България посреща останките на цар Самуил

България посреща тленните останки на цар Самуил с държавна церемония днес на площад "Княз Александър I" в София, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. Те ще бъдат предадени на българската държава повече от хиляда години след смъртта на един от най-прочутите средновековни владетели на България - цар Самуил (997-1014 г.)
Предаването на тленните останки ще се състои на официална церемония в Музея на византийската култура в Солун, в присъствието на премиера Румен Радев и на гръцкия му колега Кириакос Мицотакис. В България ще бъдат прибрани с военно-транспортен самолет "Спартан", който ще бъде ескортиран от две двойки изтребители МиГ-29 и F-16. По план формацията ще прелети над площад "Княз Александър I" около 12:30 ч. От столичното летище "Васил Левски" до площада тленните останки ще бъдат пренесени от военнослужещи.
На церемонията ще присъства президентът Илияна Йотова, а премиерът ще произнесе слово. При изпълнението на химна на България ще отекнат 21 артилерийски салюта. Церемонията ще продължи с шествие до църквата "Света София", където гражданите ще имат възможност да отдадат почит пред тленните останки и ще бъде отслужен трисагий.

Организация
Около 750 служители на МВР ще бъдат ангажирани с охраната и осигуряването на обществения ред в София по време на церемонията, съобщиха от столичната полиция.
Около 10:00 ч. поетапно ще бъде ограничено движението по бул. "Цар Освободител" в участъка между улиците "Дунав" и "Раковски". Ще бъдат обособени две зони. В първата ще се състои официалната част, като достъпът ще бъде контролиран от полицейски служители. Във втората зона ще бъдат допускани граждани след избирателна проверка на определени места. Няма да бъдат допускани хора с вещи и предмети, които могат да застрашат живота и здравето на присъстващите, сред които стъклени бутилки, метални палки и други забранени предмети.
Около 12:00 ч., в зависимост от хода на събитието и пристигането на самолета с тленните останки, ще бъде ограничено движението по маршрут от летище "Васил Левски", по ул. "Мими Балканска", бул. "Брюксел", бул. "Цариградско шосе", бул. "Цар Освободител" и ул. "Раковски". Движението се очаква да бъде възстановено най-късно около 13:30 ч., с изключение на участъка на бул. "Цар Освободител" между ул. "Раковски" и бул. "Дондуков".
Шествието с тленните останки ще премине по бул. "Цар Освободител", наляво по "Раковски", надясно по ул. "Оборище", наляво по ул. "Париж" и ще влезе през входа на храм "Света София". Гражданите няма да могат да се движат заедно със шествието по пътното платно, но ще могат да се придвижват по тротоарите.
От Столична община съобщиха, че от 12:00 часа до отпадане на необходимостта и по преценка на отдел „Пътна полиция“ при СДВР се забраняват влизането и движението на пътни превозни средства в двете посоки по редица улици и булеварди в централната част на София.
Ограниченията ще обхванат ул. „Мими Балканска“ между ул. „Източна тангента“ и бул. „Брюксел“, бул. „Брюксел“ между ул. „Мими Балканска“ и бул. „Цариградско шосе“, както и бул. „Цариградско шосе“ между бул. „Брюксел“ и бул. „Васил Левски“. Ще бъде ограничено движението и по бул. „Цар Освободител“ между бул. „Васил Левски“ и бул. „Княз Александър Дондуков“.
Временната организация включва също улиците „Леге“, „Княз Александър I“, „Дякон Игнатий“, „Георги Бенковски“, „6-ти септември“, „Цар Шишман“, „15-ти ноември“, „Оборище“, „Московска“, „Георги С. Раковски“, „Дунав“ и „11-ти август“ в посочените от Столичната община участъци.
От 12:00 часа се разрешава престоят и паркирането на автобусите, превозващи участниците в мероприятието, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ в участъка от бул. „Тодор Александров“ до ул. „Пиротска“, само на разрешените за това места.
От 13:50 часа до 14:20 часа се забранява влизането и движението на пътни превозни средства в двете посоки по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в участъка от пл. „Орлов мост“ до ул. „Ген. Гурко“, допълват от Столична община. 

