Бомбоубежищата в Киев са в окаяно състояние

През нощта на 1 август Олена Рожнятивска и 18-годишната ѝ дъщеря Катерина се  втурнаха към бомбоубежище, докато балистични ракети поразяваха Киев по време на една от масираните руски атаки. Те загинаха, преди да успеят да се скрият в подземното убежище, заедно с още петима души в квартал "Дарницки“ същата нощ.
"Дори не успях да изляза от спалнята, когато избухна този ужасен взрив“, спомня си Раиса, 70-годишна жителка на "Дарницки“, която не желае да разкрива самоличността си. "Всичките ми прозорци изхвърчаха навътре в апартамента - рамки и всичко останало.“
Тя успя да стигне до коридора, преди да чуе това, което описа като ужасен писък от двора долу. Първоначално си помисли, че самата сграда се срутва. Когато излезе на улицата, видя Олена и Катерина да лежат на пътното платно.
"Навсякъде цареше страх, bеше истински ад", разказва жената.
По думите ѝ, от дома ѝ до убежището, което обикновено използва, се стига за около 10-15 минути.
"Това е дълго време, тъй като балистичните ракети достигат целта си за две минути“, казва Раиса.
Наред с масираните ракетни удари, Русия използва и рояци реактивни ударни дронове в рамките на нова кампания срещу Киев. Тези дронове се насочват към бензиностанции и други обекти на гражданската инфраструктура около града, като държат столицата под тревога за въздушно нападение с часове.
За жителите на столицата, живеещи в условия на постоянни въздушни атаки, достъпът до убежища и тяхната наличност са от критично значение. Въпреки това, повече от четири години след началото на пълномащабното руско нахлуване, мрежата от убежища в града не отговаря на нуждите на хората.
Средства за убежища
Градската управа на Киев отпуска средства за убежищата, но десетте районни държавни администрации в столицата отговарят за изпълнението на своята част от дейностите по изграждането и ремонта им.
Районните администрации обаче не са пряко подчинени на кмета. Техните ръководители се назначават и освобождават от президента по предложение на Министерския съвет.
Отделните собственици и лицата, отговорни за стопанисването на обектите, също имат задължения по поддръжката на някои от съоръженията в мрежата.
"Отговорността е преди всичко на кмета на Киев, на Киевския градски съвет, който гласува бюджета, и на ръководителите на районите“, казва Роман Гришчук, член на украинската парламентарна група "Слуга на народа“.
Недостатъчен брой убежища
Към момента мрежата от убежища за гражданска защита в Киев обхваща 4385 обекта, сочат данни, предоставени на изданието Kyiv Independent от Киевската градска държавна администрация (KMDA).
Олга Алтунина, която по това време оглавяваше Съвета за вътрешно разселени лица към KMDA, направи през 2025 г. оценка, че в столицата живеят около 3,7 милиона души. Изчисленията се базираха на данни за трафика от мобилните оператори и на информация за броя на вътрешно разселените лица. Тя отбеляза, че последната официална статистическа оценка е от 2014 г. и посочва население на Киев от 2,8 милиона души, което затруднява точното определяне на настоящия брой на жителите след години на война и миграционни процеси.
Близо девет от всеки десет убежища се класифицират като "базови убежища“ - категория, която според украинското законодателство не се счита за защитно съоръжение за гражданска отбрана. Обикновено става дума за мазета, полусутерени и други подземни пространства, пригодени така, че хората да могат да потърсят подслон по време на атака. Те не са специално изградени защитни съоръжения и осигуряват ниско ниво на защита.
Според Киевската градска държавна администрация (KMDA) общият капацитет на мрежата - включително този на неадекватните за целта убежища – възлиза на около 2,18 милиона души, което е под 60% от приблизителния брой на населението на Киев.
Тримесечно разследване на медията Slidstvo.Info, проведено в края на 2025 г., установи, че една четвърт от обектите в официалния списък с убежища в Киев са частна собственост и са достъпни единствено за живущите в съответните сгради.
Когато медията се фокусира конкретно върху убежищата, осигуряващи по-висока степен на защита, тя идентифицира едва 77 такива обекта на територията на Киев. Общият им капацитет позволява настаняването на малко над 54 000 души - по-малко от 2% от населението на града.

Реалността в киевските убежища
"По същество единственото наистина безопасно място, което може да се нарече убежище и на което украинците се доверяват, е киевското метро. Много жители обаче просто не могат да стигнат до метрото, тъй като наблизо - на пешеходно разстояние - няма станция“, казва Гришчук.
По време на масирани атаки семейства слизат в метрото заедно с децата и домашните си любимци. Те разполагат постелки за спане, сгъваеми легла и палатки по пероните, подготвяйки се да прекарат часове под земята. При масирана ракетна атака на 30 юли над 56 000 души са потърсили убежище в станциите на киевското метро през нощта, сочат данни на метрополитена.
Само 46 от общо 52-те станции в града могат да служат за убежища.
"А по време на най-тежките атаки виждаме, че понякога дори няма достатъчно място“, отбелязва Гришчук.
Друг проблем е лошото състояние на убежищата“, казва жителка на Киев, припомняйки си скорошно посещение в жилищна сграда близо до метростанция "Кловска“.
"Това е доста влажно мазе, чиито части жителите са превърнали в заключващи се складови помещения. Някои от тези складове блокират достъпа до вентилационните тръби, така че вътре в убежището се диша трудно“, обяснява тя.
The Kyiv Independent установи подобни проблеми в район "Дарницки“ - квартал на левия бряг на Киев, който Русия многократно е атакувала. В един от жилищните блокове 39-годишният предприемач Едвард Рассуждай показа на Kyiv independent мазето, което жителите използват като убежище и където от тръбите постоянно изтичат отпадни води, наводняващи пода.
"Можете да си представите каква миризма се носи тук“, казва жител на Киев и добавя: "Наложи се да купим помпа със собствени средства.“
Жителите могат да изпомпват отпадните води и да подсушават мазето, но източникът на проблема се намира извън сградата, така че те не могат да го отстранят сами. Те са се обърнали към администрацията на район "Дарницки“, но три месеца по-късно проблемът остава нерешен, споделя друг жител.
В изявление за Kyiv Independent администрацията на район "Дарницки“ посочи, че отговорността за течащите тръби се носи от сдружението на собствениците, което управлява сградата.
От администрацията допълниха, че по-рано са били използвани средства от градския бюджет за ремонт на мазето с цел превръщането му в убежище. През 2023 г. дейностите са обхванали хидроизолация, ремонт на електрическата и ВиК инсталациите, полагане на настилка, както и монтиране на тоалетна и нови врати, а през 2026 г. са извършени допълнителни електромонтажни работи за системи за видеонаблюдение и контрол на достъпа.

Качествата на убежищата
Качеството на убежищата в Киев варира значително в зависимост от квартала. Разликите са особено осезаеми между по-заможните жилищни райони и по-старите квартали.
Хората, живеещи в по-нови и скъпи жилищни комплекси, обикновено имат по-високи доходи и често са успели да осигурят на сградите си удобни убежища. Тези, които поради различни причини не са успели да направят това, се намират в неизгодно положение.
Инспектори от офиса на украинския омбудсман по правата на човека Дмитро Лубинец установиха, че някои убежища, посочени като достъпни за обществеността, всъщност са били заключени или неизползваеми. Сред другите често срещани проблеми са повредено или липсващо осветление и вентилация, лоши санитарни условия, наличие на ненужни вещи и отпадъци, както и липса на питейна вода и комплекти за първа помощ.