Пет държави блокират преговорите на Сърбия с ЕС заради върховенството на закона

Нидерландското правителство не подкрепя продължаването на присъединителните преговори между Европейския съюз и Сърбия чрез отварянето на Клъстер 3.
Решението е аргументирано с незадоволителното състояние в областта на върховенството на закона. Това са потвърдили официални източници пред Радио Свободна Европа в Хага. Говорителят на Министерството на външните работи на Нидерландия припомни, че още в заключенията си от 2024 година Европейският съвет изрично е посочил като ключово изискване Сърбия да постигне значителен последващ напредък, по-специално в сферата на правовата държава.
"Оценката на правителството на Нидерландия относно Пакета за разширяване за 2025 година остава в сила: отварянето на Клъстер 3 в настоящия момент не би било основано на заслуги, като се имат предвид сериозните опасения по отношение на върховенството на закона“, се казва в официалния позиция на нидерландското външно министерство.
Дипломатически източници разкриват, че най-малко пет държави членки на Европейския съюз отказват да подкрепят отварянето на Клъстер 3. Освен Нидерландия, която официално обяви позицията си, сред несъгласните страни са трите балтийски държави (Естония, Латвия и Литва) и Швеция. Основните мотиви за отпора са свързани със състоянието на правосъдната система, като при някои от държавите съществен фактор е и отказът на Белград да наложи санкции срещу Руската федерация заради инвазията в Украйна.
Именно липсата на рестриктивни мерки спрямо Москва се превърна в първопричина евроинтеграционният процес на Сърбия да бъде напълно блокиран от декември 2021 година. Междувременно в докладите на Европейската комисия се отчита и допълнително влошаване на показателите за върховенство на закона.
В последния работен документ („нон-пейпър“) Европейската комисия констатира, че Сърбия не е отбелязала съществен напредък в сферите на правосъдието, борбата с корупцията и медийната свобода, които продължават да бъдат основна пречка пред преговорите. Европейските институции изразяват дълбока загриженост от засиления политически натиск върху съдебната власт, липсата на резултати по дела за корупция по високите етажи на властта, зачестилите атаки срещу журналисти и влошаването на изборната среда.
Клъстер 3 обхваща темите „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“ и включва осем преговорни глави. Въпреки че Европейската комисия още през 2021 година оцени Сърбия като технически готова за отварянето му, в рамките на европейските институции в момента се обмислят единствено възможности за изпращане на „насърчителни политически сигнали“ към Белград през юли – инициатива, подкрепяна от държави като Франция. За реалното отваряне или затваряне на преговорни глави обаче е необходимо пълно единодушие сред всички страни членки на Общността.
Властите в Белград са категорични, че е крайно време Европейският съюз да даде зелена светлина за отварянето на Клъстер 3 в преговорите за членство. Посланикът на Сърбия при Европейския съюз и главен преговорщ Даниел Апостолович изрази надежда, че държавите членки ще вземат положително решение още в рамките на настоящия месец.
"Това би било важен знак не само за Сърбия, но и за самия Европейски съюз. По оценка на Европейската комисия ние бяхме готови за тази стъпка още преди пет години. Ето защо очаквам страните членки да останат последователни спрямо принципа на собствените заслуги и да зачетат препоръката на Комисията, която бе повторена пет пъти в нейните доклади“, заяви Апостолович пред РСЕ.
По думите му Белград работи отговорно по изпълнението на реформите, като вече са предприети ключови стъпки, сред които съгласуването на пакета правосъдни закони с препоръките на Венецианската комисия, изпълнението на критериите на Бюрото за демократични институции и права на човека (ODIHR) за подобряване на изборния процес и изборът на нови членове на Съвета на Регулаторния орган за електронни медии (REM).
Експертите от неправителствения сектор определят очакванията за реална промяна в поведението на сръбските власти като проява на „изключителна наивност“. Сърджан Майсторович от Центъра за европейски политики припомня, че Сърбия е отворила ключовите Глави 23 и 24, свързани с правосъдието и вътрешния ред, преди почти десетилетие. Вместо да подобрява стандартите в тези области в съответствие с поетите ангажименти, реалността в Сърбия и докладите на авторитетните международни организации показват тъкмо обратното“, каза Майсторович.
Той предупреди, че сериозни проблеми се наблюдават дори в Глави 25 и 26 (Наука и изследвания; Образование и култура), които бяха временно затворени преди десет години. Поради засиления натиск върху автономността на университетите през последната година и половина, не е изключено Брюксел да предприеме безпрецедентна стъпка и да ги отвори отново, което би било ясен сигнал за институционален регрес.
Според анализатора е несериозно Клъстер 3 да се разглежда като универсално лекарство, тъй като в него попадат медиите, които в огромната си част са под контрола на управляващия режим. Едва ли официалните власти биха се отказали от този инструмент за влияние, както и от механизмите за контрол върху заетостта в публичния сектор (Глава 19), които се използват за политически натиск и предизборни деформации.
Сърбия получи официален статут на страна кандидатка за членство в Европейския съюз през март 2012 година, а преговорите стартираха формално през януари 2014 година. От общо 35 преговорни глави до момента са отворени 22, от които едва две са временно затворени. Поради липсата на напредък, отказът от привеждане в съответствие с външната политика на Европейския съюз спрямо Русия и застоя в реформите, Белград загуби досегашната си позиция на лидер в европейската интеграция на Западните Балкани.