МРРБ: ТОЛ системата ще се използва за превенция на катастрофите, а не само за санкции

Държавата подготвя промени, които ще позволят информацията от тол системата да се използва в реално време от различни институции с цел предотвратяване на пътни инциденти, заяви регионалният министър Иван Шишков относно мерките за повишаване на пътната безопасност след поредицата тежки катастрофи по българските пътища.
По думите му през последните седмици Министерството на регионалното развитие, Министерството на транспорта, Министерството на вътрешните работи и Националното тол управление работят съвместно за създаването на по-ефективна система за контрол.
„Идеята е информацията, с която разполага тол системата, да може да се използва синхронно от всички институции. Превенцията е по-важна от наказанието. Когато се установи рисково превозно средство на пътя, то трябва да бъде спирано навреме, а не да се реагира след като вече е станал инцидент“, заяви Шишков.
Министърът съобщи, че се обсъждат и законодателни промени, които да позволят на камерите не само да изчисляват средна скорост, но и да засичат моментна скорост. Според него това ще доведе до значително по-ефективен контрол върху движението.
Сред планираните мерки са и засилен контрол върху тежкотоварния трафик и претоварените камиони. Шишков обясни, че се разглежда възможността за поставяне на допълнителни кантари и за по-ефективно използване на наличната техническа инфраструктура.
Според него основният проблем е, че от години отговорностите за пътната безопасност са разпределени между различни институции без достатъчна координация.
„Виновна е слабата организация. Виновно е това, че държавата не е функционирала като единен механизъм“, каза министърът и подчерта, че целта е натрупаната информация да се използва за предотвратяване на нарушения, а не единствено за налагане на санкции.
Шишков посочи, че подобряването на контрола е само част от решението на проблема с катастрофите. По думите му без изграждането на липсващите магистрали и модернизирането на основните пътни коридори България трудно ще постигне съществено намаляване на тежките инциденти.
Той даде за пример автомагистрала „Тракия“, която поема огромен трафик заради липсата на други завършени трасета. Според министъра концентрацията на движение върху ограничен брой магистрали увеличава риска от тежки произшествия.
В отговор на въпрос дали бъдещите магистрали могат да бъдат изграждани с бетонни разделителни съоръжения вместо традиционните мантинели, Шишков заяви, че темата ще бъде разгледана експертно. По думите му не трябва да се преминава от едно крайно решение към друго без сериозен анализ на трафика, натоварването и спецификите на отделните трасета. „Не казвам, че бетонните прегради не са решение, но трябва да направим сериозен анализ и да видим при какви условия са по-подходящи“, обясни той.
Министърът съобщи още, че предстои преглед на действащата наредба за проектиране на пътища от 2024 г. Според него има съмнения, че в някои от текстовете може да са заложени лобистки интереси. „Ако се окаже, че има текстове, които трябва да бъдат променени, ще ги променим. Но това ще стане на базата на експертен анализ, а не на политически решения“, подчерта Шишков.
Министърът коментира и състоянието на текущата поддръжка на пътищата в Северозападна България. По думите му именно този регион е получил най-малко средства за ремонти и поддръжка през последните години, което обяснява тежкото състояние на голяма част от пътната мрежа. „Лошата новина е, че от 2024 г. насам в Северозапада са извършени най-малко текущи ремонти. Добрата новина е, че по действащите договори все още има финансов ресурс и можем да продължим работата по поддръжката“, заяви Шишков.
От своя страна членът на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Венцислав Ангелов съобщи, че в Северозападна България вече са предприети мерки за подобряване на видимостта и безопасността по пътната мрежа.
По думите му са дадени указания по ускорена процедура да бъдат възлагани дейности по т.нар. ландшафтно оформяне на първокласни, второкласни и най-вече третокласни пътища, които според него през последната година и половина са били занемарени. Ангелов заяви, че към момента не разполага с конкретна справка за финансовите параметри. Той уточни, че всички задания, одобрени през април, май и юни, вече са публикувани на интернет страницата на АПИ, а възлаганията за месец юли предстои да бъдат одобрени до края на седмицата.