Вижте какво реши Министерски съвет на днешното си заседание

„Български енергиен холдинг“ ЕАД и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД ще внесат междинен дивидент в полза на държавата

Правителството намали от 100% през миналата година на 85 процента за тази година размера на шестмесечния междинен дивидент за 2026 г., който акционерните дружества „Български енергиен холдинг“ ЕАД и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД трябва да внесат в полза на държавата в срок до 30 септември 2026 г.
Дивидентът се изчислява на базата на шестмесечния финансов отчет към края на юни тази година. Министрите приеха промени и допълнения в Разпореждане № 2 от 2026 г. за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата от държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала.
Със самото Разпореждане № 2/2026 г., прието през май т.г., вече бе определена по-ниска ставка дивидент за финансовата 2025 г. за дъщерните дружества - 70 на сто (вместо 100% през миналата година), чиито вноски към дружествата-майки на практика формират печалбите на БЕХ и ДКК за полугодието. По този начин публичните предприятия запазват част от печалбата си с цел реинвестиции, в съответствие и с препоръки на международни институции.
С Разпореждането МС продължава подхода на правителството за нормализация на дивидентната политика на държавата, като за разлика от предходни години не се изисква разпределяне на целия размер на печалбата.

Одобрена е позицията на страната ни за заседанията на Еврогрупата и неформалното заседание на Съвета ЕКОФИН

Правителството одобри позицията на Република България за участие в заседанията на Еврогрупата и неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН). Срещите се провеждат на 18 и 19 септември 2026 г. в Дъблин, Ирландия.
В рамките на неформалната среща на министрите на икономиката и финансите на държавите-членки на ЕС Европейската комисия ще представи своето Съобщение „Конкурентоспособността в банковия сектор“.
На първата работна сесия министрите и управителите на централни банки ще обменят мнения относно иновациите във финансовия сектор в Европа в контекста на бъдещето на глобалния капитал.
Тема на втората работна сесия ще бъде въздействието на изкуствения интелект върху европейските икономики и общества.
По време на заседанието на Еврогрупата министрите ще проведат дискусия на тема „Производителност, конкурентоспособност и растеж в еврозоната“.

Националната контактна точка за отговорно бизнес поведение преминава към Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията

Правителството прие Решение за изменение на РМС № 682 от 2021 г. за създаване и организиране на дейността на Национална контактна точка за прилагане на насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за мултинационалните предприятия за отговорно бизнес поведение в България.
С решението Националната контактна точка (НКТ) на България за отговорно бизнес поведение, която досега е част от структурата на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, преминава към Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията.
Промяната е свързана с Решението на Народното събрание от 8 май 2026 г. за приемане на структурата на Министерския съвет на Република България, както и с последващото изменение на Закона за насърчаване на инвестициите.
Съгласно законовите промени Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, в чиято структура е ситуирана Националната контактна точка, преминава към Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията.
Промяната цели да осигури съответствие на институционалната организация на НКТ с актуалната структура на изпълнителната власт и да гарантира продължаването на дейността по прилагане на насоките на ОИСР за отговорно бизнес поведение в България.

Правителството определи председател на Комисията за защита на потребителите

Правителството прие Решение за определяне на Мая Манолова - Найденова за председател на Комисията за защита на потребителите за срок до изтичане на съответния мандат.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) е специализиран държавен орган, прилагащ законодателството за защита на потребителите в България и осъществяващ административен контрол върху целия вътрешен пазар. КЗП е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Тя е колегиален орган към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията с регионални звена на територията на страната за осъществяване на контрол върху нелоялните търговски практики и за обща безопасност на стоките и услугите. 
КЗП се състои от трима членове, в т.ч. председател, които се определят за срок 5 години с решение на Министерския съвет и се назначават от министър- председателя. От членовете на комисията поне един е юрист и един е икономист. 
С РМС № 639 от 2025 г. след освобождаване на председателя Мария Филипова и избирането й за заместник-омбудсман на Република България за временно изпълняващ длъжността председател на КЗП е определен Александър Колячев, понастоящем член на комисията. За попълване на състава на комисията е взето решение за председател да бъде определена г-жа Мая Манолова - Найденова, а правомощията на г-н Александър Колячев като председател да бъдат прекратени, като той остава член на КЗП.

