Изложба с красиви пейзажи на Стефан Първанов – Байката подредиха в Лом /снимки/

След десетилетия отсъствие от публичния живот на града и пълна забрава, големият художник Стефан Първанов – Байката се завърна в Лом със своите пейзажи, съобщиха от местната администрация.
Това стана благодарение на инициативата на Община Лом „Памет и почит“, която почита личности и събития със значителен принос в развитието и популяризирането на културата в Лом и региона.
По повод навършването на 110 години от рождението на художника Община Лом показа 25 платна на автора, осигурени от Съюза на българските художници, Софийска градска художествена галерия и колекциите на Боян Радев и г-н Иво Димитров.
Стефан Първанов – Байката е от онези художници, въздигнали и пренесли културата на Лом на национално ниво, и е от онези ломчани, които винаги са подчертавали в своите биографии и публични прояви, че са оттук.
Той е роден на 18 юни 1916 година в Лом. Завършва Художествената академия в София при големите професори Никола Михайлов и Борис Митов. Дипломира се през 1946 г. при проф. Илия Петров. Приет е за член на Съюза на българските художници едва през 1967 г. В най-активните си години остава в периферията, вероятно поради неблагонадежден произход. Докато подписва картините си с името Стефан Първанов пред публика, на гърба им неизменно присъства фамилията Караджов, което подсказва родствена връзка с полковник Караджов от Втори на Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза конен полк в Лом преди 09.09.1944 г.
Вглъбен в своя свят на багрите, Стефан Първанов – Караджов тихо създава своите пейзажи „Край София“, „Княжево“, „Панчарево“, любимия Балчик или Дунав. Творчеството му е посветено предимно на пейзажа. Негови любими теми са Дунавският край, природата на Северозападна България, старите къщи, дворове и градски кътчета от родния му Лом.
Картините му се отличават с лиричност, мек колорит и чувствителност към светлината и атмосферата. Той до такава степен е отдаден на пресъздаването на природата, че колегите му го наричат „Художника на тишината“. И наистина, при по-дълго съзерцаване на творбите му зрителят може да усети тази тишина или пък да долови със сетивата си атмосферата с мирис на борова гора, шум на ручей или птичи пой.
„Байката“ е запомнен като талантлив, скромен и бохемски настроен творец, останал встрани от шумната популярност. В същото време е високо оценен в професионалните среди. Негови картини притежават най-авторитетните държавни и частни галерии и колекции в страната, като Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия и редица самоуважаващи се галерии и частни колекции. Негови творби притежават и галериите във Враца, Берковица, Вършец, Видин и Монтана. За съжаление Лом не притежава нито една негова работа. Така както няма и нито една работа на най-значимия ни автор Маестро Кирил Петров. Искрено се надявам тези пропуски да бъдат поправени и ще направя всичко възможно Лом да притежава поне по една работа на тези свои достойни чада.
Всички колеги и приятели описват Байката като изключително чист, деликатен, възпитан и фин човек. Големият Тома Трифоновски описва същността му като „чиста като ручей душа, каквато може да бъде само душата на един силно талантлив човек“. Големият колекционер и ценител на Байката – Боян Радев, го наричаше човек с огромно сърце и голяма четка.
В Лом, когато не рисувал пейзажите си край Дунав, Байката обичал да седи на голямата стара метална пейка край чинара и да наблюдава минувачите. В дълбоките си джобове винаги имал безброй захарни петлета, бонбони и лакомства, както и блага дума, шега и усмивка за ломските дечица, които винаги се струпвали около него. Така вероятно отдаденият изцяло на изкуството, без собствено семейство, автор изразявал любовта към децата, които нямал.
Явно Байката е бил магнит за децата. Защото в началото на 40-те години в София едно мъничко момченце, по време на разходка със своята майка из центъра на столицата, спряло до рисуващия уличен художник. Момченцето се взряло в творбата и в ръката на художника, който нанасял своите щрихи върху една ломска любеница на платното. Детето застинало пред натюрморта. Пуснало се от майка си и се хванало за Байката. В този миг в детинското съзнание се случило онова, което философите наричат философско удивление. Това философско удивление извикало в малчугана Божията искра и то отсекло на майка си: „Мамо, аз един ден ще стана художник“. И детето станало един от най-великите художници на България за всички времена. Казвало се Иван Вукадинов. Малкият Иван от Ломница, Трънско, продължил да посещава рисуващия чичко на улицата от Лом. След време ще има участия в изложби във Франция, Великобритания, Русия и Латвия. През 70-те години на XX век прави четири изложби в Рим, Арецо, Пиза и Гросето, което му помага да направи кариера в Италия още по времето на Студената война. Единственият български художник, който влиза в Американската енциклопедия за модерно изкуство. Музеят във Ватикана иска да откупи негови платна още през 70-те години за рекордни суми, но тогавашната власт отказва с мотива, че картините на Вукадинов са национално богатство. На 10 октомври 2022 г. негова картина официално става част от колекцията на Ватикана. Тя е предадена на куратора на секцията Микол Форти от българския министър на културата проф. Велислав Минеков в присъствието на посланика на България към Светия престол. До края на дните си големият Иван Вукадинов не спира да изразява уважението си към Стефан Първанов Караджов – Байката.
Художникът умира през 1994 година на 78-годишна възраст в старчески дом. Негова опора и подкрепа в последните му дни е големият колекционер Боян Радев. Поклон пред паметта и на двамата.
Памет и почит пред делото на Стефан Първанов – Байката!
Кураторът на изложбата - писателят Бисер Тошев благодари специално от името на общината на председятеля на СБХ г-н Любен Генов, на директора на СГХГ г-жа Аделина Филева, на синът на Боян Радев - Боян Радев младши, както и на големия колекционер г-н Иво Димитров, които предоставиха 25 платна на Община Лом за изложбата. Водещият благодари специално и на кмета г-н Цветан Петров, без който все по-честите и значими културни събития в града ни нямаше да се случат.
Така, освен, че почитаме паметта на един значим и забравен автор, Община Лом показа, че може да бъде желан и уважаван партньор на големите български културни институции и на най-значимите колекционери.

Изложбата ще продължи до 07.7.2026 г.
Входът е свободен!

Галерия