Президентският вот според „Галъп Интернешънъл Болкан“: Йотова води с над 20%, Гюров е втори, Костадинов - трети

Между 2,3 и 2,4 милиона българи се очаква да гласуват на президентските избори на 25 октомври. Това означава избирателна активност от около 36% – по-ниска в сравнение с последните парламентарни избори. Данните са от национално представително проучване на „Галъп Интернешънъл Болкан“, проведено между 26 септември и 6 октомври 2026 г.
Изследването е проведено от „Галъп Интернешънъл Болкан“ между 26 септември и 6 октомври 2026 г. сред 987 пълнолетни граждани на България. Информацията е събрана чрез преки стандартизирани интервюта „лице в лице“, проведени с помощта на таблети. Използвана е квотна извадка, формирана според възраст, пол, образование и тип населено място. Проучването е национално представително за пълнолетното население на страната и възпроизвежда неговата структура по посочените демографски характеристики.
Данните отразяват нагласите към момента на провеждането на анкетата, а не окончателните резултати от предстоящите избори.
Максималната статистическа грешка за основната извадка е ±3,2 процентни пункта при дял от 50% и 95% доверителна вероятност. Изследването е част от независимата изследователска програма на „Галъп Интернешънъл Болкан“ и е финансирано със собствени средства.
В началото на предизборната кампания Илияна Йотова и Кирил Вълчев получават най-висока подкрепа сред заявилите намерение да гласуват - 44,9%. На второ място са Андрей Гюров и Георги Кандев с 24,8%. Разликата между двете кандидат-президентски двойки е 20,1 процентни пункта.
Според анализа на социологическата агенция настоящото разпределение на подкрепата очертава възможност за балотаж между двете водещи двойки. Изследователите обаче подчертават, че резултатите от първия тур не могат автоматично да бъдат пренасяни върху евентуален втори.
Решаващо значение тогава биха имали поведението на избирателите, подкрепили отпадналите кандидати, мобилизацията на партийните симпатизанти и способността на участниците в балотажа да привлекат колебаещите се граждани.
Третата позиция в проучването заемат Костадин Костадинов и Петър Волгин с 10,9%. След тях се нареждат Иван Христанов и Стоянка Черкезова с 4,1%, а Радостин Василев и Красимир Манов получават 2,6%.
Подкрепата за Николай Ненчев и Цвета Кирилова е 2,1%. Ивайло Симеонов и Косьо Стойчев събират 1,7%, а Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева – 1,6%.
Така според моментната картина първите две кандидат-президентски двойки имат значителна преднина пред останалите участници в надпреварата.
Един от основните изводи в изследването е свързан с устойчивостта на политическите предпочитания. Общо 52,8% от хората, които са категорични, че ще участват в изборите, заявяват, че са направили своя избор още преди началото на кампанията. Те определят решението си като традиционно. Според „Галъп“ това показва наличието на стабилни избирателни ядра около политическите сили, подкрепящи основните кандидати. Тези избиратели са по-слабо податливи на краткосрочни събития като политически скандали, компромати или медийни конфликти.
Подобна устойчивост осигурява сравнително предвидима основа на кандидатурите, зад които стоят по-големи политически формации.
Социолозите обръщат специално внимание на поведението на симпатизантите на ГЕРБ и ДПС - две партии, които не участват в президентската надпревара със собствени кандидатури. Повече от половината от техните привърженици заявяват, че по-скоро няма да гласуват на 25 октомври. Според анализа това поведение е свързано с позицията на съответните политически сили за неучастие в изборите.
При очакваната ниска активност тези избиратели представляват значителен потенциален резерв. Ако част от тях решат да участват в евентуален втори тур, това би могло да промени съотношението на подкрепата между двамата кандидати, достигнали до балотаж.
Именно мобилизацията на тези партийни ядра е посочена сред факторите, които могат да окажат влияние върху окончателния резултат.