Димитър Иванов е определен за председател на Държавната агенция за бежанците

Правителството прие Решение, с което освобождава Иван Иванов от длъжността председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет считано от 18 септември 2026 г. Със същото Решение за председател на ДАБ е определен Димитър Цветанов Иванов.

Прието е решение във връзка с координиране на действия между Главна дирекция „Гранична полиция“ и Бреговата охрана на Република Турция

Министерски съвет прие Решение за разрешаване влизането и пребиваването във вътрешните морски води и териториалното море на Република България, пристанище Бургас и База „Гранични полицейски кораби“ - Созопол при Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Бургас, на кораб TCSG - 312 (резервен TCSG - 303) на Командването на Бреговата охрана на Република Турция със статут на държавен кораб, в периода от 29 септември 2026 г. до 2 октомври 2026 г., във връзка с провеждането на дейност „Посещение на гранично-полицейски кораб на Турската брегова охрана в пристанища на Република България“ от Плана за двустранно сътрудничество между Главна дирекция „Гранична полиция“ и Командването на Бреговата охрана на Република Турция.
Целта на дейността „Посещение на гранично-полицейски кораб на Турската брегова охрана в пристанища на Република България“, е повишаване на ефективността на бреговата охрана чрез наблюдение на морската граница, превенция и борба с трансграничната престъпност, координиране на действия между Главна дирекция „Гранична полиция“ и Бреговата охрана на Република Турция.

Одобрен е проект на меморандум за разбирателство между външните министерства на България и Ирак

Правителството одобри днес проект на Меморандум за разбирателство за двустранни политически консултации между Министерството на външните работи на Република България и Министерството на външните работи на Република Ирак.
Документът отразява взаимното желание за създаване на механизъм за провеждане на редовни консултации, срещи и разговори с цел преглед на развитието на двустранните отношения между Република България и Република Ирак и убеждението, че българо-иракските отношения могат да бъда обогатени с нови области и форми на взаимодействие, които да обхващат икономиката, търговията, транспорта, инвестициите и други сфери от взаимен интерес.

За ратифициране се предлага споразумение между ЕС и Узбекистан

Министерският съвет на Република България прие решение, с което предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна, подписано на 24 октомври 2025 г. 
Споразумението от ново поколение - за засилено партньорство и сътрудничество, ще отмени и замести Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна, подписано на 21 юни 1996 г. и влязло в сила на 1 юли 1999 г., и ще надгради върху постиженията на предходното, като даде нова, актуална и по-амбициозна правна рамка за бъдещо партньорство в съответствие с настъпилите събития и промени както в страната, така и в регионален и глобален план.
Споразумението представлява важна стъпка към засилване на политическия и икономическия ангажимент на ЕС със страните от Централна Азия в широк спектър от области, като предоставя основата за по-ефективно двустранно взаимодействие между ЕС и Република Узбекистан. Споразумението предоставя и възможност за активизиране на отношенията между Република България и Република Узбекистан, включително по линия на свързаността Европа-Азия в различните й измерения.

Правителството одобри позицията на България за Съвет „Общи въпроси“

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовното заседание на Съвет „Общи въпроси“, което ще се проведе на 22 септември 2026 г. в Брюксел, Белгия. Министрите ще проведат политически дебат по следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) 2028-2034 г.
Съветът ще стартира подготовката на редовното заседание на Европейския съвет на 15 - 16 октомври 2026 г., като проведе дискусия по проекта на анотиран дневен ред. Министрите ще обменят мнения по хоризонталната част на седмия Годишен доклад на ЕК относно върховенството на правото в ЕС, публикуван на 17 юли 2025 г. Дневният ред на Съвета включва и преглед на общите тенденции по отношение на върховенството на правото в избрани страни кандидатки - Албания, Република Северна Македония, Сърбия и Черна гора.
В рамките на заседанието Европейската комисия ще представи основните приоритети, които се очаква да залегнат в работната й програма за 2027 г.

