Операция Чистилище срещу мафиотската система на Орбан

Новото правителство на Унгария, ръководено от Петер Мадяр, провежда бързи реформи. В областта на външната политика Мадяр започна още през първите седмици от мандата си обещаното завръщане към Европа. Той отмени блокадите спрямо ЕС и поде диалог с Украйна, която неговият предшественик Виктор Орбан наричаше „империя на злото“. В областта на вътрешната политика парламентът в Будапеща намали заплатите на депутатите и министрите и ограничи мандата на министър-председателя до максимум два мандата.
Мадяр се зае да промени същността на Орбановия режим
Първите ходове съдържаха много анти-Орбан символика, но сега Мадяр се заема с промени в същността на Орбановия режим. Автократът се беше подсигурил и случай на загуба на изборите – назначените от неговата власт и трудно сменяеми държавни служители трябваше да саботират работата на всяко ново правителство. А заделени настрана милиарди трябваше да продължат да финансират мрежата на Орбан.
Благодарение на комфортно мнозинство от две трети в парламента правителството на Петиер Мадяр вече може да ликвидира тези структури. В реч пред парламента в понеделник (22.06.2026 г.) новият министър-председател нарече управлението на Орбан „мафиотска система“. Той обеща да я премахне радикално – с помощта на „Операция Чистилище“ - известно е пристрастието на Мадяр към религиозните и исторически символи.
Мащабни разследвания трябва да разкрият как семейството, приятелите, олигарсите и високопоставените съпартийци на Орбан са се обогатявали – за да върнат незаконно придобитите средства. Държавата, съдебната система и медиите трябва да бъдат преструктурирани така, че да не е възможно повече връщане към системата на Орбан, тоест към политическия контрол над процесите в обществото и върху държавните институции. „Орбан искаше да върже ръцете на всички бъдещи правителства, а сега правителството на Мадяр разрушава неговия план“, гласеше коментарът на портала 444.

Приет е първият пакет от закони
Още във вторник (23.06.2026 г.) парламентът прие първия по-голям пакет от закони в рамките на „Операция Чистилище“. Той включва основно мерки за борба с корупцията, които са важни, за да може Унгария да получи замразените средства от ЕС в размер на около 17 милиарда евро. За голяма част от тях, около 10,4 милиарда евро, крайният срок изтича през август.
Една от най-важните мерки засяга премахването на „Фондациите за управление на имущество с нестопанска цел“ (KEKVA). Зад това сложно наименование се крият частни фондации, които управляват университети, културни институции или паметници на културата.

Символ на клептокрацията
Те бяха създадени по времето на Орбан, за да се прехвърлят огромни публични активи в ръцете на частни субекти – символ на Орбановата клептокрация. Общата сума възлиза на 5 до 9 милиарда евро. Същевременно част от тези фондации послужиха за налагането на нова управленска структура на повечето унгарски университети, която беше запълнена с кадри, лоялни към Орбан. По този начин беше ликвидирана автономията на много университети.
Най-известният пример за такава фондация, контролираща сериозни държавни активи, е „Матиас Корвинус Колегиум“ (MCC) – най-важната школа за подготовка на кадри и пропаганда на партията на Орбан „Фидес“. По инициатива на правителството на Орбан през 2020 г. MCC получи безвъзмездно по 10% от държавните дялове в петролния концерн MOL и във фармацевтичната компания „Гедеон Рихтер“ – с приблизителна стойност около 1,3 милиарда евро.

По-голяма прозрачност при обществените поръчки
Освен тези закони, парламентът разшири и правомощията на т. нар. Агенция за интегритет и затегна правилата за деклариране на имуществото на политици и висши държавни служители, както и изискванията за прозрачност и отчетност при обществените поръчки. Последните бяха един от най-важните проводници на корупция и лично обогатяване по времето на Орбан.
От тях се възползваха например фирмите на Лоринц Месарош, бивш съученик на Орбан от родното му село. Някогашният отоплителен техник се превърна в милиардер по времето на Орбан. Прякорът му - „портмонето на Орбан“.

Медийна реформа
Във вторник парламентът изпълни и друго обещание от предизборната кампания на Мадяр: преструктурирането на обществените медии, както и значително ограничаване на политическите кампании на омраза чрез национални рекламни акции с плакати и клипове, каквито бяха обичайни по времето на бившия премиер.
През 16-годишното управление на Орбан унгарските обществени медии бяха чисто пропагандни институции и източници на фалшиви новини. Въпреки законовото изискване за обективност, в тях почти никога не се чуваха мнения, различни от тези на „Фидес“. Досегашните холдингови дружества на обществените медии сега се премахват. На тяхно място се създават нови органи, в които, освен партиите, свои представители ще имат също и журналистическите сдружения.

"Как щракват белезниците"
През тази седмица беше даден ход и на други важни законопроекти, както и на конституционна реформа. Като най-важен от всички закони повечето независими унгарски наблюдатели оценяват планираното създаване на „Агенция за възстановяване и защита на националното имущество“ (NVVH). Става дума за едно от основните предизборни обещания на Мадяр: да бъдат възстановени милиардите, натрупани незаконно и непрозрачно от обкръжението на Орбан по време на неговото управление, а съответните лица да бъдат изправени пред съда.
В новинарския портал 24.hu политологът Габор Тьорьок определи планираното създаване на NVVH като „най-важната политическа мярка“ на унгарското правителство. То отговаря на общественото желание да види как „щракват белезниците“ – нещо, което никое правителство не е постигнало след промените през 1989/90 година.

Унгарската "трилема"
Сега предстои обществен дебат по създаването на въпросната национална агенция – една практика, която не съществуваше в „нелибералната демокрация“ на Орбан. Същото важи и за планираните промени в конституцията, включително за отстраняването на президента Тамаш Шуйок, наричан от Мадяр „марионетка на режима на Орбан“, и ограничението за най-много три депутатски мандата. Най-вече последното поражда критики в Унгария.
Външнополитическата експертка Жужана Селени – сътрудничка на Орбан в началото на 1990-те години, когато "Фидес" все още беше либерална партия, написа в портала „Социална Европа“, че унгарското правителство сега трябва да реши „постлибералната трилема“: бързо да отстрани щетите, причинени от нелибералното управление; да предотврати възраждането на популизма; и да се погрижи конституционните норми да бъдат стриктно спазвани. Според Селени ключът към демократизацията на Унгария се крие в постигането на „баланс между бързина, ефективност и върховенство на закона“.