Публикуваха инвестиционното предложение за тунела под "Петрохан" и скоростния път София-Монтана

Направена бе още една важна стъпка към реализацията на дългоочаквания проект за скоростен път между София и Монтана през прохода „Петрохан“. Публикувано е инвестиционното предложение за „Изграждане на Скоростен път Монтана – София с тунел под прохода „Петрохан“, с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
Във връзка с процедурата по оценка на въздействието върху околната среда кметът на община Годеч е уведомил жителите на селата Шума, Гинци и Богьовци за инвестиционното намерение.
Проектът е сред най-значимите инфраструктурни инициативи в Северозападна България и цели да осигури по-бърза, безопасна и надеждна връзка между София и Монтана. В момента път II-81 през прохода "Петрохан" е най-краткото трасе между двата града, но планинският релеф значително увеличава времето за пътуване. Маршрутът се използва интензивно от тежкотоварния транспорт, а през зимните месеци често се налага ограничения или пълно затваряне за камиони, което води до пренасочване на трафика към други пътни артерии.
Според инвестиционното предложение ще бъде изработен разширен идеен проект, ще се извършат пълни инженерно-геоложки проучвания и ще бъде разработен подробен устройствен план.

Два варианта за тунела
Разработени са два възможни варианта за трасето.
Първият предвижда тунел с дължина около 14 километра, който започва при километър 41+100 и излиза югозападно от село Бракьовци. След тунела трасето продължава към съществуващия път II-81, като го пресича няколко пъти. Предвидено е скоростният път да премине западно от Бучин проход, югозападно от селата Дреново и Дръмша, да заобиколи стрелбището на Министерството на отбраната, да достигне района на регионалното депо за отпадъци край Костинброд, след което да премине край село Петърч, северно от квартал Шияковци и с източен обход на Костинброд да се свърже с автомагистрала „Европа“.
Вторият вариант предвижда по-къс тунел с дължина около 10 километра, като входът му е при километър 47+900, а изходът – отново югозападно от село Бракьовци. След това трасето се доближава и практически следва направлението на първия вариант.

Предпочитан метод за изграждане
За двата варианта е предвидено тунелът да бъде изграден чрез подземно прокопаване. Разгледани са две технологии – с тунелно-пробивна машина (ТПМ) и чрез Новия австрийски тунелен метод (НАТМ).
В идейния проект е предпочетен Новият австрийски тунелен метод, който според проектантите е по-икономически изгоден и позволява по-голяма гъвкавост при изграждането на аварийните изходи, евакуационните връзки и останалите системи за безопасност.
Предвидени са и достатъчно големи предпортални площадки за обслужване на строителството, бъдещата експлоатация на тунела и действията на аварийните служби при необходимост.

Очаквани ползи
Според документацията реализацията на проекта ще подобри значително транспортната свързаност между Северозападна България и столицата. Очаква се да се съкрати времето за пътуване, да се повиши безопасността на движението и да се създадат предпоставки за икономическо развитие на региона.
В инвестиционното предложение се посочва още, че изграждането на скоростния път и тунела ще стимулира стопанската активност, ще подобри транспортно-комуникационните условия и ще разкрие нови работни места както по време на строителството, така и при бъдещата експлоатация на съоръжението.
Публикуването на инвестиционното предложение поставя началото на екологичните процедури по проекта, които са задължителна стъпка преди избора на окончателно трасе и преминаването към следващите етапи от неговата реализация.