Правителството възложи на министъра на външните работи да подпише Конвенцията на ООН срещу киберпрестъпността

Министерският съвет одобри Конвенцията на ООН срещу киберпрестъпността и възложи на министъра на външните работи да я подпише от името на България при условие на последваща ратификация.
Конвенцията предвижда засилване на международното сътрудничество в областта на борбата с определени престъпления, извършени чрез системи за информационни и комуникационни технологии, и на обмена на доказателства в електронна форма за тежки престъпления. Става дума за престъпления като незаконен достъп, онлайн кражби и измами, изпиране на пари, онлайн престъпления срещу деца и др.
Борбата срещу киберпрестъпността е приоритет за Европейския съюз, който на 4 юни тази година се присъедини към Конвенцията след одобрение и на Европейския парламент.
Конвенцията е и в съответствие с целите на ЕС за защита на личните данни, неприкосновеността на личния живот и основните права в съответствие с чл. 16 от Договора за функционирането на ЕС и Хартата на основните права на ЕС.
Тъй като в приложното поле на Конвенцията попадат теми и въпроси, които не са изцяло от компетентност на Съюза, е необходимо да бъде подписана и ратифицирана и самостоятелно от Република България.

Отпускат се 17 387 евро за рехабилитация на военноинвалиди

Правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 17 387 евро по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 година. Със средствата ще се разплатят извършени разходи за престой и ползване на дейности и услуги в базите на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД от 58 правоимащи лица по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

Близо 8000 безработни ще работят по Националния план за действие по заетостта през 2026 г.

Около 8000 безработни ще работят по финансирани от Министерството на труда и социалната политика програми, проекти и мерки. Над 6000 души ще участват в обучения, за да придобият търсените от работодателите знания и умения и да станат по-конкурентоспособни на пазара на труда. Това предвижда Националният план за действие по заетостта през 2026 г., който беше одобрен от правителството. Заложените дейности ще се финансират с 44 993 700 евро, колкото са утвърдените средства в държавния бюджет за активна политика на пазара на труда.
В резултат от изпълнението на плана през 2026 г. се очаква коефициентът на безработица да се понижи до 3,5%, а заетостта във възрастовата група 20-64 години да достигне 77%.
Приоритети на политиката по заетостта през 2026 г. включват насърчаване на заетостта и намаляване на безработицата, включително сред неравнопоставените групи на пазара на труда. Важен акцент е повишаването на качеството на работната сила в контекста на дигитализацията на икономиката и справедливия преход към климатична неутралност.
През 2026 г. приоритетните целеви групи на държавната политика на пазара на труда ще бъдат младежите до 29 години, които не работят и не учат, и безработните хора с трайни увреждания. Активно ще се работи за включване в обучения и заетост и на безработни над 55- годишна възраст, с основно и по-ниско образование, без професионална квалификация, както и на хора, които са без работа от повече от 12 месеца.
Трудовите възнаграждения на включените в субсидирана заетост на пълен работен ден ще бъдат съобразени с минималната работна заплата и ще бъдат увеличени от 550,66 на 620,20 евро. Ще се повишат и заплатите на младежите, включени в програма „Старт на кариерата“ (от 649,34 на 732 евро); на младежките и ромските медиатори (от 672,35 на 758 евро); на психолозите и мениджърите на случай, работещи по Национална програма „Активиране на неактивни лица“ (от 756,71 на 853 евро).
По проект „Красива България” ще се осигури заетост в областта на строителството на 300 души.

Линията на бедност ще е 443 евро през 2027 г.

Линията на бедност ще е 443 евро през 2027 г., реши правителството. Стойността й ще се повиши с 52.37 евро, или с 13,4% в сравнение с 2026 г. С увеличаването й ще нараснат обвързаните с нейната стойност социални помощи и финансова подкрепа, изплащани по Закона за социално подпомагане, Закона за хората с увреждания и Закона за закрила на детето. Повишаването на линията на бедност ще подобри и социалната закрила за уязвимите групи, тъй като по-голям брой хора и семейства в нужда ще получават подкрепа от държавата.

