Британски вестник: Шест поразени кораба за 10 дни в Черно море, България е на първа линия на ескалиращия конфликт

Само за 10 дни в Черно море са атакувани шест кораба, като нападенията вече засягат и териториалните води и въздушното пространство на страни от НАТО.
В свой анализ британският вестник „Гардиън“ обръща внимание на ескалацията на морския конфликт и на рисковете, които той създава за корабоплаването, сигурността в региона и световните доставки на храни.
Екипажът на българския ферибот „Диоскурия“ разбира за атаката срещу товарен кораб в изключителната икономическа зона на България в Черно море в ранните часове на 6 октомври, когато чува далечна експлозия на около 70 морски мили от крайбрежния град Бяла.
Турският кораб „Алфа Ватан“, който пътувал към румънското пристанище Сулина, бил поразен от предполагаеми руски въздушни и морски дронове. Когато „Диоскурия“ пристигнал на мястото, екипажът му открил преобърната спасителна лодка и спасителни жилетки във водата. От десетимата моряци на борда на „Алфа Ватан“ обаче нямало и следа.
Шест дни по-късно дронове ударили друг кораб край българското крайбрежие – „ХС Дигнити“. При атаката загинали 11 членове на екипажа.
До четвъртък атаките вече били достигнали до въздушното пространство и териториалните води на Румъния. Два химически танкера – „Уайн Трейдър“ и „Яра Джей“, били атакувани и обхванати от пламъци. Седем моряци били в неизвестност.
При атаките срещу шест кораба за 10 дни – сред тях и „Ейбъл“ и „Челси-3“ – се стигна до рязка ескалация на морския конфликт, който се приближава все повече до границите на НАТО.
Докато световното внимание е насочено към рисковете за моряците, преминаващи през Ормузкия проток, през последните месеци Черно море се превърна в по-опасен морски маршрут. За седмица и половина там са загинали повече моряци, отколкото американски военнослужещи през цялата война с Иран.
Застрахователната компания и анализатор на рисковете „Амбри“ предупреди, че не се вижда край на заплахите за товарното корабоплаване в Черно море, включително за превозващите зърно и петрол съдове. Застрахователните премии за преминаване през акваторията са се увеличили рязко.
Томаш Алекса, старши анализатор в „Амбри“, отбелязва значително зачестяване на атаките от юли насам. По оценки на компанията руските сили са отговорни за 80% от тях.
Според него последните жертви са резултат и от т.нар. „двойни удари“ – атаки с въздушни и надводни дронове. Последните често носят до половин тон взривно вещество. По-малките плавателни съдове, които основно използват каналната система на река Дунав, потъват бързо.
„Атаките срещу търговски кораби в Черно море не са нещо ново, но наблюдаваме ескалация както по отношение на броя им, така и на географския им обхват“, заяви Алекса.
По думите му профилът на атакуваните плавателни съдове не се е променил – това са кораби, които търгуват с Украйна. „Намерението на Русия е ясно – да ограничи износа на украинско зърно и селскостопанска продукция“, добави той.
В резултат броят на корабите, посещаващи украински пристанища, е намалял рязко. Застраховките са поскъпнали, а моряците и корабните оператори все по-често избягват да работят в Черноморския басейн, включително с плавателни съдове, които нямат връзка с украински товари.
По-голямата част от над 60-те смъртни случая сред моряци в Черно море от началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. са регистрирани през последната година.
През септември Съвместният военен комитет, който представлява лондонския застрахователен пазар, разшири зоните с висок риск в Черно море, така че да обхванат целия басейн, с изключение на териториалните води на Турция, Румъния, България и Грузия.
Заплахата не се ограничава само до Черно море. Атаките срещу украинските черноморски пристанища също са се увеличили значително през последната година.
Според експерти няколко фактора допринасят за разширяването и ескалацията на конфликта към бреговете на държави от НАТО. Русия е отговорила на разширяването на географския обхват на украинските удари срещу т.нар. руски „сенчест флот“ от петролни танкери с по-интензивни атаки срещу украинските товарни кораби, превозващи селскостопанска продукция – ключов източник на приходи за Киев.
С преместването на корабните маршрути по-далеч от бреговете се е променила и естеството на заплахата – от морски мини към дронове с все по-голям обсег.
