Ето какво разкриха оттеглилите се води на Дунав от Видин до Лом /снимки/

Археолози проведоха теренни обходи по дунавския бряг от Видин до Лом. Инициативата на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките /НАИМ-БАН/ и Регионален исторически музей /РИМ/ - Видин се зароди, след като това лято нивото на реката драстично се понижи, разкривайки широка брегова ивица и следи от археологически структури. Сред тях ли е някогашното пристанище на антична Рациария? Това бе един от въпросите пред изследователския екип, ръководен от археолога от видинския музей Никол Благоева.
"Започнахме от участъка под Дунав мост 2 и по Индустриалната зона, нямаше много артефакти. В района след "Фанти Г" бяха открити малко на брой фрагменти - праисторическа керамика, един фрагмент от османска лула, нямаше чак толкова находки и керамични фрагменти, каквито по принцип очаквахме в тази зона. В частта на с. Сименово - отделни фрагменти антична, както и праисторическа керамика, като още не сме конкретизирали дали там реално има обекти. Ще преценим дали ще бъдат отбелязани като места с по-висока концентрация на керамика или ще бъдат локализирани обекти, защото все пак са в долната част, където реката преди това е била доста по-нависоко. В Ботево открихме фрагменти от строителна керамика с висока концентрация. По-скоро там ще се опитаме да локализираме обект. Мисля, че колегите от видинския музей през 1993 година са локализирали евентуален обект. Само точка са отбелязали в Географската информационна система за археологически паметницип /ГИСАКБ/. На територията на Ботево открихме доста фрагменти антична керамика, много фрагменти от амфори, като много вероятно е там да е пристанището на Рациария. Това е районът от Ботево към заведнието, което е край пътя". 
Ако се докаже, че там е било пристанището на някогашния военен лагер, римска колония и провиниална столица - Рациария, то ще е първото, установено в българския участък на река Дунав, обясни археологът.
"Отидохме в тази част, където е съвременното пристанище, в близост до Арчар, попаднахме на дървен кей, който вероятно е от много по-късен период. Доста обходихме, но нямаше резултати... Според мен наистина е някъде в района на Арчар и Ботево, защото там е концентрацията на амфори, на фрагменти от амфори, този тип транспортни съдове, които са една податка, че точно там се е извършвала тази търговия на пристанището, което е било военно и гражданско... В България всички големи обекти, които са по лимеса, известно е, че имат пристанища, но досега няма открито точно конкретно пристанище", допълни тя.
Никол Благоева определи обходите по поречието на Дунав като ползотворни. Предстои комисия от Министерството на културата да приеме резултатите, след което установените обекти да бъдат отбелязани в Археологическата карта на България. Ако комисията прецени, може да даде и предписания за проучвания на предполагаемото място на пристанището на Рациария.
"Много иманярски дупки установихме. Някои от тях документирахме, сравнително пресни. На някои места имаше иманяри, които не се притесниха, че обхождаме и ни видяха. Открихме един меч, който е римски. Може би първо иманярите са го открили и след това са го оставили, защото не е представлявал ценност за тях, защото все пак е от желязо", посочи Благоева. /БНР

 

Галерия