Одобрен е План за 2026 г. за изпълнението на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България

Правителството одобри План за 2026 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 - 2030 г.). Документът включва актуални мерки за насърчаване на раждаемостта чрез създаване на благоприятна среда за отглеждането и възпитанието на деца, подобряване на репродуктивното и общото здравословно състояние на населението и за намаляване на смъртността.
Планът съдържа и дейности за насърчаване на заетостта, намаляване на бедността, адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението, както и за създаване на условия за равен достъп до качествено предучилищно и училищно образование. Мерките са насочени към благоприятно повлияване на основните демографски показатели и към развитието на качеството на човешките ресурси.

Правителството инвестира над 14 млн. евро в обновяване и разширяване на училища, детски градини и студентски общежития

Над 14 млн. евро бяха отпуснати от правителството за изграждане и ремонт на училища, детски ясли и градини, за създаване на спортни площадки и физкултурни салони, както и за обновяване на студентски общежития. Дейностите се реализират по три програми на Министерството на образованието и науката с национално финансиране. 
Близо 5 млн. евро бяха одобрени по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2024 - 2027 г. С финансирането ще бъдат подкрепени 22 проекта в училища и детски градини в различни области на страната. Средствата се предоставят както за реконструкция и разширяване на съществуващи сгради, така и за изграждане на изцяло нови филиали, корпуси и обекти. До момента по програмата са изплатени почти 31 млн. евро, като 6 от проектите са изцяло готови, а 76 продължават да се изпълняват.
Над 5,7 млн. евро се предоставят по Програмата за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища 2024 - 2027 г. Средствата се предоставят за обновяване и изграждане на 58 спортни площадки и физкултурни салони, с които да се модернизира спортната база и да се подобри физическата активност на децата. Финансирането отново се използва както за основен ремонт на съществуващи обекти, така и за преустройство и създаване на изцяло нови спортни пространства. Изплатените до момента средства по програмата са над 88 млн. евро, като вече са завършени 69 физкултурни салона и 245 спортни площадки. Мярката ще обхване общо 550 проекта.
По програмата за студентските общежития се осигуряват над 4 млн. евро за ремонт на 9 общежития. Така в тях ще се създадат модерни и благоприятни условия за студентите чрез саниране, обновяване и обзавеждане. До момента по програмата са изплатени над 51 млн. евро, като 8 от проектите вече са завършени, а 32 в момента се изпълняват.
Отпуснатите от правителството средства се предоставят за вече отчетени разходи и дейности. 

Кабинетът одобри промени в таксите за обучение в две висши училища

Техническият университет в София ще може да обучава чуждестранни студенти и докторанти в специалност „Електротехника, електроника и автоматика“. Това става възможно, след като Министерският съвет одобри промени в таксите за обучение в две висши училища за учебната 2026/2027 г. по предложение на ректора на Техническия университет и министъра на отбраната.
Чуждестранните бакалаври, които ще се обучават редовно в специалност „Електротехника, електроника и автоматика“ в Техническия университет в София, ще заплащат такса в размер на 4730 евро, а тези в задочна форма - 1800 евро. Същите размери са предвидени и за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“. По предложение на Техническия университет се актуализират и таксите за обучение на чуждестранните докторанти по математика, информатика и компютърни науки и технически науки.
Приетите преди учебната 2026/2027 г. докторанти, които вече се обучават в направление технически науки и сигурност във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ - Варна, ще продължат да заплащат семестриални такси в размер на 358 евро. Таксата за обучение на бакалаври в задочна форма в специалност „Електрообзавеждане на кораба“ ще бъде 880 евро.

43 млн. евро за възстановяване на преходните остатъци на държавните образователни институции

Правителството отпусна 43 182 088 евро допълнително на държавни институции в системата на предучилищното и училищното образование с делегиран бюджет. Със средствата се възстановяват преходните им остатъци от 2025 г. за сметка на средствата за образование в държавния бюджет за тази календарна година.
Общо 34 874 766 евро от средствата са за институциите към Министерството на образованието и науката, 7 079 784 евро са за училищата към Министерството на културата, а останалите 1 227 538 евро са за училищата към Министерството на младежта и спорта.
Преходните остатъци включват целеви средства за изпълнение на национални програми за развитие на образованието, капиталови разходи, както и остатъци от средства за издръжка на дейностите за възпитание и обучение на деца и ученици и за подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие.