История
Самуил е български владетел от края на 10-и и началото на 11-и век, управлявал като цар в периода от 997 г. до 1014 г. Той е една от най-значимите личности в последния период на Първото българско царство. Първият владетел е от династията на Комитопулите, посочва БТА.
Самуил е роден около 950–960 г. Той е най-малкият син на комит Никола и съпругата му Рипсимия. Самуил има трима братя - комитопулите Давид, Мойсей и Арон.
След смъртта на цар Петър през 970 г., Самуил управлява България съвместно с тримата си братя. При завръщането на цар Борис Втори (970-971) от Цариград четиримата братя признават властта му. След като Византия завзема Североизточна България и цар Борис Втори е отведен в плен през 971 г., братята застават отново начело на свободните български територии на запад от река Искър. При установеното четиривластие Самуил управлява най-северната част на държавата с център Видин. През 976 г. активно участва при отхвърлянето на византийската власт. Воюва в земите на север от Стара планина. След смъртта на братята си Давид и Мойсей Самуил застава начело на българската държава. През 977 г. той приема във Видин избягалия от Византия Роман, син на цар Петър, признава го за законен български цар и става негов пръв пълководец. Столицата на държавата е преместена в Скопие.
В периода 977-983 г. под ръководството на Самуил българските войски овладяват Тесалия и превземат град Лариса след тригодишна обсада. На 17 август 986 г. армията, командвана от Самуил, разгромява нахлулите в България византийски войски в прохода Траянови врата. В сражението участват брат му Арон и Роман, синът на цар Петър. Византийските войски са разгромени, а император Василий Втори се спасява, като бяга във Филипопол (Пловдив). Разказите на хронисти представят бягството му като толкова паническо, че императорската палатка и знаците на императорското достойнство са изоставени и завладени от българите. Победата при Траянови врата укрепва увереността на Самуил във възможностите на неговата войска и стабилизира позицията му на водач на българския народ. 
През 991 г. Самуил отново води военни действия с Византия, при които цар Роман е пленен. През 996 г. предприема поход до Термопилите, но на връщане е разбит при река Сперхей. След смъртта на цар Роман през 997 г. поради липса на преки наследници от Симеоновия род за цар е избран Самуил. Вероятно по това време той премества столицата в Преспа, а по-късно в Охрид. 
Управлението на цар Самуил е свързано с продължителната борба за запазване на българската държавност срещу Византийската империя. В продължение на цялото му управление, което е почти 20 години, той удържа атаките на византийския император Василий Втори и дори му нанася сериозни поражения. 
През 998 г. с цел да предотврати използването на сърбите като съюзници на Византия в българския тил, цар Самуил напада Сръбското княжество, подчинява областите Зета, Дукла и Требине и пленява сръбския княз Иван-Владимир. В резултат на успешна дипломатическа дейност цар Самуил получава признание на короната си от папския престол, сключва съюз с Унгария и оженва сина си Гаврил-Радомир за дъщерята на унгарския крал Геза, омъжва дъщеря си Косара за княз Иван-Владимир, когото връща за управител на Зета, и дъщеря си Мирослава за пленения византийски военачалник Ашот Таронит, когото изпраща за управител на Драч. 
От началото на 11-и век българо-византийските отношения се изострят. През 1001 г. Византия завладява повторно Североизточна България, а през 1002 г. – Тесалия. През 1003–1004 г. византийските войски обсаждат и превземат Видин. За да ги отклони, цар Самуил предприема поход в Източна Тракия и овладява Одрин. Византийският император Василий Втори успява да превземе Скопие, но при Перник е отблъснат с тежки загуби. Цар Самуил предприема два похода против Солун. Военните действия продължават до 1013 г., без да се стигне до решителни сражения.
За да спре настъплението на Византия, армията на цар Самуил издига в клисурата между планините Беласица и Огражден - днешното село Ключ, до Петрич, широка дема (стена преграда). На 29 юли 1014 г. византийците успяват да я заобиколят и да нападнат българите в гръб в северното подножие на планина Беласица и цар Самуил е принуден да отстъпи. Заловените в плен около 14 000 български войници по нареждане на император Василий Втори са ослепени, като на всеки 100 души е оставен по един с едно око за водач, и изпратени при българския цар. За своята жестокост Василий Втори получава прозвището „българоубиец“. 
Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при с. Ключ.
През целия си живот цар Самуил остава непоколебим бранител на българската независимост, на държавността и духовното наследство, наследени от неговите предшественици - Крум, Борис и Симеон. Цар Самуил е описван от своите съвременници като ненадминат по сила и храброст, като човек, който никога не е знаел покой.
Цар Самуил е единственият български средновековен владетел, чийто гроб и тленни останки са запазени. Гробът на владетеля е открит през 1969 г. в базилика „Св. Ахил“ на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро в Гърция от гръцкия учен проф. Николаос Муцопулос. Оттогава тленните му останки се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун, а темата за връщането им в България периодично се поставя от историци, археолози и българските институции.
През декември 2003 г. за първи път кадри, заснети от български телевизионен екип на остров Св. Ахил в Малкото преспанско езеро в Северозападна Гърция, са показани в документалния филм "Островът на цар Самуил" на Горан Благоев и режисьорката Ралица Димитрова. Във филма гръцкият археолог и византолог проф. Николаос Муцопулос разказва за случайността, при която в средата на 20-и век при археологически разкопки в Преспа с негово участие е открит гробът на цар Самуил и заявява, че той е български цар, който умира през 1014 година, виждайки ослепените си войници. През 1969 г. проф. Николаос Муцопулос прави разкопки в базиликата "Св. Ахил" и открива четири саркофага, като предполага, че единият от тях е на българския цар Самуил. Антропологичните изследвания на предполагаемите кости на Самуил показват, че мъжът е бил висок около метър и шестдесет, и е починал приблизително на 70 години.
В края на 9-ти век по заповед на княз Борис Първи Покръстител на остров Св. Ахил е построен един от най-големите храмове на новопокръстена България. Век по-късно островът става любимата резиденция на цар Самуил, който издига тук своите дворци. По същото време храмът на острова се превръща в катедрала на българския патриарх, който трябва да търси спасение в западните предели на царството след завладяването на Велики Преслав от византийците. Така преспанският остров "Св. Ахил" става свидетел на най-драматичните моменти, белязали края на Първото Българско царство. Островът е уникален и с това, че тук е погребан още един български цар - Гаврил Радомир, синът на  Самуил.