Ето защо се връщаме при партньор, който ни наранява

В любовта червените флагове може да са пред нас още на ниво флирт или да си проличат с времето, докато развиваме връзката си.
Понякога ги забелязваме трудно или пък не желаем да си признаем, че ги има, защото е болезнено да приемем, че човекът, когото обичаме, не ни обича по начина, по който би трябвало.
Но защо се връщаме отново при някого, който ни кара да се чувстваме зле, който е токсичен за нас?
Хората, които попадат в този капан сами, обикновено се борят с няколко неща:

Забравили са собствената си стойност
Когато започнем да губим усещането за собствената си стойност, губим и границите си, както и разбирането си за това кое е здравословно и правилно. Да бъдем с партньор, който ни разрушава, само ще продължи да изчерпва енергията ни и усещането ни за собствена ценност, просто защото това е едностранна връзка и именно ние ще бъдем тези, които полагаме всички усилия.
Когато някой се възползва от щедрата ни природа, от чувствата ни, той започва да придобива власт над нас, която ни кара да го желаем още повече.
Колкото повече някой взема, толкова повече започваме да си мислим, че сме нужни и желани. Но токсичната връзка изобщо не е въпрос на даване и получаване. Тя е само вземане, което не оставя нищо за този, който дава.

Мислят със сърцето си вместо с ума си
Лесно е да се случи, особено когато човек все още не е продължил напред. Връзката „събираме се, разделяме се“ с токсичен човек обикновено е управлявана от бурни и нестабилни емоции. Тази постоянна драма и преследване могат да се превърнат в нездравословна мания. Смятаме, че негативното внимание е по-добро от липсата на внимание, затова продължаваме да се връщаме за още.
През повечето време знаем, че това не е правилно, но успяваме да убедим себе си, че любовта, която изпитваме към този човек, е достатъчна причина да продължаваме да търпим насилието.

Хората, които продължават да се връщат при някого, който им вреди, продължават да се надяват, че той ще се промени
Проблемът с това да живеем с надежда е, че няма гарантиран резултат. При определени обстоятелства хората наистина се променят и настъпват пробиви, но вместо да сравняваме себе си с тези единични случаи, трябва да сравним връзката си с това, което действително е здравословно.
Боли да се отдалечим от човек, когото обичаме, но още повече ще ни боли да останем с човек, който е токсичен за нас. Здравословните и пълноценни връзки не са свързани с това да живеем с надеждата, че някой ще стане такъв, какъвто искаме да бъде.

Търсят някакво приключване
Докато между двама души все още има силни, болезнени емоции и недовършени неща, е нормално да продължават да се връщат един към друг. Но всеки път, когато отново влезем в тази токсична връзка, създаваме още повече въпроси и недовършени краища.
Можем да си представим себе си като човек с рана, която трябва да зарасне. Всеки път, когато я отворим отново, ще ѝ е необходимо повече време, за да се възстанови.
Понякога просто трябва да приемем, че нещо няма да се случи нито тогава, нито по начина, по който ни се иска. Приключването е избор. То няма нищо общо с другия човек, от когото копнеем да го получим.

Хората, които постъпват така, обичат този човек повече, отколкото обичат себе си
Да обичаме партньор, който разрушава собственото ни самоуважение и усещане за стойност, няма да ни отведе до нищо добро. В такива ситуации най-доброто, което можем да направим, е да обичаме себе си толкова силно, колкото обичаме другия. Това означава да се отстраним от токсичната връзка, и то завинаги.
Когато токсичните хора видят, че имаме достатъчно самоуважение и любов към себе си, за да си тръгнем, това всъщност може да им даде пример за това как изглежда любовта.
По никакъв начин присъствието ни не им дава право да ни малтретират. Напускането може да им помогне да разберат, че насилието никога не бива да бъде приемано или толерирано.

Страхуват се да се откажат от някого, който им е познат
Трудно е да се откажем от човек и от нещо, което ни е толкова познато, дори когато причините да останем са погрешни. Вероятно вече знаем сценария – те ни нараняват, караме се, тръгваме си, те се извиняват, връщаме се, а след това всичко се случва отново и отново. Болката се е превърнала в емоция, която можем да контролираме, и по някакъв начин сме свикнали с нея, защото знаем какво да очакваме. Да прекрачим в неизвестното означава, че не знаем какво ще се случи след това.
Ние сами носим отговорност за собственото си щастие и за изборите, които правим. И макар че невинаги можем да избираме какво ще ни се случи, можем да контролираме начина, по който реагираме на случващото се.
Всеки заслужава сигурна и спокойна връзка. Не бива да се страхуваме да направим тази крачка с вяра и да си тръгнем веднъж завинаги.