Министерският съвет прие Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2026-2030 г.

Правителството прие Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2026-2030 г. Тя съдържа мерки за превенция на сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания, диабет и хронични белодробни болести (ХНБ). Проектът на Националната програма е разработен в съответствие с Целите за устойчиво развитие на ООН, Глобалната стратегия на Световната здравна организация (СЗО) за превенция и контрол на ХНБ, както и рамките на Европейския регионален план за действие.
По експертна оценка на СЗО, хроничните незаразни болести (ХНБ) продължават да бъдат водеща причина за смъртност и инвалидизация в световен мащаб, отнемайки живота на приблизително 43 милиона души годишно. Прогнозите сочат, че до 2030 г. броят на починалите от ХНБ ще достигне 50 милиона годишно.
Стратегическа цел на Програмата е подобряване на здравното състояние на населението чрез намаляване на преждевременната смъртност, заболеваемостта и дългосрочните последици от водещите хронични незаразни болести, чрез укрепване на превенцията и междусекторната координация.
Предвижда се през петте години на изпълнението на Програмата да се достигне намаляване с 1% до 5 % на смъртността от исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, хронична обструктивна белодробна болест и диабет тип 2.
Наред с това се цели и намаляване до 5 % разпространението на рисковите за здравето фактори сред населението над 15 г. - тютюнопушенето, консумацията на алкохол, ниската физическа активност и наднорменото тегло и затлъстяването.

Одобрена е позицията на България по дело пред Съда на Европейския съюз

Министерският съвет прие решение за одобряване на позицията на Република България по дело С-546/26, Министър на здравеопазването пред Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд по административно дело № 11030/2025 г. по описа на ВАС; касационни жалбоподатели: министър на здравеопазването, РВ, ИУ, и за изразяване на съгласие да бъдат осъществени всички процесуални действия по осигуряване защитата на правата и интересите на Република България пред Съда на Европейския съюз.
Посоченото административно дело пред ВАС е образувано по две касационни жалби - на министъра на здравеопазването и на FB и NY, против решение № 7620/09.07.2025 г., с което първоинстанционен състав на ВАС по адм. д. № 1729/2025 г. е отменил разпоредби от Наредба № Н-6 от 21.12.2022 г. за функционирането на Националната здравноинформационна система, издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 103 от 24 декември 2022 г.. изм. и доп., бр. 57 от 5.07.2024 г.) и е отхвърлил жалбата на РВ и ИУ срещу останалите разпоредби от Наредбата (същата е оспорена в цялост).
Главното производство пред ВАС е образувано по жалби на РВ и ИУ, които твърдят, че чрез Националната здравноинформационна система се събират, съхраняват и обработват данни относно тяхното здравословно състояние, представляващи специални категории лични данни по смисъла на чл. 9 от ОРЗД без те да са предоставили изрично съгласие за това обработване и без тяхното знание.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД) във връзка с разпоредби от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата).
Поставените въпроси са от значение за Република България, тъй като във всеки  един момент институциите се стремят към правилно тълкуване и прилагане на общностното право.
С балансирана позиция България защитава тезата, че в националното право по темата са въведени разпоредби, придържащи се към международните и европейски правни норми.

Превалутират се минималните застрахователни суми в евро в Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството

Превалутират се минималните застрахователни суми в евро в Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. За целта правителството прие проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, приета с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 17 от 2004 г.). По този начин тя се привежда в съответствие с изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България. Превалутирането е извършено, като размерът на минималните застрахователни суми в лева е разделен на официалния валутен курс - 1,95583 лв. за евро, а получената стойност е закръглена до втория знак след десетичната запетая, съгласно математическото правило.
Премахва се и несъответствието в нормативната уредба между чл. 2, ал. 1, т. 5 и чл. 5, ал. 6 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството и чл. 142, -ал. 10 от Закона за устройство на територията. Лицата, упражняващи технически контрол по част „Конструктивна“, ще сключват застраховка и за строежите от първа и втора категория по Закона за устройство на територията.

