Държавата планира нов живот за десетки бивши летища у нас

Старите летища в България могат да получат нов живот като индустриални и икономически зони. Държавата вижда значителен потенциал в десетките подобни терени в различни части на страната, които вместо да остават неизползвани могат да се превърнат в центрове за инвестиции, производство и логистика.
Това обяви министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев в интервю за „Стандарт“.
По думите му една от най-перспективните възможности е индустриалните зони да бъдат изграждани в непосредствена близост до бивши летища. Така съществуващата инфраструктура може да бъде използвана по нов начин, а регионите да получат допълнителен икономически стимул.
„България има значителен потенциал за развитие на индустриални и икономически зони около бивши летища. В страната има десетки такива обекти, разположени в различни региони, които могат да бъдат използвани по нов и икономически ефективен начин“, заяви Пеев.
От неизползвани терени до икономически центрове
Политиката на Министерството на транспорта и съобщенията е летищните територии да запазят предназначението си, но едновременно с това да бъдат създадени условия за ново икономическо развитие.
Целта е площите, които в момента не се използват пълноценно, постепенно да се превърнат в актив за съответните региони.
Съчетаването на летищна, логистична и индустриална инфраструктура има и друго предимство. Бизнесът получава по-добра транспортна свързаност, докато самите летища могат да привлекат нов трафик и допълнителна икономическа активност.
Според транспортния министър на старите летища не трябва да се гледа единствено като на инфраструктура, останала от миналото. Там, където условията позволяват съчетаването на транспорт, логистика и производство, тези терени могат да се превърнат в двигател за развитието на целия район.

Сливен вече показва как може да работи моделът
Като конкретен пример Пеев посочи бившето военно и селскостопанско летище „Бършен“ край Сливен.
През май 2025 г. там беше направена първата копка на Индустриален парк Сливен, а през април 2026 г. паркът беше официално открит.
Според министъра именно този модел може да бъде приложен и на други подходящи места в България.
Министерството на транспорта и съобщенията от своя страна трябва да осигури необходимата нормативна рамка, административна подкрепа и облекчени процедури за регистрацията на нови летища.

Не само големите летища са във фокуса
Плановете на държавата не се ограничават до превръщането на стари летищни терени в индустриални зони. Модернизацията на действащата инфраструктура и развитието на по-малките летища също са част от програмата на правителството.
По думите на Пеев авиационната инфраструктура не трябва да се разглежда единствено през големите международни летища. Малките летища и авиацията с общо предназначение също могат да имат важна роля за регионалната свързаност, туризма и местната икономика.
В момента се изпълняват одобрени генерални планове и инвестиционни програми за международните летища в София, Бургас, Варна и Горна Оряховица. Проектите са насочени към повишаване на безопасността, увеличаване на капацитета и подобряване на качеството на услугите.

Нови и възстановени летища в няколко части на страната
Паралелно с модернизацията на големите летища се развива и мрежата от по-малки авиационни обекти.
През юни беше регистрирано вертолетното летище „Пирин голф“, а в района на Доброславци се проучват възможностите за развитие на авиационна и логистична инфраструктура.
На финален етап е регистрацията на летище „Горски извор“.
В Банско се съгласува проект за ново вертолетно летище, като едновременно с това се подготвят документите за регистрацията на още една площадка.
Работи се и по възстановяването на летище „Стара Загора“. По думите на транспортния министър вече са проведени серия от срещи с компетентните институции във връзка с проекта.
Така плановете за българската летищна инфраструктура се развиват в две посоки – модернизация и възстановяване на авиационни обекти и намиране на ново икономическо приложение за терените на старите летища. Целта е съществуващата инфраструктура да бъде използвана по-ефективно и да подпомогне инвестициите, логистиката и развитието на регионите.