Ето кога стават ясни кандидатите за български европрокурор

Министерството на правосъдието вече приема документи да участие в процедурата за подбор на български европейски прокурор. Позицията е свободна от края на юли.
Кандидатите ще са ясни на 12 октомври.
В комисията по подбор, определена от министъра на правосъдието тази седмица, участват един хабилитиран преподавател по наказателно право или наказателен процес; двама съдии от Наказателната колегия на Върховния касационен съд и двама прокурори от Върховната касационна прокуратура. Министерството на правосъдието няма да има представител, като допълнителна гаранция за независимостта на комисията, обясняват от министерството.
Кандидатите за европейски прокурор трябва да са действащи съдии, прокурори или следователи с най-малко 12 години юридически стаж, да имат практически опит във финансовите разследвания и международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, да владеят английски език минимум на ниво B2, независимостта им да е извън всякакво съмнение и да притежават необходимите качества за упражняване на функциите на европейски прокурор. Има и изискване за възрастта на кандидатите, съгласно критериите на ЕС, според които към момента на приключване на шестгодишния мандат не трябва да са навършили 70 години.
След като кандидатите минат проверка за допустимост, следва публично изслушване, което ще се излъчва онлайн на сайта на Висшия съдебен съвет.
Накрая комисията ще се спре на три кандидати, които страната да предложи. Последна дума имат институциите на ЕС.
Мандатът на Теодора Георгиева, която беше представител на България в Колегията на европейската прокуратура, макар и да беше отстранена в последната година и половина заради дисциплинарно производство, изтече на 28 юли. 
В последните си дни правителството на Росен Желязков прие решение да прати за одобрение трима претенденти - Димитър Беличев, Михаела Райдовска и Пламен Петков. През април обаче служебното правителство оттегли номинациите на тримата. Служебният правосъден министър Андрей Янкулов обясни тогава рестартирането на процедурата с това, че "тя страда от доста сериозни дефицити" - независимостта и политическият неутралитет на изборната комисия са под въпрос. Освен това процедурата е преминала по правила, които не могат да се квалифицират като обективни предварително ясни и прозрачни.
Тримата обжалваха и спечелиха на първа инстанция във ВАС. Междувременно правителството на Румен Радев отмени решението на кабинета Желязков и върна процедурата на стартова позиция.