Община Пирдоп получава безвъзмездно собствеността над къща-музей „Никола Пушкаров“

Правителството взе решение да прехвърли безвъзмездно правото на собственост върху имот - частна държавна собственост, на Община Пирдоп. Имотът представлява къща-музей „Никола Пушкаров“ (терен и сграда) в град Пирдоп, като сградата е с паянтова конструкция и в лошо техническо състояние. 
Общината има желание съвместно с Министерството на културата да извършат необходимите ремонтно- възстановителни и консервационни мероприятия по сградата и да поддържат имота в добро състояние. По този начин ще се осигури опазване на културно-историческото богатство на общината, при съобразяване със законодателството и правилата в областта на държавните помощи.

Правителството прие програмата за подкрепа на небитови крайни клиенти за периода 1 септември 2026 г. - 30 юни 2027 г.

Министерският съвет прие Програмата за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия и на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа енергия, потребена за технологични разходи, за периода от 1 септември 2026 г. до 30 юни 2027 г.
Програмата предвижда прилагане на автоматизиран компенсационен механизъм в условията на волатилност на цените на електрическата енергия в региона на Югоизточна Европа и има съществено значение за конкурентоспособността на българската икономика.
Компенсацията ще се изчислява на база разликата между средната цена на базовия сегмент „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса за периода 1 септември 2026 г. - 30 юни 2027 г. и базовата стойност от 122,71 евро/MWh, без ДДС. Максималният размер на компенсацията е до 80% от разликата. Конкретният процент ще бъде определен от Министерския съвет след приключване на 10-месечния период, съобразно наличните средства във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
Подкрепата ще се предоставя чрез търговците на електрическа енергия, доставчиците от последна инстанция, производителите, които продават електрическа енергия директно на небитови крайни клиенти, както и оператора на организирания пазар на електрическа енергия - чрез доставчика, с който съответният клиент има договор за доставка.
Програмата обхваща и операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи по отношение на разходите за закупуване на количествата електрическа енергия, потребена за технологични разходи. Компенсирането на тези разходи ограничава необходимостта от увеличение на цените на мрежовите услуги за всички крайни клиенти, включително домакинствата.
Индикативният бюджет на програмата е до 140 млн. евро за електрическата енергия, потребена през периода на подпомагане. Компенсациите ще се изплащат еднократно след изтичането на 10-месечния период и до изчерпване на предвидения бюджет или на наличните средства във Фонд „Сигурност на електроенергийната система” - което от условията настъпи първо.
По програмата няма да бъдат подпомагани небитови крайни клиенти, получаващи компенсации по други приети от Министерския съвет програми с припокриващ се период.

България ще сезира Общия съд на ЕС за 378 000 евро от периодична санкция по дело С-206/23

Министерският съвет одобри позицията на Република България за сезиране на Общия съд на Европейския съюз относно част от периодичната имуществена санкция, наложена с решение от 22 януари 2026 г. на Съда на ЕС. Тя е по дело С-206/23, свързано с транспонирането на Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Съдът на ЕС е определил санкция от 9000 евро на ден при продължаващо неизпълнение. На 14 август 2026 г. България е платила 486 000 евро за периода от 22 януари до 16 март 2026 г.
България поддържа, че е изпълнила задълженията си по транспониране на директивата в цялост на 3 февруари 2026 г. и поради това счита, че санкция се дължи само за периода от 22 януари до 2 февруари 2026 г. - общо 108 000 евро. Позицията на страната е, че за останалите 42 дни, от 3 февруари до 16 март 2026 г., не е налице неизпълнение и съответно 378 000 евро са недължимо платени. България ще поиска от Общия съд на ЕС частично да отмени поканата за плащане за този период и Европейската комисия да възстанови сумата от 378 000 евро, заедно със законната лихва.
Позицията е разгледана и одобрена от Съвета по европейските въпроси на 14 септември 2026 г. С решението си Министерският съвет дава съгласие България да сезира Общия съд на ЕС и да бъдат предприети необходимите процесуални действия за защита на правата и интересите на страната по делото.

Национална компания „Железопътна инфраструктура“ получава имоти за управление

Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на два имота - публична държавна собственост. Имотите се намират на територията на село Маноле, община Марица, област Пловдив. Това ще позволи реализацията на обект с национално значение „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив - Бургас, Фаза 2“, Позиция 2: „Премахване на прелезите и изграждане на надлези/подлези за ж .п. участък Пловдив - Бургас“.

