Голям празник е! Черпят десетки красиви имена, жените месят погача, а гостенин не трябва да се връща

Църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите и не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито.
Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си.

Традиции
По традиция, жените на този ден замесват пресни питки, които раздават за здраве, заедно с плодове, характерни за сезона и изобилстващи в градината.
На масата се слага прясна питка и грозде.
Всеки проявява милосърдие към човек, изпаднал в беда - сиромах или сираче, а гостенин не се връща, дори и да е неочакван.
На този ден почитаме християнските добродетели и стремежът към тях, тъй като от векове наред народът ни вярва, че доброто никога не се забравя и един ден ще бъде възнаградено, както и че добрият човек никога не остава сиромах, дори и да е беден.
На 17 Септември имен ден имат всички с имената София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен и сродни.