Нови изследвания показват рисковете за здравето от употребата на алкохол

В продължение на години редица изследвания създаваха впечатлението, че умерената консумация на алкохол може да намалява риска от деменция. По-нови научни данни обаче поставят този предполагаем защитен ефект под сериозно съмнение, пише „Ню Йорк Таймс“.
Проучване, публикувано през 2003 г. в Journal of the American Medical Association, установява, че употребата на две или повече алкохолни напитки дневно е свързана с 22% по-висок риск от деменция. При хората, които консумират по-малки количества, е отчетен до 54% по-нисък риск в сравнение с пълните въздържатели.
Това и други наблюдателни изследвания очертават т.нар. J-образна зависимост – при която непиещите и хората с висока консумация изглеждат с по-висок риск, а умерените потребители – с по-нисък.
Според проф. Кристин Яфе от Калифорнийския университет в Сан Франциско тази зависимост се е наблюдавала в множество изследвания. По-новите анализи обаче показват, че предполагаемата полза от умерената консумация може да е резултат от други фактори.
Защо умереното пиене може да изглежда полезно
Учените все по-често допускат, че отчетената в някои проучвания полза не се дължи на самия алкохол.
Хората, които употребяват умерени количества, често имат по-висок социално-икономически статус, повече години образование, по-добър достъп до здравеопазване и като цяло по-добро здравословно състояние.
В същото време сред въздържателите могат да попаднат хора, които са спрели алкохола заради заболяване или ранни признаци на когнитивен спад. Това може да изкриви резултатите и да създаде впечатление, че умереното пиене предпазва мозъка.

Как алкохолът уврежда мозъка
Доказателствата, че продължителната прекомерна употреба на алкохол уврежда мозъка и повишава риска от деменция, продължават да се натрупват.
Лабораторни изследвания показват, че алкохолът може да предизвиква оксидативен стрес и да нарушава работата на имунната система в мозъка, което води до възпалителни процеси. И възпалението, и оксидативният стрес се свързват с развитието на деменция.
Алкохолът може да влияе върху мозъка и косвено. При хората, които употребяват големи количества, рискът от високо кръвно налягане и инсулт е по-висок. Увреждането на кръвоносните съдове е сред основните фактори за развитието на съдова деменция.
Прекомерната употреба често се съчетава и с други рискови фактори като тютюнопушене и нездравословно хранене.
При някои хора с тежко разстройство, свързано с употребата на алкохол, може да се развие и синдромът на Вернике–Корсаков – сериозно мозъчно заболяване, свързано с увреждане на мозъка и тежък недостиг на витамин В1, или тиамин.

Има ли риск и при по-малки количества?
При умерената консумация все още няма пълна яснота кога започват неблагоприятните ефекти и какво е тяхното клинично значение.
Британско проучване от 2022 г., обхванало 36 678 души на средна и по-висока възраст, установява връзка между употребата на алкохол и по-малкия обем на сивото и бялото мозъчно вещество.
Средната консумация на осем напитки седмично е била свързана с малко по-малък мозъчен обем в сравнение с четири напитки седмично. Колкото повече алкохол са употребявали участниците, толкова по-изразена е била наблюдаваната зависимост.
Специалистите обаче подчертават, че по-малкият мозъчен обем не означава автоматично по-ниски познавателни способности. Няма и категорично доказателство, че умерените количества алкохол непосредствено унищожават неврони.
Други изследвания все пак откриват връзка между сравнително ниската консумация и влошаването на определени когнитивни функции. Британско проучване, проследило участници в продължение на 30 години, установява по-голям спад в езиковите способности дори при хора, употребяващи около четири напитки седмично, в сравнение с въздържателите.

Генетичните изследвания променят картината
Ново проучване използва генетични характеристики, свързани с вероятността човек да консумира повече или по-малко алкохол.
Когато учените анализират единствено декларираните от участниците навици, отново се появява традиционната J-образна зависимост. Генетичният анализ обаче показва различна картина – рискът от деменция се увеличава паралелно с предполагаемата консумация на алкохол.
Изследователите не откриват доказателства, че алкохолът има защитен ефект при ниски нива на употреба. Според резултатите предполагаемите ползи от умереното пиене може да се дължат на други фактори или на това, че хората в ранните стадии на деменция постепенно намаляват употребата си.
Учените все още не са определили точното количество, при което започва увреждането, и продължават да изследват връзката между малките дози алкохол и когнитивното здраве.
Наличните данни обаче не дават основание човек да започва да употребява алкохол с цел да се предпази от деменция. Общата посока на съвременните изследвания е, че по-ниската консумация е свързана с по-малък потенциален риск за здравето.