Сърбия подслушва журналисти с помощта на шпионски софтуер, внесен от България

„Да живееш в страх и в дигитален затвор не е лесно“. Това казва сръбският журналист Славиша Миланов, след като разбира, че телефонът му е бил заразен със шпионски софтуер. Случаят му се превръща в част от по-широко разследване за използването на технологии за наблюдение срещу журналисти, активисти и представители на гражданското общество в Сърбия, разказва БГНЕС.
Миланов работи за независимия интернет портал „FAR“ в Димитровград (Цариброд) – район със значително българско малцинство.
Медията публикува материали на сръбски и български език, като се занимава с местни теми, права на малцинствата, разследвания за корупция и начина, по който се управляват публични средства.
Историята започва през февруари 2024 г., когато журналистът е спрян при рутинна полицейска проверка. Служителите му казват, че ще бъде тестван за наркотици и го карат да остави телефона си на входа на полицейското управление.
„Още тогава ми се стори странно, но изпълних указанията им“, разказва Миланов.
Тестът му е отрицателен и той е освободен. След това обаче забелязва необичайни промени в телефона си. При последващ анализ специалисти от лабораторията за сигурност на Amnesty International установяват, че в устройството е бил инсталиран шпионски софтуер.
Сръбските власти отхвърлят обвиненията. Полицията определя доклада на Amnesty като „абсолютно невярен“, а Агенцията за сигурност и информация (БИА) нарича твърденията „безсмислени“.
Разследванията на международни организации обаче показват, че случаят не е изолиран. Според Amnesty International в Сърбия са използвани различни инструменти за дигитално наблюдение, включително софтуер за проникване в мобилни телефони и системи за извличане на данни от устройства. Сред технологиите, за които има данни, че са използвани, са шпионски програми като Pegasus, както и други инструменти за проследяване.
В центъра на вниманието попадат и връзките с България. Документи, с които разполага организацията Human Rights Watch, показват, че българската компания Circles BG е получила разрешение за износ на оборудване за Сърбия в периода от август 2023 г. до август 2024 г.
Според HRW става дума за система, известна като Pixel Move, която може да прихваща комуникации, съобщения и интернет трафик от мобилни устройства.
„Разрешението е издадено в същия период, в който вече има документирани случаи на използване на инструменти за хакване на телефони и шпионски софтуер срещу независими журналисти и представители на гражданското общество“, коментира Зак Кембъл от Human Rights Watch, цитиран от БГНЕС.
От организацията уточняват, че не могат да потвърдят дали оборудването реално е било доставено в Сърбия, тъй като няма официална информация по случая. Запитвания към институциите в България и Сърбия, както и към компанията, остават без отговор.
Circles е компания, свързана с израелската NSO Group – производителят на известния шпионски софтуер Pegasus, използван в редица държави за наблюдение на политици, журналисти и активисти.
Според документи, анализирани от HRW, България е издавала разрешения за износ на подобни технологии и за други държави, сред които Азербайджан, Бахрейн, Израел, Йордания, Мексико, Мароко и Обединените арабски емирства. Сред потенциалните клиенти са били разузнавателни служби, военни и полицейски структури.
Спорът около Сърбия е свързан с това, че страната вече има регистрирани случаи на използване на дигитално наблюдение срещу критици на властта.
Amnesty International посочва, че през 2024 г. са открити случаи, при които срещу журналисти и активисти са използвани неизвестният до този момент шпионски софтуер Novispy и инструменти на Cellebrite за отключване и извличане на информация от телефони.
„Това създава атмосфера на страх. Хората започват да се самоцензурират и да се отказват от участие в протести или обществени инициативи, защото се страхуват да не станат мишена“, предупреждава Ребека Уайт от лабораторията за сигурност на Amnesty International.
Миланов също казва, че след случилото се вече живее с постоянно усещане за наблюдение.
„Трудно е, когато знаеш, че някой, който действа от името на държавата, злоупотребява с такива инструменти. Където и да отида, се старая да информирам повече хора за местоположението си“, разказва журналистът.
Той е подал сигнал и наказателна жалба, но до момента не е бил извикан за разпит от прокуратурата за високотехнологични престъпления.
Случаят поставя въпроса доколко ефективен е контролът върху износа на технологии за наблюдение в Европейския съюз. Human Rights Watch и Amnesty International предупреждават, че настоящите правила не са достатъчни, за да предотвратят използването на подобни системи за нарушаване на човешки права.
Според експертите, ако няма по-строг контрол, индустрията на шпионския софтуер ще продължи да се развива, а държави с проблеми в областта на демократичните стандарти ще могат да използват тези технологии срещу собствените си граждани.