Мода с привкус на минало: Уникална изложба с над 40 носии откриха в РИМ-Враца /снимки/

Уникална изложба с над 40 носии от различни краища на България радва очите на врачани, видя репортер на агенция BulNews.
Етнографската изложба е подредена в Регионалния исторически музей във Враца и ще бъде там до края на месеца. Колекцията е частна, като неин собственик е известната врачанка Ганка Пищикова. Тя е носител на Наградата на Враца за 2023 г. за значителен принос в областта на културата и културното наследство. 
Точно това я подтикнало и да покаже на всички любители на носиите, какво културно наследство имаме. 
„Години наред опазвам и се опитвам да популяризирам културното ни наследство“, разказа тя пред наш репортер. 
Най-ценното е, че Пищикова не просто е колекционер на носии. Дамата ги пази, изучава и възстановява. 
„Връщам ги към живота, като възстановявам спомена за тях у хората. Защото, когато една носия бъде запазена или затворена някъде, тя е просто вещ. Но когато бъде показана, когато се види нейната красота, когато бъде разказана нейната история – тогава тази носия наистина оживява“, обясни колекционерката.
Зад всеки от тези костюми стои повече от красиво съчетание на цветове, шевици и материи. Народната носия е своеобразен разказ за живота на хората, за техния бит, обичаи и представи за света. В нея могат да се открият особеностите на конкретен регион, социалният статус на човека, семейното му положение и дори поводът, за който е била обличана.
Именно това превръща изложбата в своеобразно пътуване из България – от един етнографски край към друг. Различията в кройката, орнаментите, цветовете и начина на подреждане на отделните части на костюма показват колко разнообразна е българската традиционна култура.
По думите на колекционерката най-скъпата носия е „алфатарската“, която е получила като наследство от своя род. С втората по значимост за нея носия се е сдобила като дар, когато е станала врачанска снаха. 
„И си дадох сметка, че най-скъпата носия не е тази, която струва най-много пари, а тази, която носи нашата кръв, нашите корени, нашето минало“, споделя Пищикова.
Така частната колекция придобива обществено значение. Когато автентичните носии излязат от личната сбирка и бъдат показани в музейна среда, те започват да „говорят“ пред много по-широка публика. Посетителят не вижда просто старо облекло, а част от живота на хората, живели преди него.
„Показала съм носии от цялата страна. Но това е малка част от видовете носии, които са съществували по нашите земи. Голямо е разнообразието не само между районите, а и в самите градове и села, затова за някои от тях съм показала по повече от една носия, като тези от Видин, Плевен, Родопите, Самоков“, обясни Ганка Пищикова.
Тя обърна внимание и на ролята на колекционерите за опазването на народните носии, тъй като те не само се сдобиват с тях, но ги възстановяват и се грижат за съхраняването им, за да бъдат предадени на следващите поколения.
Сред експонатите има носия, показвана на конкурс за красота в Малайзия, както и рядка носия от Ихтиман, спечелила през 1983 г. първо място на конкурс за автентични носии в Копривщица. 
Особено ценно в подобна изложба е възможността носиите да бъдат видени не само като музейни предмети, но и като част от жива традиция.
Във Враца това не е първата публична проява, свързана с колекцията на Пищикова. По-рано през годината нейни носии са били представени в рамките на програмата на традиционната „Северняшка сватба“, организирана в града. 
Тъкмо подобни инициативи дават възможност на по-младите поколения да видят отблизо нещо, което иначе би останало само на страниците на учебниците или в старите фотографии.
Във времето, когато традициите все по-често се възприемат само като част от миналото, подобни изложби ни напомнят, че културното наследство има смисъл единствено, когато бъде съхранено, показано и предадено нататък.
Шевиците, престилките, ризите, поясите, забрадките и накитите не са просто отделни елементи. Те са части от една система, в която всяка форма и всеки детайл могат да носят значение. В тях са вложени трудът на поколения майстори, естетическите разбирания на хората от различните региони и усещането им за принадлежност.
Затова изложбата в Регионалния исторически музей – Враца може да бъде разглеждана не само като представяне на частна колекция, а като среща с една жива част от българската идентичност.
И може би най-важното послание на тези носии е, че традицията не е просто нещо, което трябва да помним. Тя е нещо, което трябва да разбираме и да пазим.
Изложбата може да бъде посетена до 23 октомври.

Галерия