Любослав Костов: Пазаруваме по германски цени с български заплати

Някога бяхме на 3-то място в света по производство и износ на електроника и компютърни компоненти. Днес сме на 1-во място в ЕС по износ на необработен дървен материал и скрап. Суровинна колония на развитите икономики. Някога имахме капацитет да построим АЕЦ "Козлодуй“ и една от най-мощните енергийни системи на Балканите.
Днес, през 2026 г., затваряме базови мощности и внасяме ток от съседни страни, докато субсидираме частни фотоволтаици по баирите. Думите са на главния икономист на КНСБ Любослав Костов.
Ето и останалата част от размишленията на икономиста без редакторска намеса:
България е най-бедната държава в ЕС, но държи 1-во място по дял на разходите за здравеопазване, плащани директно от джоба на пациента (над 40%). В най-бедната страна болният плаща най-много, за да оцелее. Имаме повече банкови клонове и аптеки на глава от населението от Германия, но над 300 населени места нямат достъп до личен лекар, а в цели региони ням работеаща денонощна аптека.
Българският работник полага най-много часове труд годишно в ЕС, но получава най-ниската минимална и средна работна заплата. Делът на компенсацията на наемния труд (всички заплати и осигуровки) в БВП на е едва около 43-45%, докато средното за ЕС е над 50%. В същото време, делът на нетния опериращ излишък (печалбите) у нас е сред най-високите в Европа. С други думи, у нас се произвеждат пари, но те отиват в джоба на капитала, а не при хората, които ги изработват.
По данни на Евростат, цените на редица основни хранителни стоки в България надвишават 90-100% от средноевропейските нива. В същото време покупателната способност на минималната ни заплата е едва 35-40% от тази в развитите европейски държави.
Ние пазаруваме по германски цени с български заплати.
България, страната с едни от най-плодородните земи в Европа, внася над 70% от месото, близо 50% от млякото и над 60% от зеленчуците, които консумираме. Родното производство е смазано. А пропастта между София и Северозапада не е географска разлика, това е разлика от два века в развитието.
Кога решихме, че всичко това е нормално? Кога приехме ролята на "евтината работна ръка“ като национален бранд и конкурентно предимство? Евтиният труд ражда единствено евтина държава, бедно население и демографска катастрофа.
Пазарният фундаментализъм у нас се провали и роди картели. Трябва ни изпреварващ ръст на доходите, силна държавна регулация срещу спекулата и промяна в данъчната политика. Трудът трябва да бъде защитен, а не облаган по-тежко от капитала. Няма да спра да го казвам, независимо колко неудобен ме прави това. Защото фактите не лъжат.