Ето защо морето взема жертви на Илинден

Народното поверие гласи, че след Илинден морето „се обръща“. Зад това вярване обаче има реални природни причини. В края на юли и началото на август зачестяват силните ветрове, бурното вълнение и образуването на мъртви течения – най-опасното явление за къпещите се. На този фон спасителите отчитат положителна тенденция – все повече хора спазват флаговата сигнализация, вслушват се в предупрежденията и така намаляват рисковете за себе си.
Това обяснява в интервю за ФрогНюз директорът на дирекция „Водноспасителна служба“ към БЧК Антон Налбантов.
Няма един конкретен ден, в който морето внезапно променя характера си. Началото на август обаче съвпада с период, в който метеорологичните условия постепенно стават по-различни.
„Съществува народно поверие за Илинден и то не е възникнало случайно. В началото на август започват климатичните промени. Появяват се повече ветрове, повече бури, водата постепенно започва да изстива. Има повече дни със силно вълнение в сравнение с юни и юли. След това започват да се образуват и мъртвите течения. Така че има основания хората да казват, че морето става по-различно. Наистина става по-опасно“, посочва Антон Налбантов.
Това не означава, че на 2 август (Илинден по стар стил) морето изведнъж става негостоприемно. По-скоро започва период с повече дни на бурно вълнение и с по-благоприятни условия за образуването на опасни течения.
Едно от най-опасните явления в Черно море са мъртвите течения. Те се появяват във връзка с бурното вълнение и могат да затруднят сериозно дори човек, който умее да плува.
 „Когато вълните достигнат брега, водата започва да се оттегля обратно навътре в морето. Образува се течение, което е перпендикулярно на брега. Ако човек попадне в тази зона, особено ако не е добър плувец, излизането става много трудно и сложно“.
 Мъртвото течение отнася плувеца навътре. Опасността нараства, когато човек се опита да го преодолее директно и започне да плува срещу него.
 „Мъртвото течение може да се определи като една от най-големите опасности за плажуващите и за хората, които се къпят в морето“, категоричен е Налбантов.
Инстинктивната реакция на попадналия в мъртво течение е да се насочи право към брега. Това обаче означава да плува срещу движението на водата и бързо може да доведе до изтощение.
 „От него се излиза не чрез директно преодоляване на перпендикулярното течение, а с движение косо по него. Колкото повече течението навлиза навътре в морето, толкова повече отслабва. Трябва да се движим не перпендикулярно, а косо към брега, докато излезем изцяло от мъртвото течение. След това можем да доплуваме до безопасния бряг“.
Най-важното е човек да не губи самообладание и да не изразходва силите си в опит да се пребори челно с течението.
„Вълните буквално изкопават дъното на определени места. Това може да се случи дори в по-плитката част на плажа. Образуват се дънни ями и при попадане в тях, особено при по-слабите плувци, може да настъпи паника“.
 Внезапната загуба на опора може да обърка човек и да го накара да реагира хаотично. Ако не успее да запази спокойствие и да излезе от по-дълбокото място, ситуацията може да прерасне в по-тежък инцидент.
„Има плажове, които поради своето разположение са малко по-защитени. Но няма плаж, на който възможността за възникване на такива течения да е изключена на 100%. При силен вятър и бурно вълнение те могат да се образуват почти навсякъде“, каза Антон Налбантов.
По-защитени обикновено са плажовете, които се намират в заливи. На откритите плажове мъртвите течения могат да бъдат по-силно изразени.
 Умението да се плува е една от най-добрите защити срещу удавяне. То обаче не прави човека неуязвим. Надценяването на собствените възможности може да доведе до опасни решения – самостоятелно плуване далеч от брега, продължителен престой във водата и пренебрегване на променящите се условия.
 „Дори най-добрият плувец не е застрахован от мускулна крампа. Ако сме сами и плуваме много навътре, след продължителен престой във водата може да получим схващане на горен или долен крайник. Колкото и добри плувци да сме, тогава може да ни бъде трудно да излезем от ситуацията, в която сами сме се въвлекли“.
Затова добрата подготовка трябва да върви заедно с реалистична оценка на условията и собствените сили.
През последните години водните спасители забелязват по-добро отношение към техните предупреждения и указания. Драстичните нарушения на правилата за безопасност намаляват.
Човек, който усеща, че не може да излезе от водата или че губи сили, не трябва да чака ситуацията да стане критична. Необходимо е възможно най-бързо да покаже, че има нужда от помощ, съветва експертът.
Сигналът може да бъде подаден с махане на ръка и с викане. Целта е спасителят или хората на брега да разберат възможно най-рано, че човекът не просто плува или си играе във водата, а се нуждае от помощ.
Когато забележим човек в беда, първата реакция често е да влезем във водата. За човек без спасителна подготовка това може да бъде изключително опасно. Давещият се действа под въздействието на паника и може да повлече и този, който се опитва да му помогне.
По най-бързия начин трябва да подадем сигнал на телефон 112 за случващото се.
 Правилата, които могат да предотвратят инцидент: 
Първата препоръка е да се използват охраняеми плажове и водни площи.
Необходимо е да се следи флаговата сигнализация и да се изпълняват указанията на спасителите. Червеният флаг не е препоръка, а забрана за влизане във водата.
 Не трябва да се влиза в морето след обилно хранене или употреба на алкохол. При използване на лодки, водни атракциони и други плавателни средства трябва задължително да се носи спасителна жилетка.
 Особено внимание е необходимо при децата: „Родителите трябва да упражняват постоянно наблюдение над децата, когато те са във водата или около нея“.
Нито плитката вода, нито присъствието на други хора освобождават възрастните от тази отговорност. Инцидентът може да се развие бързо, затова наблюдението трябва да бъде непрекъснато.
„Ако спазваме тези основни съвети за безопасност, можем да избегнем възникването на инциденти с нас“, обобщава Антон Налбантов.