Проф. Милко Палангурски: С тази размяна на артефакти се отваря "кутията на Пандора"

"Отвори се "кутията на Пандора". Тук проблемът не е в това, което ние връщаме, а че няма списък и никой не знае колко и какво е то", заяви историкът от Института за исторически изследвания към БАН проф. Милко Палангурски в ефира на Нова телевизия.
Той подчерта, че все още никой не знае какво точно предаваме на гръцката страна за сметка на тленните останки на цар Самуил.
По думите му българската държава е направила сериозна грешка, след като не е направила каталог с артефактите, които ще предадем на Гърция. 
Той допълни, че тези артефакти, които България ще върне на Гърция "са крити близо 112 години" и подчерта, че у нас няма информация за самите тях.
Според него за това време те е трябвало да бъдат подробно описани и проучени, така че знанието за тях да остане достъпно за българските учени и общество. 
"Прави се така, както се прави по света. Прави се каталог, списък, показва се този списък и да знаем всички ние какво в крайна сметка се прехвърля", каза той.
Българските власти продължават да мълчат какво точно връщаме на гръцката страна. От официална публикация на гръцкото министерство на културата преди дни се разбра, че става дума за 48 ценни църковни артефакта. 
Основните неофициални предположения са, че те са част от засекретения фонд на Богдан Филов, който е бил пазен в тайна близо 70 години, а понастоящем би следвало да се намира в Националния исторически музей. Оттам обаче заявиха пред Mediapool, че въпросният фонд не е при тях, а и нямат информация да се предават предмети от него. 
Става дума за артефакти, събрани от Беломорието в края на Първата световна война. По това време тази територия е част от българската държава и формално няма проблем предметите да бъдат преместени. Един от учените, които работят тогава на терен, е археологът проф. Богдан Филов, който десетилетия по-късно става министър-председател. За това се появява объркването, че Гърция има претенции към "колекцията на Филов".
Гръцките власти потвърждават, че артефактите, които ще получат, са от този период, затова и неофициалната информация е, че реликвите, които ще предадем ще бъдат оттам.
Артефактите ще бъдат предадени на манастирите "Панагия Икосифиниса" на планината Пангеон, манастира "Свети Йоан Кръстител" в Серес и на Светата митрополия Серес и Нигрита.
БНТ обаче публикува кадри на артефактите, които ще предадем на Гърция и те се оказват не 48, а 53. Това е съобщила пред БНТ директорката на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова. Преди дни от музея обаче заявиха пред Mediapool, че тя е в отпуск и не може да коментира темата.
Според проф. Палангурски има голям риск това да не е краят на размяната и Гърция да продължи да иска и други ценни артефакти. Критики към мълчанието на властите вече изрази и богословът и преподавател по "Църковна археология" доц. Венцислав Каравълчев.

"Нямаме ДНК анализ"
В събота проф. Палангурски отчете като грешка и, че все още не не направен ДНК анализ на останките от българска страна. 
"Не беше направен ДНК анализ на тленните останки, които ще бъдат върнати в България, за да се потвърди или не дали те са на цар Самуил. Това, което знаем, е че на остров Свети Ахил е погребан цар Самуил и неговото семейство", каза той.
Гръцки медии обаче писаха, че са направени редица изследвания, потвърдили, че останките принадлежат на Самуил.
По думите му операцията по връщането на останките на владетеля не е подготвена добре, а управляващите бързат с организирането на въпросното връщане и размяна заради президентските избори.
Според него събитията могат да се окажат символично повторение на Солунската криза от 1918 г. след подписването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г.
Историкът посочи, че възстановяването на българския пантеон е изключително важно и затова трябва да се извършва много стриктно.
Проф. Палангурски заяви, че и на капака на саркофага не е изписана пълната титла на царя. Подобни сигнали имаше и от игумена на Гигинския манастир архимнадрит Никанор.
Друго опасение на историка е, че и костите на царя няма да бъдат оставени за постоянно на България.
"Бързината води до ситуации, при които се правят пропуски", допълни историкът.