Въпреки че над половината от твърдо решилите да гласуват вече имат предпочитан кандидат, предизборната кампания остава важна за значителна част от избирателите. Данните показват, че 34,7% от тях формират окончателната си позиция именно в периода на политическата агитация.
Това означава, че представянето на кандидатите, участието им в публични дебати, реакциите при кризисни ситуации, медийните им изяви и срещите с граждани могат да повлияят върху електоралните нагласи. Според анализа на агенцията кампанията има потенциал да промени дистанциите между отделните претенденти, включително в средната част на подреждането.
Друг съществен фактор е т.нар. плаващ вот.
Общо 12,5% от избирателите вземат окончателното си решение непосредствено преди гласуването или в самия изборен ден. От тях 9,8% избират кого да подкрепят през последните дни на кампанията, а други 2,7% решават едва в деня на вота.
Според „Галъп“ този дял сам по себе си не е достатъчен, за да преобърне установеното към момента разпределение на подкрепата. При очакваната ниска активност обаче поведението на колебаещите се може да има значение за резултатите.
Изследването разглежда и причините, поради които гражданите подкрепят определена кандидат-президентска двойка. За най-голям дял от анкетираните - 38,9% - водеща е личността на кандидата, а не политическата сила, която го подкрепя.
Сред важните качества се открояват професионалният и общественият авторитет, личната харизма, публичното поведение и биографията.
Според социолозите това потвърждава силния мажоритарен характер на президентските избори, при които личният профил на претендентите има по-голяма тежест, отколкото при парламентарния вот. В същото време партийната принадлежност продължава да има съществено значение. За 24,4% от избирателите определящ фактор е кои политически формации застават зад дадена кандидатура. Това влияние е най-силно сред твърдите партийни симпатизанти, чиито предпочитания в президентската надпревара до голяма степен следват вече установените им политически нагласи.
Проучването отчита и значението на външнополитическите позиции на кандидатите. За 15,6% от избирателите решаваща е геополитическата ориентация на претендентите и отношението им към основни въпроси на българската външна политика.
Този показател надхвърля дела на гражданите, за които най-важна е цялостната предизборна програма - 10,1%.
Според анализа това показва, че значителна част от обществото разглежда президентските избори не само през вътрешнополитическите проблеми, но и като избор, свързан с международното позициониране на България. Отношението към европейската интеграция, стратегическите партньорства, националната сигурност и основните геополитически разделителни линии може да се окаже съществено при формирането на окончателния вот.
Според „Галъп Интернешънъл Болкан“ президентската надпревара започва с ясно очертани позиции на водещите кандидат-президентски двойки, но предстоящата кампания и евентуалният балотаж запазват значението си за крайното разпределение на гласовете.
От една страна, повече от половината твърдо решили да гласуват вече са направили своя избор. От друга, значителен дял от избирателите формират предпочитанията си в хода на кампанията или непосредствено преди изборния ден.
Допълнителна неизвестна остава поведението на симпатизантите на политическите сили без собствени кандидати, особено при евентуален втори тур.
Така окончателният резултат ще зависи не само от първоначалната подкрепа за кандидатите, но и от активността, пренасочването на гласове и способността им да привлекат избиратели извън традиционните си политически ядра.
Изследването е проведено от „Галъп Интернешънъл Болкан“ между 26 септември и 6 октомври 2026 г. сред 987 пълнолетни граждани на България. Информацията е събрана чрез преки стандартизирани интервюта „лице в лице“, проведени с помощта на таблети. Използвана е квотна извадка, формирана според възраст, пол, образование и тип населено място. Проучването е национално представително за пълнолетното население на страната и възпроизвежда неговата структура по посочените демографски характеристики.
Максималната статистическа грешка за основната извадка е ±3,2 процентни пункта при дял от 50% и 95% доверителна вероятност. Изследването е част от независимата изследователска програма на „Галъп Интернешънъл Болкан“ и е финансирано със собствени средства.
Данните отразяват нагласите към момента на провеждането на анкетата, а не окончателните резултати от предстоящите избори.