Правителството определи нов срок за доклада на „Български пощи“ за разходите по обмяната на левове в евро

Министерският съвет прие решение за промяна на срока, в който „Български пощи“ ЕАД трябва да представи доклада за направените разходи по услугата за обмяна на левове в евро чрез пощенските станции в страната.
Срокът е определен до 31 май 2027 г., за да се използват окончателните и одитирани счетоводни данни за 2026 г. Финансовата информация на дружеството се одитира през следващата година, което прави невъзможно изготвянето на коректен доклад преди приключването на одита. Така се гарантира, че определянето на компенсацията за извършената услуга ще бъде извършено върху напълно проверена и надеждна информация, в съответствие с европейските правила за държавна помощ.
Решението не води до въздействие върху държавния бюджет и не изисква допълнителни разходи или трансфери.

Правителството предлага за ратифициране Конвенцията за Бюрото на Европейската конференция за гражданска авиация

Правителството предлага на Народното събрание да бъде ратифицирана Конвенцията за Бюрото на Европейската конференция за гражданска авиация (ЕСАС). Документът урежда правния статут на организацията.
В Конвенцията са разписани функциите и задълженията на новата структура, както и сътрудничеството с Европейския съюз и с други международни организации.

Българската позиция за неформалния Съвет на министрите на транспорта подкрепя стратегическо развитие на сектора

Министерски съвет одобри българската позиция за неформалното заседание на Съвета на министрите на транспорта на държавите членки на Европейския съюз. Форумът ще се проведе на 21 септември 2026 г. в гр. Дъблин, Ирландия.
Министрите на транспорта на ЕС ще обменят мнения за стратегическо значение за развитието на транспорта и за използване на технологичното развитие за подобряване на пътната безопасност.
България ще изрази подкрепа на координираните усилия на държавите членки и Европейската комисия за изграждане на подход „Единна система“ в рамките на Европейския съюз, с цел пълноценното използване на потенциала на свързаните и автономни превозни средства за повишаване на пътната безопасност. Ще бъде отчетено, че насърчаваме приемането на хармонизирани правила и технически изисквания за системите на автоматизираните превозни средства, които да гарантират, че тяхното функциониране е безопасно, предвидимо и надеждно във всички държави членки.
България ще подкрепи и координирани мерки за запазване на европейската транспортна свързаност и за поддържане на конкурентоспособността на международния пазар. Страната ни застава зад мнението, че са необходими мащабни инвестиции в чисти технологии за декарбонизация на транспорта и намаляване на външните енергийни зависимости, което следва да се разглежда и като въпрос на сигурност. Необходимо е осигуряването на подходящи стимули, инициативи и програми за подкрепа, съобразени със спецификата на отделните държави членки на ЕС.

Министерският съвет одобри 3,4 милиона евро за археологически проучвания, сектор „Култура“ и честванията по повод 150-годишнината от Априлското въстание

Министерският съвет одобри допълнителни разходи и трансфери по бюджета на Министерството на културата и по бюджетите на общините за 2026 г. в общ размер на 3 492 672 евро, осигурени за сметка на централния бюджет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.
От тях 1 732 385 евро са предназначени за финансиране на програми на Националния фонд „Култура“ за държавни, общински и частни културни организации, а 921 000 евро се отпускат за теренни археологически проучвания и консервация на обектите Плиска, Аполония Понтика (остров Св. Кирик и Юлита), Калиакра, Трапезица, Никополис ад Иструм, тракийското селище при с. Васил Левски и Петрич кале.
С постановлението се предоставят и 839 287 евро под формата на целеви трансфери към общините Батак, Брацигово, Карлово, Копривщица, Панагюрище, Перущица, Стрелча, Лесичово, Златица и Козлодуй за финансиране на събития, свързани с националните чествания по повод 150-годишнината от Априлското въстание. Изпълнението на акта е възложено на министъра на културата и на кметовете на съответните общини.

Министерският съвет одобри трансфер от 10 млн. евро за Българската национална телевизия за 2026 г.

