска маса за получаване на субсидии.