Подобни новини
Фройд, Малевич, Ботичели, история и философия - част от темите, с които ще трябва да се справят десетокласниците на националното външно оценяване по български език и литература през 2027 г. Новият модел на изпита вече е публикуван от Министерството на образованието и науката и предвижда интегрирани задачи, които излизат извън традиционните рамки на БЕЛ.Какво пише в документа
Моделът е изготвен съгласно чл. 44 от Наредба № 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците.
Изпитът остава тест с 22 задачи, разпределени по следния начин:
Времетраенето се увеличава от 90 на 120 минути, а за учениците със специални образователни потребности до 30 минути над определеното време. Максималният брой точки остава 100.
Документът не посочва колко от задачите ще бъдат по всеки от предметите.
Кои теми влизат от история и от философия
По история и цивилизации са определени четири теми: Българското възраждане през XVIII–XIX век, България от Освобождението до края на Втората световна война, светът от Първата световна война до 1945 г. и България след Втората световна война до 1989 г.
По философия темите са пет: личност и себепознание; свобода, норма и човешки цели; красотата и изкуството като философски проблеми; език и критическо мислене; политическа философия и философия на правото.
Очакваните умения включват извличане на информация от документи, карти, изображения и схеми, разграничаване на исторически факти от интерпретациите за тях, както и реконструиране на аргументативната структура на текст.
Как изглеждат примерните задачи
Документът съдържа и примерни задачи, които показват как се разбира интегрирането.
Една от задачите с избираем отговор иска от ученика да определи кое твърдение описва секуларизацията. Друга поставя едно до друго „Черен квадрат“ на Казимир Малевич и „Раждането на Венера“ на Сандро Ботичели и пита кое от двете произведения не е създадено на принципа на подражанието на природата.
Сред задачите с кратък свободен отговор има такава, която цитира „Отворено писмо до г. Борис Вазов“ на Гео Милев и изисква да се посочи един исторически факт за събитията от септември 1923 г. и един негов художествен отзвук в поемата „Септември“. Друга дава откъс от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов и пита кое историческо събитие е представено в него. Трета иска да се запишат трите елемента на човешката психика според психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд.
Задачата за теза е на тема „Родина и чужбина“, а задачата за създаване на текст изисква резюме на текст, озаглавен „Ученето днес - дигитално или аналогово?“.
МОН изрично уточнява, че представените задачи не следва да се възприемат като типови и че формулировките ще предполагат вариативност.
Мотивите на министерството
Според МОН новият формат цели да насърчи формирането на широка основа от знания и умения, а подходът акцентира върху работата с текст, аналитичното и критическото мислене и развитието на практически умения. Увеличеното време се обяснява с необходимостта учениците да имат достатъчно време за осмисляне на условията на задачите.
Критиките
Сред критиките към новия модел е тази на Леона Асланова – консултант, експерт и преподавател по иновации, която тази учебна година преподава на десети клас.
„Сегашните 7., 10. и 12. клас отново са превърнати в експериментални зайчета, както и родители, учители, квестори“, пише тя.
Едно от основните ѝ притеснения е свързано с обема на материала по литература. Списъкът в модела обхваща учебните програми за девети и десети клас и включва автори от Паисий Хилендарски до Йордан Радичков. Само частта от Иван Вазов нататък съдържа 18 произведения.
„Материалът е непосилен и е извън всякаква нормална учебна норма за една година“, смята Асланова. Тя добавя, че повечето автори се изучават с едно-единствено произведение.
Другият ѝ въпрос е свързан с липсата на яснота колко задачи ще има по всеки предмет. Това не е уточнено в публикувания от МОН документ.
Асланова критикува и момента, в който е публикуван новият модел. „Въвеждането на нов модел за НВО един месец след началото на учебната година е поредното пълно безобразие“, пише преподавателката.
В същото време тя оценява положително самата идея за интегрирането на различни предмети. „Новият подход ще изисква повече колаборация и интердисциплинарност, което е добре“, посочва Асланова. Според нея обаче настоящият випуск е ощетен откъм време за подготовка.
„Промяната засяга 7., 10. и 12. клас по двата матуритетни предмета: БЕЛ и математика. Аз съм коментирала само интегрирания изпит за 10. клас“, уточнява Асланова.
Публикуваните от МОН модели за учебната 2026/2027 година обаче не предвиждат промени за четвърти и седми клас. Интегрирани задачи по природни науки в изпита по математика за седми и десети клас бяха въведени през предходната учебна година.
При десетокласниците се променя и изпитът по математика – броят на задачите намалява от 18 на 16.
|
