Над 570 кораба са атакувани в Черно море от началото на годината

Черно море вече е най-смъртоносният воден басейн за корабоплаване в света, като от началото на годината броят на жертвите сред екипажите значително надвишава този в Персийския залив. „Когато един кораб стане невидим, се увеличава вероятността от инциденти. Той е невидим за другите плавателни съдове, а съвременните средства за корабоводене изискват тези помощни системи, за да се избегнат сблъсъци”, коментира председателят на Европейската асоциация на морските капитани кап. Димитър Димитров в ефира на NOVA.
По данни на Международната морска организация, цитирани в анализ на вестник Financial Times, от началото на 2026 година в Черно море са били атакувани 570 кораба. Само между юли и септември нападенията са 387, което представлява средно по четири удара на денонощие.
Официално регистрираните загинали моряци в Черно море са 40, докато в сочения за конфликтен Ормузки проток те са 24.
Заради високия риск плавателните съдове масово се насочват през 12-милните териториални води на България, Румъния и Турция, като често плават с изключена автоматична идентификационна система (AIS). Макар застрахователите да приемат тази мярка за намаляване на риска от военни удари, тя създава сериозна опасност от корабокрушения, тъй като плавателните съдове могат да бъдат засечени единствено на радар или визуално.
Ескалацията на военните действия оказва пряк ефект и върху икономическата страна на корабоплаването. Застраховката за военен риск в региона вече достига до 15% от стойността на кораба.
„Това автоматично означава, че корабите, които са на по-ниска стойност, са привилегировани с по-ниски премии и са по-конкурентни на пазара”, посочи Юри Станков от Българската морска камара.
Заради застрахователните разходи компаниите все по-често използват стари плавателни съдове, което поражда вторични рискове от аварии, замърсяване на морската среда и проблеми заради по-нискоквалифицирани екипажи.
По отношение на сигурността по българското крайбрежие кап. Димитров поясни, че съвременните боеприпаси са високоточни и рискът за хората на сушата е сведен до минимум, ако брегът не е пряка мишена. По думите му фактът, че България, Румъния и Турция са държави членки на НАТО, действа като сигурна застраховка и воюващите страни се съобразяват с границите на техните териториални води.