След потъването на „Алфа Ватан“ председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: „Търговски кораби и невинни екипажи са подложени на атаки, като вече има загинали хора в морето“.
В изявление пред Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа старши британският военен съветник полковник Джоби Римър предупреди, че атаките срещу цивилни плавателни съдове могат да нарушават международното хуманитарно право и Конвенцията на ООН по морско право.
„Атаките, които не правят разграничение между военни цели и цивилни плавателни съдове или се очаква да причинят прекомерни случайни вреди на цивилни лица и граждански кораби спрямо предвиденото военно предимство, могат да нарушават международното хуманитарно право и Конвенцията на ООН по морско право“, заяви той.
„Всяка атака увеличава риска за екипажите от всички националности, повишава застрахователните разходи и ограничава доставките на храни за хората, които разчитат на тях. Обединеното кралство е дълбоко обезпокоено от далечните последици на поредицата кризи в световното корабоплаване. Стабилните и сигурни морски маршрути са общо благо, от което всички се възползваме“, добави Римър.
Корабните оператори предупреждават за по-широките последици за търговията в Черно море, включително за българските пристанища. В скорошно интервю за българска телевизия собственикът на корабната агенция Тодор Георгиев предупреди, че Черно море е застрашено да се превърне в „мъртва зона“.
„Когато руснаците бъдат уличени в това, че са ударили кораб с един от дроновете си, те твърдят, че плавателният съд е превозвал оръжия. Оръжия не се транспортират до Украйна през Черно море“, заяви той.
Българският премиер Румен Радев определи атаките в близост до териториалните води на страната като „абсолютно неприемливи“.
Българските власти призовават ЕС и НАТО да подкрепят усилията за засилване на сигурността и работят с Турция и Румъния за подобряване на регионалната защита.
Макар да отказват да посочат Русия като отговорна за атаките, представители на властите заявяват, че „няма логика“ Украйна да атакува собствените си товарни пратки.
„Нямаме ясни и категорични доказателства, които да позволят да припишем отговорността на едната или другата страна“, заяви Радев. „Както вече съм казвал обаче, логиката сочи, че от случващото се печели Руската федерация.“
С приближаването на руските удари срещу корабоплаването до границите на държави от НАТО нарастват и предизвикателствата пред сигурността на алианса. Организацията вече се сблъсква с разширяващите се хибридни действия на Москва в Европа.
Обсъжда се възможността засегнатите държави от НАТО да задействат член 4 от Северноатлантическия договор – стъпка преди евентуалното прилагане на член 5 за колективна отбрана. Член 4 предвижда официални консултации между съюзниците, когато някоя от тях смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени.
Тази процедура е задействана два пъти във връзка с войната в Украйна – непосредствено след руското нахлуване през 2022 г. и от Полша през 2025 г., след като руски дронове нарушиха въздушното ѝ пространство.
В четвъртък генералният секретар на НАТО Марк Рюте се срещна с Радев и румънския президент Никушор Дан, за да обсъдят сигурността в Черно море.
„НАТО ще продължи да работи в тясно сътрудничество със съюзниците си в Черноморския регион, като при необходимост ще адаптира мерките си за възпиране и отбраната“, заяви Рюте.
Ескалацията на атаките крие и риск от нова глобална продоволствена криза. Украйна и Русия са сред големите износители на зърно, каквато е и Румъния.
„Разглеждаме Черно море като жизненоважна артерия за световните доставки на храни“, заяви румънският външен министър Оана Цою на конференция по сигурността във Варшава миналата седмица. „За съжаление, през последните месеци то е най-смъртоносното море по отношение на броя на загиналите моряци. Това означава, че трябва да увеличим инвестициите си във възпиране и отбрана.“
Миналия месец директорът по морска безопасност в Международната морска организация към ООН Дамиен Шевалие предупреди за дългосрочните последици за корабоплаването от атаките, свързани с конфликтите в Украйна и Близкия изток.
„С нарастващия брой жертви в Черно море, Червено море и Ормузкия проток професията на моряка действително се превърна в опасна. Моряците не са обучени да се справят със заплахи, произтичащи от по-широки проблеми със сигурността или от геополитическата обстановка“, заяви той.
„Това, което прави настоящия момент наистина безпрецедентен, не е само броят на инцидентите, а и моделът зад тях. Корабоплаването се превърна в целенасочен инструмент за геополитически натиск“, добави Шевалие.