Министерският съвет прие постановление, с което одобри допълнителен трансфер в размер на 10 млн. евро по бюджета на Българската национална телевизия за 2026 г.
С предоставените средства ще бъдат покрити просрочените задължения за електронни съобщителни услуги за пренос и разпространение на програмите на Българската национална телевизия чрез наземно цифрово радиоразпръскване. Това ще гарантира непрекъснатост на разпространението на програмите на телевизията и за изпълнение на задълженията й на национален обществен доставчик на аудиовизуални медийни услуги.
Средствата са за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2026 г.

Български олимпийски комитет получава за безвъзмездно ползване за срок от 10 години имот - частна държавна собственост в гр. София

Правителството взе решение да учреди по реда на чл. 56, ал. 2 от Закона за държавната собственост безвъзмездно право на ползване на Българския олимпийски комитет (БОК) върху имот - частна държавна собственост. Той се намира на ул. „Васил Левски“ № 77 и е включен в капитала на Агенция дипломатически имоти в страната ЕООД (АДИС ЕООД), но с отпаднала за него необходимост. Имотът е необходим на БОК за осигуряване и оптимизация на работния процес на комитета и реализацията на неговите цели и международни ангажименти.
С правителственото решение едновременно се намалява и увеличава капитала на АДИС ЕООД, като с учреденото безвъзмездно право на ползване върху имота на ул. „Васил Левски“ № 77 на БОК капиталът на дружеството се намалява, а дружеството става собственик на поземлен имот ведно с построените в него сгради, находящ се в гр. София, ул. „Кракра“ № 10.
АДИС ЕООД е със 100 % държавно участие, в което правата на държавата като едноличен собственик на капитала на дружеството се упражняват от министъра на външните работи.

Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
С предложеното изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства се цели в националното законодателство да се регламентират редът и условията за извършване на трансграничното наблюдение от територията на Република България на територията на друга държава, както за случаите на предварително дадено разрешение на чужд компетентен орган, така и за спешните случаи на преминаване на границата на друга държава; легитимните органи, които имат право да искат продължаване на трансгранично наблюдение на територията на друга държава в зависимост от това дали наблюдението продължава на територията на държава, страна по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген или на територията на държава, която не е страна по Споразумението от Шенген; структурите, които прилагат трансграничното наблюдение, и техните правомощия.
Ще бъде извършена децентрализация на органите, които имат право да се произнасят по входящи молби за правна помощ. За молби от държави, които не са страни по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, ще бъде запазена компетентността на Върховната касационна прокуратура за произнасяне по молбите и съответно на Софийски градски съд за даване на разрешение за продължаване на трансграничното наблюдение на територията на страната. 

Правителството прие промени в Закона за водите

Правителството прие промени в Закона за водите. Новите текстове целят ясно разграничаване на функциите по управление на водите от функциите по контрола за спазването на законодателството в областта на водите.
Основната цел на законопроекта е изграждането на ясен и устойчив институционален модел, при който Басейновите дирекции управляват водите на басейнов принцип, осъществяват стратегическото планиране, разработват програмите за мониторинг и оценяват състоянието на водните тела, управляват и разпределят водните ресурси, разработват и прилагат плановете за управление и издават разрешителните по Закона за водите. Регионалните инспекции по околната среда и водите осъществяват контрол по Закона за водите като част от общия териториален контрол по законодателството в областта на околната среда.
По този начин басейновите дирекции се концентрират върху основната си функция, произтичаща от Рамковата директива за водите - интегрирано управление на водите в рамките на районите за басейново управление. Това ще позволи експертният им капацитет да бъде насочен към оценката на състоянието и управлението на водните ресурси, разработването и изпълнението на плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения, морска стратегия, програмите от мерки, предоставяне на административни услуги и постигането на екологичните цели за водните тела.
Във връзка с подобряване на регулаторната политика на страната в изпълнение на мерки №160 и №161 от Плана за намаляване на административната тежест (приет с Решение №233/29.03.2024 г. на Министерския съвет), са направени и редакционни промени - заменени са понятията „молба“ със „заявление“ и „молители“ със „заявители“.