Дунав се променя: Новото лице на реката носи тревоги и нови възможности /снимки/

Дунав видимо се променя, сочи проучване на агенция BulNews. Най-голямата европейска река вече не е същата, каквато я помним отпреди десетина години. Нивото ѝ все по-често достига критични стойности, но това води и до други аномалии. 
Докато специалистите предупреждават, че климатичните промени могат да направят подобни явления все по-чести, жителите по поречието виждат с очите си как реката придобива нов облик. Наред с безспорните проблеми за корабоплаването и транспорта, тази промяна може да създаде и съвсем нови възможности.
Последният пример за негативните последици дойде преди дни, когато критично ниското ниво на водата наложи спирането на фериботната линия Оряхово – Бекет, а затруднения възникнаха и за корабоплаването по реката. Макар подобни ситуации да изглеждат като извънредни, справка на агенция BulNews показва, че по-скоро става въпрос за нова тенденция, отколкото за изолирани случаи.
Променя се обаче и самата визия на реката. По българо-румънския участък на Дунав има около 100 острова, по-голямата част от които са български. Всички те, с изключение на остров Белене, където се намира едноименният затвор, са необитаеми. Доскоро те представляваха само парченце суша насред вечно течащата вода, обикновено плътно заето от дървесна и храстова растителност. Само през летните месеци се появяваше пясъчна ивица, която изчезваше с първите есенни дъждове.
Това обаче също е обект на промяна. През последните години пясъчните участъци на островите остават над речното ниво за все по-дълго време. Това личи от появата на млада растителност, което означава, че площта на островите расте ежегодно. Отделно от това през сухите периоди се появяват и нови „острови“ – по-скоро пясъчни плитчини, които също се задържат за по-дълго време от обичайното и е възможно след време да станат трайни участъци суша насред дунавските води.
И ако доскоро тези острови бяха посещавани единствено от рибари, сега и тази картина плавно се променя. Заради дългия летен сезон по поречието на Дунав в последните години, а и след влизането ни в Шенген, когато вече имаме свободен достъп и до островите на румънска територия, те стават все по-достъпни. 
Вече всеки, който има лодка или друго водно превозно средство, а дори и някой много добър плувец, може да си устрои частен плаж на дунавски остров. Освен това той няма да има нищо общо с повечето такива край населените места, където брегът е каменист или обрасъл в растителност, а водата е повлияна от близостта на „цивилизацията“ – канализация, отпадни води, животни на водопой и т.н. По островите, от друга страна, пясъкът често е ситен и бял – почти като морски, а водата е изненадващо прозрачна.
Пример в Северозапада за подобно „превземане“ на дунавските острови е Лом. В речния участък около града има няколко големи острова и множество плитчини. През последните години всички те са изключително оживени и ежедневно на тях има десетки, а понякога и стотици хора. 
Затова все повече жители на градовете по поречието на Дунав инвестират в речен транспорт, с който да имат още по-лесен достъп до островите. Ако допреди години лодки притежаваха основно хората, занимаващи се с риболов, и някой друг ентусиаст, то днес това вече е масово явление. Моторници, джетове и дори яхти стават все по-честа гледка сред шлеповете и круизните кораби по Дунав.
Има вече и случаи на развиване на частен бизнес – т.нар. водни таксита, които откарват хора до островите срещу заплащане, макар да е повече от ясно, че тази дейност не е регламентирана. 
Тази нова популярност на реката неизбежно поставя и въпроса за безопасността. Колкото и привлекателни да изглеждат островите, Дунав остава една от най-коварните реки в Европа. Под повърхността често има силни течения, водовъртежи и внезапни промени в дълбочината, които трудно могат да бъдат преценени дори от опитни плувци. Към това се добавя и интензивното корабоплаване, особено в участъците с тесен плавателен канал. Все по-големият брой малки плавателни съдове също увеличава риска от инциденти, особено през активния летен сезон.
В същото време промените по Дунав вече трудно могат да бъдат определени само като негативни или само като положителни. Ниските нива на реката създават сериозни проблеми за корабоплаването, транспорта и икономиката, но едновременно с това разкриват нови възможности за развитие на туризма и за по-пълноценно използване на крайречните територии. Именно затова е необходим и нов поглед към реката.
Може би е време институциите да започнат разговор за това как България ще живее с този променящ се Дунав. Освен адаптация към климатичните промени и мерки за гарантиране на безопасността, вероятно ще бъдат необходими и нови политики за използването на реката. Това може да означава обособяване на зони за отдих, изграждане на малки места за приставане на лодки, регламентиране на достъпа до островите, както и по-ясни правила за движението на плавателните съдове в активния летен сезон. Паралелно с това ще трябва да се намери баланс между развитието на речния туризъм и опазването на уникалните екосистеми, тъй като голяма част от дунавските острови са ценни местообитания на редки растителни и животински видове.
Дунав очевидно вече не е същият. Реката променя своя облик и вероятно е време и държавата да промени начина, по който мисли за нея – не само като транспортен коридор и обект на климатични проблеми, а и като природно богатство и туристически ресурс. 

Галерия