Слънцето ще стане бяло джудже, но краят може да настъпи по-рано

Краят на Слънчевата система може да настъпи много по-рано от досегашните оценки заради начина, по който Слънцето ще губи маса в последните етапи от живота си. Ново изследване показва, че Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун може да бъдат изхвърлени от стабилните си орбити, докато звездата преминава през фазата на червен гигант и по-късно се превръща в бяло джудже.
Слънцето ще изчерпи основното си гориво след около 5 милиарда години и ще се раздуе до червен гигант. При този процес то ще стане много по-ярко и горещо, което ще направи Земята необитаема. Планетата вероятно ще бъде погълната от разширяващата се звезда или ще остане като безжизнен, силно нагрят свят.
Около 8 милиарда години от сега Слънцето се очаква да се свие до бяло джудже — плътен звезден остатък с размер, близък до този на Земята. То ще е загубило значителна част от първоначалната си маса, а тази промяна ще отслаби гравитационното му влияние върху планетите.

Неравномерната загуба на маса променя прогнозата
Досегашните изчисления обикновено са приемали, че Слънцето ще губи маса плавно и равномерно. При такъв сценарий външните планети биха могли да запазят орбитите си за период, сравним с квинтилион години — число с 18 нули.
Константин Батигин, Джим Фулър и Фред Адамс разглеждат различен сценарий. Според тях материята може да бъде изхвърляна на отделни порции, в различни моменти и посоки. Това ще създава малки, но натрупващи се гравитационни тласъци, които ще променят орбитите на планетите.
„Слънцето при смъртта си не просто разширява планетната система, която е изградило — то я разтърсва и по-често, отколкото се смяташе, я разпръсва“, пишат авторите на изследването, цитирани от The Independent.

В 40% от моделите хаосът започва преди бялото джудже
В около 40 процента от компютърните симулации орбитите започват да се пресичат още докато звездата е червен гигант. Това означава, че част от външните планети могат да бъдат разпръснати или изхвърлени, преди Слънцето да завърши превръщането си в бяло джудже.
Дори при сценариите, в които системата преживява тази фаза, прогнозата остава кратка в космически мащаб. Около 90 процента от моделираните системи се дестабилизират в рамките на 3 милиарда години след образуването на бялото джудже. Така очакваната динамична устойчивост на външната Слънчева система се променя от около 10 на 18 години до приблизително 1 милиард години.
Изводите се отнасят до статистически модели, а не до точно предсказание за движението на всяка планета. За човечеството обаче този сценарий няма практическо значение: животът на Земята вероятно ще е изчезнал милиарди години по-рано, когато Слънцето стане червен гигант.