Депутатите приеха на първо четене промени в Изборния кодекс, подкрепиха 4 от 6-те внесени законопроекта

Народното събрание прие на първо четене четири от шестте внесени законопроекта за промени в Изборния кодекс.
От двата законопроекта на ДПС депутатите подкрепиха единия, а другият беше отхвърлен. Приети бяха още предложенията на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Народните представители съвсем очаквано подкрепиха и законопроекта на "Прогресивна България".
Не беше одобрен законопроектът на „Възраждане“.
Приетите законопроекти ще бъдат обединени в един общ, след което ще бъдат гласувани на второ четене в комисия, а след което - и в пленарна зала.
Промените на "Прогресивна България" включват възстановяване на машинния вот такъв, какъвто беше през 2021 г., отпадане на избирателен район „Чужбина“ и на ограничението от 20 секции в страни, които не са членки на Европейския съюз.
„Прогресивна България“ предлага още забраната за публикуване на социологически данни в изборния ден да важи изрично и за социалните мрежи и личните блогове, като те бъдат включени към медийните услуги по смисъла на Изборния кодекс.
От "Демократична България" предлагат възстановяване на машинното гласуване в пълния му вид, с контролно преброяване на контролните разписки. Предвижда се след приключване на гласуването секционната избирателна комисия да отчита резултатите от машинното гласуване в избирателната секция чрез отпечатване на протокол от системата. Предвижда се отмяна на ограничаването за образуване на избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства, които могат да се образуват в държавите, които не са членки на ЕС.
От "Продължаваме промяната" също предвиждат отпадане на ограничението за разкриване на избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства в държави, които не са членки на ЕС. Законопроектът въвежда изискването резултатите от машинното гласуване да се отчитат чрез отпечатване на протокол от устройството за машинно гласуване и чрез данните от записващото техническо устройство. Предвижда се при идентифицирането на избирателите да се използват устройства за сканиране на документи за самоличност, които автоматично въвеждат данните в електронен списък. С промените се разширяват ограниченията за членство в секционните избирателни комисии, като те следва да обхващат и кметските наместници, въвеждат се нови правила за несъвместимост за наблюдатели, застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети и се създава възможност за обжалване на решения на районните и общинските избирателни комисии, с които не е установено нарушение на изборното законодателство.
ДПС внесе два законопроекта за промени в Изборния кодекс. Единият предвиждаше отпадане на забраната за предизборна агитация на език, различен от българския, при условие че тя е придружена с превод на български език. Именно това е и предложението, което бе отхвърлено от мнозинството.
Вторият законопроект беше насочен към отпадане на ограниченията за разкриване на изборни секции в държави извън Европейския съюз. Броят на секциите в страни извън ЕС беше ограничен, което засегна най-вече българските общности в държави като Турция, Великобритания и САЩ. ДПС предложи да бъде върнат старият режим, при който секции извън ЕС могат да се откриват без това ограничение. За разлика от първия, този техен законопроект получи одобрението на депутатите.
От "Възраждане" предлагаха гласуването да се осъществява единствено чрез машини, като бюлетините да се броят от секционните избирателни комисии и да се сравняват с протокола от машините за гласуване. Със законопроекта се предлагаше мандатът на Централната избирателна комисия да се намали на четири години, като се въвеждаше ограничение за вземане на партийни длъжности по време на мандата на комисията и две години след него. Той предвиждаше въвеждането на изборните резултати и окончателното им изчисляване да бъде извършвано от държавни институции и ведомства, а не както досега - от акционерно дружество „Информационно обслужване“ АД.