Западна Европа отчете най-горещите юни и юли в историята на наблюденията

Западна Европа е преживяла най-горещите юни и юли в историята на наблюденията. Това се посочва в мониторинга на Европейския съюз за глобалното затопляне.
Според програмата „Коперник”, Европа е континентът, който се затопля най-бързо в света. Първите два месеца на лятото са били белязани от последователни горещи вълни и изключително сухи условия. Комбинираната средна температура в Западна Европа за юни и юли е достигнала 21,62°C, надминавайки предишния рекорд от 2022 г., а нивата на почвената влажност са били значително по-ниски спрямо тогавашната тежка суша.
Саманта Бърджес от Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози, който управлява „Коперник”, посочи, че жегата и сушата все повече взаимно се подсилват в резултат на изменението на климата.
Много сухи условия бяха отчетени през юли в редица страни в Западна и Централна Европа - Франция, Испания, Австрия, Унгария, Обединеното кралство, Ирландия и част от Исландия, а речните потоци на реки като Сена, Рейн и Дунав са необичайно ниски, засягайки транспорта, напояването и производството на енергия в няколко държави.
Сухото и горещо време създаде и условия за сериозни пожари.
 „Коперник“ съобщи също, че световните океани са достигнали рекордно високи температури за втори пореден месец през юли - 20,96°C, надминавайки предишния рекорд от 2023 г. Основна причина за това е явлението „Ел Ниньо”, посочи директорът на „Коперник“ Карло Буонтемпо.
Глобално, миналият месец беше съвместно вторият най-топъл юли в историята на наблюденията, със средна температура на въздуха с 1,47°C над прединдустриалния показател за периода 1850-1900 г. Последните 11 години са били най-горещите в историята на наблюденията, а Буонтемпо посочи парниковите газове като основна причина за това. Океаните поглъщат по-голямата част от излишната топлина, причинена от човешките въглеродни емисии, и играят ключова роля за регулирането на климата. По-топлите морета могат да имат и разрушителни последици, подхранвайки по-силни бури и валежи и избелвайки коралови рифове. Данните на „Коперник“, базирани на милиарди сателитни и метеорологични измервания, датират назад до 1940 г.