„Пътища на позора“: Северозападът е първи в класацията за най-опасни шосейни трасета в страната

Състоянието на пътната мрежа остава в центъра на обществения дебат, най-вече в контекста на тежките катастрофи и търсенето на мерки за повече безопасност, научи агенция BulNews. Най-опасни се оказват обаче трасетата, намиращи се в Северозападна България, сочи анализ на Института за пазарна икономика. 
Често във фокуса са поведението на шофьорите, контролът по спазване на правилата и санкциите, докато качеството на самата инфраструктура често остава на заден план. Макар да не изчерпват цялостната картина на пътната безопасност, общинските данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ ясно показват къде са концентрирани проблемите и кои общини изостават най-много в поддръжката на пътищата.
Данните, които разглеждаме, са предоставени по Закона за достъп до обществена информация от АПИ и представят състоянието на пътната настилка към края на 2025 година. От значение за актуалния дебат е, че данните описват единствено самата настилка, но не и съпътстващата я физическа инфраструктура – мантинели, знаци, осветление и подобни. Става дума за състоянието на републиканската мрежа; общинските пътища попадат извън този преглед, тъй като не са отговорност на Агенцията.
При пътищата с настилка АПИ разграничава три типа. Първият тип е пътища в добро състояние, с повреди по настилката под 10%; вторият е - пътища в средно състояние, с повреди по настилката от 10% до 30%; а в третия тип съответно попадат пътищата в лошо състояние, които имат над 30% повреди по настилката.
Пътищата в отделните категории според състоянието са почти равномерно разпределени — около 37% от отчетената дължина е в добро състояние, 36% е в средно, а 27% е в лошо. В 53 общини повече от половината настилка е в лошо състояние, а в 100 общини лошите пътища са поне една трета от отчетената обща дължина. Обратно, в 86 общини с добра настилка е над половината от пътната мрежа, което показва, че влошаването не е равномерно разпределено, а силно концентрирано. Показателно е и че в 31 общини няма нито един километър републикански път в добро състояние – цялата мрежа е в различен етап на разпад.
Според данните обаче шосетата от републиканската пътна мрежа в областите Видин, Монтана и Враца са сред най-засегнатите, въпреки средствата за поддръжка през последните години.
50% от пътищата в областите Монтана и Враца са с тежки повреди. Още по-лошо е качеството на шосетата в област Видин, сочи още анализът на ИПИ. Това е така, защото изграждането на нови пътища в Северозападна България изостава на фона на същия процес в останалите региони на страната.
Мрачната картина може да се допълни  – има общини, в които лошото състояние доминира почти изцяло. В Мизия, Цар Калоян, Медковец, Якимово и Якоруда цялата отчетена дължина на настилката попада в категория „лошо“, а в Приморско, Борован, Дългопол, Георги Дамяново, Несебър и Царево делът ѝ също е много висок. При част от тези общини става дума за сравнително малки по дължина участъци, но има и случаи, в които лошото състояние обхваща значителна мрежа от по над 50 км път, като тези в Северозапада. 
Изводът от анализа е, че в областите Видин, Монтана и Враца изоставането по отношение на пътна инфраструктура спрямо останалата част на България продължава, въпреки средствата, давани за поддръжка на изградени вече пътни участъци.
Дебатът около катастрофите и смъртността в никакъв случай не се изчерпва с качеството на настилките и останалата физическа инфраструктура. Тя обаче е не заобиколим фактор – и най-добрите шофьори и безопасни автомобили не могат да преодолеят лошото състояние на пътищата. По тази причина мерки, които целят спад на инцидентите по необходимост трябва да адресират качеството, както при изграждането, но особено при поддръжката на пътната мрежа.